Калфин: Европа трябва да влезе във функциите си на договаряща страна и със САЩ и с Русия

03 февруари 2019 16:58
383
1

Излизането от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег поставя по напрежения цялата система за мир и стабилност в Европа, заяви на пресконференция Ивайло Калфин Ивайло Георгиев Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. През 1983 година завършва 9-та Френска, член на Националния съвет на ПП АБВ.

„Проблемът е, че това е единият от двата договора, сключени преди падането на Берлинската стена – през 1987 година е сключен Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег на действие, който създава някаква сигурност в Европа. Това означава, че и САЩ, и Русия поемат ангажименти и отговорности за неразработка и неразполагане на подобни оръжия. Когато този договор бъде прекратен, остава действието на още един, който изтича през 2021 г. След което отношенията в сферата на сигурността в Европа остават без никакъв договор. Ако не се случи друго нещо, можем да очакваме разработване на доста съвременни оръжия, а подобни оръжия се създават, за да се използват или най-малкото, за да се разполагат и да се следва политиката, която беше характерна за времето на Студената война - всеки трупа военни арсенали, за да откаже противника да натисне копчето. Без подобни договори, можем да очакваме нова надпревара във въоръжаването и натиск“, посочи бившият евродепутат.

Ивайло Калфин Ивайло Георгиев Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. През 1983 година завършва 9-та Френска посочи, че ПП АБВ предлага на правителството да изчисти позицията си по отношение на този Договор и да поиска Европа да влезе във функциите си на партньор и договаряща се страна и със САЩ, и с Русия, нещо, което до този момент не се случва. Неизбежно е отказите от Договора да доведат до ново разполагане на нови ракети в Европа, вкл., и с ядрено оръжие. Въпросът е особено важен за нас, защото досега България никога не е разполагала чужди ракети на своя територия, каза Калфин.

„Разпадането на международно-правната основа за въздържане от развитие на надпреварата във въоръжаването не чертае бляскави перспективи, особено за страна като България, която е получател на сигурност. Защото ние си плащаме за своята сигурност. И всичко това означава насочване на голяма част от националния доход към чужди икономики и нарастване на напрежението и несигурността в страната. Това е българският поглед към този проблем. Би следвало най-малкото да се договори неразполагане на подобни оръжия на територията на Европа. Трябва да се обхване целият обем на оръжия, които могат да застрашат сигурността в Европа и това да е регламентирано с ново споразумение. Трябва да се потърси и по-широко участие на страни извън Европа, които да се включат в един такъв общ договор“, заяви още Калфин.