Първата и Втората световна – с Германия. Студената война – със СССР. Сега ни тикат към Тръмп и Путин. Традицията за „винаги с губещите“ е солидна…

_______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора и
може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Да сме винаги с губещите май ни е нещо като национална стратегия… А казват, че не сме били имали национална стратегия!...

_______________

Путин, очевидно, голяма война не може да спечели. За стабилизиране на икономиката на страната си – да не говорим. Там единственото, което се случваше, беше задоволяване на олигарсите с цел поддържане на статуквото. Равни част задоволяване и сплашване. Но сега и това вече куца.

И какво прави, за да спаси положението? Добрата стара руска традиция – активира полезните иди*ти, г*вн*ядите и професионалните предатели. Първите две обикновено се активират с пропаганда.

Третата група обаче е доста по-лесна за активация; за нея ти трябват просто… пари.

Като стана дума…

Какво ли щеше да прави Путин, ако ги нямаше Тръмп и Орбан? Единият удря НАТО отвътре, другият – ЕС. Чудя се дали „помощта“ им е много скъпа или просто са държани с нещо?... Както и да е.

Стигнахме до там, че ЕС се чуди как да ограничи достъпа на Орбанските мазни пръстчета и прекалено слушащи ушета. Особено второто!

ЕС не може да изключи Унгария; няма механизъм. Защото когато ЕС е създаван, не са предвиждали заплахи отвътре. Наивно, нали?—не са познавали източноевропейската душица. А на който се опита да ми обясни, че унгарците не са „източноевропейци“: хахахахаха!—БАШ са си; където е минал червеният ботуш, географията вече няма значение.

В последните седмици в Брюксел се наблюдава отчетлива промяна в подхода към нея. Дискусията до един момент беше фокусирана върху това дали правителството на Виктор Орбан нарушава общите правила, но това е минало; никой не се съмнява вече. Сега дискусията е върху това КАК Европейският съюз може да функционира при условия, в които един от членовете му системно блокира решения и е тотален теч на чувствителна информация.

Важно уточнение:

Европейският съюз не разполага с механизъм за изключване на държава членка, но…

… най-тежката процедура (по член 7 от Договора за ЕС) ПОЗВОЛЯВА ограничаване на правото на глас.

Макар и да е лъч надежда, все пак (бидейки брюкселско творение) си е тромаво и тежко: изисква почти пълно единодушие между останалите държави. Което прави процедурата трудно приложима.

Поради тази институционална рамка, в Брюксел все по-често се обсъждат алтернативни форми на ограничаване, които не изискват формално наказание, а промяна в начина на работа.

В края на миналия месец (март 2026 г.) бившият председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви, че ЕС трябва да обмисли изключване на Унгария от чувствителни политически дискусии, „ако не бъдат дадени ясни обяснения относно твърденията за изтичане на информация към Русия“.

Подобни позиции бяха изразени и от членове на Европейския парламент (германецът Даниел Фройнд, бившият белгийски премиер Ги Верхофстадт и докладчикът по Унгария Гуендолин Делбос-Корфийлд), които НАСТОЯВАТ за ограничаване на участието на Унгария в стратегически преговори, свързани със санкции и сигурност.

Те, като цяло, от години си настояват за по-строги механизми за ограничаване на влиянието на Будапеща в рамките на ЕС.

Предложението е доста практично: да има селективно споделяне на информация, което на практика намалява влиянието на дадена държава в процеса на вземане на решения.

Сега… тук е моментът да отворим една малка скоба и да си представим какво би станало, ако Унгария СПРЕ да бъде пречката, която е в момента; или иначе казано: спре да бъде Троянския кон на Путин. Защото – нали знаете, че след 10 дни там има избори и прогнозите са Орбан да бъде изметен. Единственият му шанс е мащабна фалшификация и/или дебела намеса от Кремъл с акции по манипулиране и влияние на вота.

Ами идват още едни избори, само седмица след унгарските; сещате ли се къде?

