Не искам да живея повече на тая планета (Част I)

Не искам да ви плаша, но този цитат от заглавието скоро от поп-културен майтап ще се превърне в реалност. Не „може“ да се превърне, а ЩЕ се превърне. 

(ако се чудите – цитатът е на анимационен герой от Futurama) 

През 1974 г. населението на планетата е било 4 млрд. Днес е близо 7,7 млрд. Усещате ли накъде отиват нещата? Храна? Ресурси? Жизнено пространство? На фона на модерните устойчиви болести, Глобалното затопляне и модернизирането на оръжейния пазар. 

През 2050 г. се очаква населението да е НАД 10,6 млрд. През 2050 г. децата ви ще са живи свидетели на това. Всъщност много от вас ще са живи свидетели. Ще сте там – в гмежта и ще се борите за място под слънцето. Което ще пари още повече, защото озоновият слой не спира да се руши. 

А през 2150 г. населението ще бъде над 100 млрд. Това число моята глава не може да си го представи като „човешко население“. При положение, че през цялата човешка история, та чак до 1804 г., то е било ПОД 1 млрд. А и планетата не е била така изстискана откъм ресурси и не е била така замърсена и експлоатирана. 

Значи е време

Когато жизненото пространство на един народ свърши, той тръгва да търси ново. Има обаче една малка пречка пред съвременния човек: всичко, което може да бъде обитавано на планетата, е вече заето. И колкото и разни държави да се борят за парче земя, то върви с все популацията му. И да има нови завземания, като това на Крим, хората само ще си сменят паспортите, но няма да изчезнат. 

При такава ситуация има две опции: следващите завоевателни войни да са свързани с геноцид и прочистване, за да се освободи място. Или да се търси ново място извън планетата. А времето не чака. Точката на кипене се приближава със страшна сила. Дали ще имаме време да развием технологията? Този път не е въпрос само на смелост у пионерите и завоевателите. Трябва и техника, която да ни позволи поне да дишаме там – където и да това „там“. Защото, да чакаме да си намерим заселена планета с подходяща атмосфера, не е невъзможна мисия, но граничи с невероятното.

Поне що се отнася до кратките срокове, с които разполагаме. 

Ето ги и първопроходците

Знаехте ли, че има цяла една нова нация на Земята, която се бори да получи разпознаване от ООН? Асгардия. В тази нация има и българи. Целта на това общество е да установи законодателство, което да улесни пътуването в космоса и да премахне бариерите на сега действащото международно право по отношение на космическата дейност. Макар асгардианците все още да не планират (все още) да се изнесат в космоса, вече правят технически проби и една от тях е изстреляният им в края на 2017 г. сателит. Целта им е да облекчат бъдещите учени, които да направят пътуването и ЖИВЕЕНЕТО в космоса възможно. Асгардианците планират някога да направят обитаеми платформи в космоса, около Земята, както и бази на Луната. 

Ако те успеят, ако тяхната мисия за улесняване на пътуванията успее, хора като Елън Мъск, които се опитват вече да правят частни полети в Космоса, ще са улеснени в работата си. 

Самият Мъск беше поразен от отношението на неговите герои от детството – астронавти (като Нийл Армстронг, например), които някога са го вдъхновили да прави това, което прави, а сега се изправиха срещу него и казаха, че „така не може“. Той го разказа със сълзи в очите. 

Мъск мечтае за покоряване на Марс, за изнасяне на човешка колония, която да подготви нещата за всички останали. Защото на мнозина е ясно, че животът на Земята няма да продължи вечно. Или трябва да се пренесе, или да изчезне. 

Елън Мъск е доброволец – самият той да бъде сред първите пионери, които да рискуват и да пробват да заживеят на Червената планета. Лидерът върви пред, а не зад хората. Ако сам не си заложи живота, кой ще тръгне с него? 

Да не забравяме и още нещо: през пролетта на 2018 г. от Европейската космическа агенция заявиха, че има огромен напредък в технологията, която осигурява условия, подобни на атмосфера и това ще улесни пътуването до Марс. Тоест – ще го направи възможно. 

До тук – добре. 

Да пренесем нещата на друга плоскост. Да смесим тази (засега поне) научна фантастика с малко история и да си представим какво би ни очаквало. 

Всяко ново завземане на територии досега е започвало като „изследване“ и „проучване“ (exploration). И винаги е преминавало във „война“ и „завземане“, придружени обикновено с геноцид. Това някои учени наричат „Безкрайната война за доминация“. 

Ако пък притежателят на „изследваната“ земя е познат опонент (европейци срещу европейци), се е започвало директно с война. Онзи проучвателен момент е съществувал обикновено при откриването на нови и непознати земи. След установяването на силата на противника, се започва изтреблението, грабежите, изнасилванията. Завземането. Човешката раса така е свикнала. Дори когато местните са всъщност дружелюбни. 

„Търгуваха с нас и ни дадоха всичко, което имаха, при това с добра воля… с голямо удоволствие ни обръщаха внимание и ни угаждаха… Те са невероятно нежни и нямат познание за това що е зло; нито пък убиват или крадат… Ваше величество може да повярва, че в целия свят не може да има по-добри хора… обичат съседите си, както обичат себе си, имат най-сладката реч на света, те са нежни и винаги се смеят“. 

~ Къркпатрик Сейл
„Завладяването на рая“

Според автора това са записки на Колумб в дневника му, по отношение на племето Таино – първите хора, с които той се е срещнал през 1492 г., „откривайки“ Америка. В карибския басейн, защото той така и не е стъпил в континентална Америка. 

Съвсем малко по-късно племето е било избито, жените отвлечени, всички ценности – натоварени на испанските кораби. Това племе няма военни познания, а оръжията им са представлявали дървени пръти. Не са могли да се съпротивляват. Пък и голяма част от тях са измрели от болестите на белия човек, които не са познавали дотогава. 

Един испански свещеник – Де Ла Касас, застъпник за Таино, пише през 1508 г.:

„Имаше 60 000 човека на острова, когато пристигнахме… това означава, че от 1494 г. до 1508 г. над 3 млн. са изчезнали – било то заради война или робство…“

Племето Таино е записано сред „изчезналите“. Не съществува. И е спряло да съществува още по времето на испанските завоевания. 

~ Между другото, преди да започна да изпълвам страниците с тези две части на материала, който прочетохте (и ще дочетете), световният брояч на Worldometers показваше, че населението на планетата ни е 7 666 067 680. 

Сега, когато приключих, показва 7 666 094 320. Математиката показва: плюс 26 640 – за няколко часа. 

Част II на материала можете да прочетете тук. В нея ще видим как историята третира победителите и как – загубилите; кой е помогнал на испанците да победят ацтеките; що за болест е сифилисът; и какво бихме правили на една чужда планета. 
 

Последвайте канала на