Достатъчно ИСТИНСКИ расизъм има, спрете да виждате призраци

„Човек, който вижда света по същия начин на 50 години, както го е виждал на 20, е пропилял 30 години от живота си“
~Мохамед Али 

Най-великият боксьор казва това, за да обясни, че някога е смятал белия човек за дявол, но се е променил и е разбрал, че лошотията не идва от расата, а от личността. Али е известен не само с победите на ринга, а и с победите си като активист и борец за граждански права. 

Днес обаче един бял човек има нужда от защитата на обществото, за да не бъде публично „разчленен“ от „засегнати“ псевдо либерали. За не знам кой път трябва да казвам: аз самият съм либерално настроен и мразя, когато някое мрънкало слага прът в колелата на либерализма и петни идеята. Прекалените неща са тъпи. Все едно да обичате да пеете, но да не знаете кога да спрете – да отидете при лекаря и да си изпеете оплакванията, да отидете в ресторант и да започнете да пеете на сервитьора какво да ви донесе. И е тъпо, и е досадно. 

Намирам шума около Лиъм Нийсън за нелеп, а обвиненията, че е расист – за криворазбрана борба за граждански права и обидчивост от хора, които намират всичко за обидно. Те не се и опитаха да разберат, че всъщност актьорът е на тяхна страна и с изказванията си показва колко грозно нещо е расизмът. И още по-важното – че никой не е застрахован от него. И ОЩЕ ПО-ВАЖНОТО – че е преодолим. 

Но, не… по-важно е не да намерим доброто (майната му на доброто!) и хванем решението, по-важно е да мрънкаме и да намираме проблеми, където ги няма. Защо да не прецакаме света още повече?! Ще ви отговоря с думите на Монти Броугън от „25-ия час“: Fu*k you!... Fu*k fundamentalist assholes everywhere!”

Точно това сте вие – фундаменталисти, крайни фундаменталисти, които не биха се поколебали да унищожат нечий живот или набият спирачки на истинската борба за граждански права, компрометирайки идеологията ѝ. И то просто, за да… има какво да правят. 

На фона на президента расист – Тръмп, и влюбените в Brexit расисти, които бият чужденци по улиците на Англия, се огледахте в Лиъм Нийсън, който дори застана на ваша страна. Лицемери! 

В администрацията на Тръмп имаше само една чернокожа съветничка – Омароса Нюман, която беше уволнена и наречена „куче“ от президента. В книгата си тя го определи като нескрит расист, допълвайки, че той не само е използвал думата „негър“ свободно, но и че той така вижда всички афроамериканци по принцип – като „негри“. И докато на български тази дума може и да не е обидна, то на английски е много, много обидна! 

Малко по-късно дъщеря му Иванка пусна в така любимия на семейство Тръмп Twitter много прочувственото умозаключение, че „Черната история е американска история“ по повод месеца на историята на чернокожите в САЩ. 

На фона на това Лиъм Нийсън разказа в интервю, че преди десетилетия (!!!) е усетил ирационален порив на расизъм, след като разбрал от своя приятелка, че е била изнасилена от чернокож.

Разказа, че е търсел конфронтация с чернокожи, за да „убие някой от тях“. Но след седмица се е усетил колко е безумно това и е потърсил помощ, отишъл е да говори със свещеник. ОСЪЗНАЛ е, че поведението му е било неправилно. 

Но тази НАЙ-ВАЖНА част е някак пренебрегвана от критиците на Лиъм Нийсън. 

Ако щете вярвайте, но голяма част от „критиците“ са бели, белички белчовци от средната класа и дори над средната класа. 

(Както комикът Даниел Слос казва: „Нямам си проблеми. И, както повечето бели, хетеросексуални мъже от средната класа, реших сам да си създам проблеми“) 

Английският телевизионен водещ Пиърс Морган дръпна цяла реч за това колко е виновен Лиъм Нийсън за нещо, КОЕТО СИ Е ПОМИСЛИЛ преди 20 години. Знаете ли как наричат Морган в Англия? Професионален празнодумец. Речта му започва така: „Искам да кажа… о, Боже, имам предвид… да го чуеш от собствената му уста…“ И продължава с тоя фалшив патос. Не забравяйте, че телевизионерите имат това предимство на своя страна – могат да включат и патоса в коментарите си. Морган и партньорката му (както и да се казва) изглеждат като съдебни заседатели на процес срещу сериен убиец. Но, като цяло, стоят фалшиво на екран. 

Кой е първият известен човек, който ги опровергава и защитава Лиъм Нийсън? 

Бившият футболист на Ливърпул Джон Барнс. Който… е чернокож. Той казва, че Лиъм Нийсън трябва да получи аплодисменти за позицията си и за това, че дава перфектен пример за това как обществото може да ти влияе, но ти можеш да си по-силен от това влияние и да му се опълчиш и да вземеш накрая правилната страна. 