В България, да. Не смятате ли, че Путин ще инвестира в българския заместник на Орбан, за да продължи да има лостове в Брюксел? Да продължи да има „ухо“? Да продължи да има централен блокировач? Аз лично смятам, че да, не знам за вас. Ако (или по-точно „когато“) България избере следващия си „спасител“, който е дебело заявен като про-руски, ние ще влезем в ролята, която Унгария заема сега.

Тоест, механизмите за ограничаване и изтикване в периферията ще се насочат срещу НАС.

Аз, лично, не съм оптимист. Понеже виждам накъде клонят избирателните нагласи и как хората ИСКАТ да бъдат следващата Унгария, почти съвсем ясно виждам как десетилетия работа и жертви от няколко поколения отиват в кофата и директно изтриваме всеки успех, слагаме държавата на „изключена скорост“, а Брюксел ни слага на „втора скорост“ и сме дотам… още поне 10-15 години.

Но пък „красивата“ ирония в случая е, че същите няколко поколения, за чиито труд и жертви споменах, са и същите, които ги хвърлят в кофата. Та, напълно заслужено си е, искам да кажа. В тия събития нищо не е случайно.

Затваряме скобата.

Обратно на Унгария.

Причината за окончателното ѝ изтикване (и за искането за механизми за ограничаване на влиянието ѝ в ЕС) е свързана с поредица от разследвания и публикации в европейски медии.

Според информация на El País (24 март 2026 г.), унгарски представители са поддържали контакти с руски официални лица, свързани с обсъждания в рамките на ЕС. В публикацията се посочва, че Будапеща е признала за такива контакти, но ги определя като част от нормална дипломатическа дейност.

Le Monde (23 март 2026 г.) съобщава, че европейски представители разглеждат твърденията за възможно изтичане на информация като „сериозно притеснителни“, включително във връзка с комуникация между унгарския външен министър Петер Сиярто и руския външен министър Сергей Лавров по време на заседания на ЕС.

Допълнително, Reuters (31 март 2026 г.) публикува информация за изтекъл аудиозапис, в който Сиярто обсъжда с руска страна въпроси, свързани със санкционната политика на ЕС. Според агенцията разговорът съдържа елементи, които могат да се тълкуват като опит за влияние върху позицията на съюза.

Представители на Полша и Ирландия публично осъдиха действията като „неприемливи“ и „проблематични“ (The Guardian, 31 март 2026 г.).

Паралелно с това, че е „ухо“ на Кремъл, Унгария ПРОДЪЛЖАВА да използва правото си на вето в ключови области. През последните месеци Будапеща: 1.) блокира или забавя решения, свързани със санкции срещу Русия; 2.) възпрепятства финансови пакети за Украйна; 3.) поставя условия по въпроси на енергийната политика.

А Тръмп (който свали санкциите на Москва и чиято война в Иран обогати кремълския режим с милиарди $$$) започна да рекламира Орбан и открито да го подкрепя. В рекламната кампания се включи и вицето Джей Ди Ванс.

До този момент бавните и мудни европейски институции избягват крайни действия, като предпочитат да запазят формалното единство на съюза. Но паралелно с това се изгражда структура за ограничаване на риска, която позволява на ЕС да функционира дори при отсъствие на пълно съгласие.

И пак се връщаме на нашата „скоба“… Когато Орбан бъде изметен и Унгария стане пак нормална страна членка на ЕС; и когато мястото ѝ на Троянски кон на Москва бъде заето от България…

… ще е ТАМАН навреме – супер бавните и мудни механизми на ЕС ТАМАН ще са се задействали и точно ще има прекрасен чисто нов брюкселски пирон, на който да стъпим със замах и гордост. Остава да влезем и в борда на другия враг на ЕС – Тръмп – и директно печелим Големия шлем на маргиналните иди*ти.

Първата световна – с Германия. Втората световна – с Германия. Студената война – със СССР, отказвайки милиардите по плана „Маршал“, за да сме удобно зависими от руснаците. Преходът го започнахме с ченгета на ДС. По време на войната на Путин срещу Украйна – се опитват да ни вкарат на страната на Путин; а по време на атаките на Тръмп срещу НАТО и ЕС се опитват да ни натикат на страната на Тръмп.

Мда… Мисля, че тестът за интелигентност на половината български народ и 99% от българските политици е…

… отрицателен.