Бившата съпруга на Емил Дечев: Дълбоко възмутена съм! Опитва се да ме злепостави професионално с инсинуации

Възмутена от това изказване на бившия си съпруг, Златарева изпрати право на отговор до медиите, които са го публикували. Ето цялото й писмо.

Настоявам за незабавно коректно отразяване на фактите и за преустановяване на разпространението на внушения, които накърняват професионалната ми репутация, личното ми достойнство и авторитета на магистратската професия.

Считам, че разпространената от Вас информация въвежда в публичното пространство твърдения, които смесват личен казус с професионална дейност и създават неправомерни внушения, несъответстващи на фактическата обстановка.

Настоящото писмо се изпраща до всички медии, разпространили или препубликували процесните твърдения, независимо от формата на разпространение".

Във връзка с публичното изказване на Емил Дечев от парламентарната трибуна заявявам, че съм дълбоко възмутена от опита лични отношения и да бъдат използвани за внушения относно професионалната ми дейност като действащ магистрат. Това написа до медиите бившата съпруга на вътрешния министър Емил Дечев - Мария Златарева, която е прокурор.

От трибуната на извънредното заседание на парламента вчера Тошко Йорданов от ИТН прочете мейл на Златарева до Дечев, в който тя го пита дали е водил дъщеря им на хижа "Петрохан". Пак от трибуната Дечев отрече, но нападна бившата си съпруга, която била командирована в Софийската градска прокуратура и работела под ръководството на градската прокурорка Емилия Русинова.

По-рано служебният вътрешен министър изнесе данни, че Русинова е пътувала в чужбина с кола заедно с Пепи Еврото. Тя бе посочена от европрокурорката Теордора Георгиева като човека, завел я в "Осемте джуджета" за среща със скандалния брокер в съдебната система.

Във връзка с публичното изказване на Емил Дечев от парламентарната трибуна заявявам, че съм дълбоко възмутена от опита лични отношения и да бъдат използвани за внушения относно професионалната ми дейност като действащ магистрат. Възмутително е и че общото ни дете за втори път бе въвлечено в публичен политически контекст и ситуация на засилен обществен интерес при злепоставяне на името ми.

За мен е неприемливо и унизително от най-високата парламентарна трибуна да се отправят внушения, които не почиват на проверими факти, а разчитат на смесване на личен и институционален контекст, за да хвърлят съмнение върху почтеността, независимостта и професионалното ми име.

Още по-недопустимо е чрез подобни изказвания да се насажда внушението, че магистратът „работи за" административен ръководител. Това не е просто неточност. Това е тежка подмяна на смисъла на магистратската функция и посегателство срещу самия принцип на независимост. Магистратите не работят „за" административен ръководител, не служат на лични зависимости и не изпълняват ничия персонална воля. Те се подчиняват единствено на закона, на съвестта си и на вътрешното си убеждение.

Подобни внушения не просто засягат мен лично. Те уронват авторитета на магистратурата и подкопават доверието в правосъдието. Но няма как да не заявя и личното си възмущение от това, че срещу мен се прави опит да бъдат приписвани зависимости, мотиви и влияния, които нямат нищо общо нито с професионалния ми път, нито с начина, по който изпълнявам задълженията си.

Категорично отхвърлям тези внушения като неверни, недостойни и дълбоко несправедливи. Не приемам и няма да приема мълчаливо публичното злепоставяне чрез инсинуации, чиято единствена цел е да компрометират професионалната ми репутация чрез внушения, а не чрез факти.

Професионалната ми дейност винаги е осъществявана при стриктно спазване на закона, на етичните стандарти и на принципите на независимост и безпристрастност. Всеки опит това да бъде сведено до лични отношения или до измислена зависимост е обиден, недопустим и показателен за опасна готовност публичният дебат да бъде подменян с инсинуации.

Особено тревожно е, когато подобно поведение идва от човек, който използва парламентарната трибуна не за да носи отговорност с факти, а за да хвърля съмнения и да оставя петно върху чуждо име. Това е поведение, което не отговаря на тежестта на институционалната позиция, от която се говори.