Освен това Барнс ни подсети за нещо мнооооого важно – само ден по-рано Морган говори за Чърчил, определяйки го за велик, за да го защити. Защо ли? Защото наскоро шотландски депутат нарече Чърчил „расист, който проповядва превъзходство на бялата раса и масов убиец“. „Великият“ Морган нарече депутата „червенокосо лайно“ и не спря да величае Чърчил. Същият Чърчил, за когото целият свят знае, че нееднократно е обявявал „Бялата арийска раса“ за превъзхождаща останалите. Каквото и да си говорим за Чърчил, светът отдавна го е признал за расист. През 1943 г. около 4 млн. бенгалци умират от глад заради решението на Чърчил да пренасочи доставките на храна към британските войници. В книгата си „Безславната империя“ д-р Шаши Тарур пише: „Хората започнаха да умират, но според Чърчил самите те са си виновни, защото се размножавали като зайци. Чърчил заявява, че мрази индийците – „Те са диваци с дивашка религия“. Д-р Тарур, е бивш заместник-секретар на ООН.

Но Морган величае Чърчил. Малко след което се хвърли на Лиъм Нийсън, че бил расист…

Професионален празнодумец, паразит, Морган. 

Мнозина чернокожи обаче защитиха Нийсън, включително и Упи Голдбърг. Много са чернокожите му защитници из мрежата. Както и тези с различен от белия цвят на кожата. 

Ето какво написа Тофик Азис във Facebook под статия на The Guardian: „Личното израстване и осъзнаване вече са престъпление?“ 

В най-общи линии Джон Барнс обясни за Нийсън, че актьорът (преди 20 години!) е бил жертва на обществените настройки, стереотипи и омразата му е била насадена от средата. Но я е преодолял и заслужава адмирации. Това, което е направил Нийсън, е било естествена реакция. Той я е преодолял. Не никога да не си (което би било чудесно може би някой ден, но засега е невъзможно!) изпитвал естествена реакция и омраза, а да си ги преодолял. Както не е смелост липсата на страх – само лудите и дрогираните не се страхуват – смелост е да я преодолееш. 

И все пак – много чернокожи се хвърлят срещу Нийсън, без да се замислят какво правят, мразят по инерция. Той има смелостта да даде себе си като лош пример. За благодарност за саможертвата получава публичен линч от хората, за които се жертва.  

Самият Нийсън е бил обект на нещо като расизъм – през седемдесетте постоянно летищните власти са го прибирали настрана за щателни проверки, защото е северноирландец – по подразбиране заподозрян за връзки с ИРА. Помните ли – едно време терористите не бяха араби? Бяха ирландци. 

Той е изпитал омразата и расизма и сега ни дава от личния си опит колко е лошо това. Ако сте болни и ви предложат двама еднакво квалифицирани лекари, кой ще предпочетете – този, който само е чел за болестта ви, или този, който я е преболедувал и се е излекувал от нея? Мхм… и аз така си помислих. 

Той говори за ирационален импулс – нещо, което не се контролира и може да бъде изпитвано за всичко – за хора, за раси, за предмети, за групи от хора, за всичко. Ако нападателят на приятелката му беше англичанин и той беше тръгнал на лов за англичани през онази седмица преди 20 години, може би пък щяха да го обвинят в тероризъм, бидейки от Северна Ирландия. Все някой щеше да е засегнат и Нийсън да си получи „етикета“ от стереотипи. 

Като резултат – свръхчувствителната филмова индустрия отмени една от премиерите на новия филм на Лиъм Нийсън в Ню Йорк. С това тъпанарско поведение едва ли не го признава „за виновен“.

Защото си е позволил вместо да е празнодумец, като масата определящи се срещу расизма, но само на думи… да даде себе си за пример и да рискува. 

Чист късмет ще е, ако случката се размине само с толкова шум. Факт е, че можеше да завърши пагубно за кариерата на Нийсън и с насъскване и създаване на още омраза. Защото обидчивите безделници си нямат друга работа. 

За финал ще ви дам два примера. 

Вчера забелязах в една Facebook страница пост от човек, който си презентираше авторската страница. В коментарната секция десетки хора бяха споделили с него, че са дали „лайк“ на страницата му и очакват от него лайкове за техните страници – аз на теб, ти – на мен принципът…

Но хората, някои от които чернокожи, не бяха забелязали, че човекът (канадец) е скинар, макар на снимката си да беше с тениска със свастика, символ SS и хитлеровия орел, а в „интереси“ беше написал „бял национализъм“. Обявяваше се за „политически дисидент и затворник“. В Канада… 

… без коментар! 

Което означава, че те просто не гледат и не се интересуват, а „възмущенията“ им са просто рефлекс, когато някой ги „подсети“, че трябва да се възмущават. Овце. 

Втори пример: на Facebook страницата на The Guardian, точно под коментарите за Нийсън, имаше линк към статията за изчезналия футболист Сала. В коментарите имаше и такъв (от Peter Enright), който силно се възмущаваше от използвания език. Беше написал: „тяло? останки? това да не е история за касапи?“ След което мнозина му обясниха, че трябва да се успокои, че това е официалният език на властите, когато става дума за инциденти и да спре да търси проблеми, където ги няма. 

Очевидно ще има хора, които винаги ще са недоволни от нещо и ще мрънкат. Но нещото, съжалявам, скъпи мрънкала, е вътре във вас и в живота ви – тормози ви нещо и не можете да го решите, затова сте все кисели и все си търсите проблеми, където ги няма. Докато не си решите личните проблеми, няма да се оправи. А , междувременно, потиснете си нуждата да се изказвате… 

Чърчил е расист, Нийсън не е и... Fu*k fundamentalist assholes everywhere! 
 

Последвайте канала на