Руска медия: Проблеми ще съпътстват днешната визита на Владимир Путин в Турция

Руският президент Владимир ПутинВладимир Путин - руски политик. Роден на 7 октомври 1952 г. в Ленинград, сега Санкт-Петербург. През 1975 пристигна днес в Турция. Това ще е първата му визита в чужбина след преизбирането на висшия пост миналия месец, отбелязва вестник "РБК".

В центъра на предстоящите преговори ще бъдат отношенията между двете страни и ситуацията в Сирия.

Днес Путин и турският лидер Реджеп ЕрдоганРеджеп Тайип Ердоган - турски политик и премиер. Роден на 26  февруари 1954 г. в Истанбул. Завършва ще проследят как се налива бетонът в основите на АЕЦ "Аккую", след което ще преговарят. Двустранните отношения, замразени през 2015 г., след като турските военновъздушни сили (ВВС) свалиха руски бомбардировач, практически са възстановени. Това показва динамиката на срещите на най-високо равнище - само през 2017 г. президентите имаха 8 срещи и над 20 пъти разговаряха по телефона, посочва "РБК".

Подновеното сътрудничество е благотворно и за двустранната търговия - миналата година взаимният стокообмен нарасна с 40 на сто и достигна 22,1 милиарда долара по данни на руските митници. Русия обаче не отвори изцяло своя пазар за турски стоки, включително за селскостопанска продукция, обобщава "РБК".

Дискусиите между Путин и Ердоган за положението в Сирия, предстоящи днес, ще продължат според вестника утре на разговор между руския президент и иранския му колега Хасан Рохани и след това - на среща между тримата лидери. Русия, Иран и Турция са гаранти на примирието в Сирия, договорено през декември 2016 г. Това е втора среща в този формат след тази в Сочи през ноември. През май 2017 г. трите страни с подкрепата на Дамаск договориха създаването на четири зони за деескалация в Сирия, където може да се стреля само по бойци от групировки, признати за терористични от Съвета за сигурност на ООН, напомня изданието.

Според Юрий Ушаков, помощник на руския президент, след срещата се очаква общо изявление, в което президентите ще потвърдят стремежа към запазване на териториалната цялост и суверенитета на Сирия. Информирани за обстановката от военните си, тримата лидери ще дадат оценка за ситуацията в някои сирийски райони, където "избухва насилие", подклаждано от противници на мирното уреждане в страната.

Съдбата на зоните за деескалация ще бъде основен въпрос на тристранната среща - участниците трябва да решат дали е целесъобразно зоните да съществуват и занапред, смята политологът Леонид Исаев. Според него тези зони не са станали ефикасен механизъм за намаляване на насилието в никой от четирите региона. Те не проработиха в районите, където бяха най-актуални - в Източна Гута и Идлиб, допълва пред "РБК" наблюдателят Кирил Семьонов.

Според Исаев за "тройката" страни, която ще заседава в Анкара, зоните за деескалация са "най-вече механизъм, легитимиращ присъствието им в Сирия и участието в конфликта като гаранти" за спирането на огъня. Дамаск разреши присъствието на руски и на ирански военни, но не и на турски, при все че те водят операции срещу кюрдите в Северна Сирия, се казва в материала. Тримата лидери ще обсъдят мерки за развитие на конституционната реформа в Сирия, по-специално създаване на конституционен комитет, включващ всички сегменти от сирийското общество, прогнозира Ушаков, цитиран в "Росийская газета".

На отделна среща Хасан Рохани и Владимир ПутинВладимир Путин - руски политик. Роден на 7 октомври 1952 г. в Ленинград, сега Санкт-Петербург. През 1975 ще разговарят по-специално за ядрената програма на Иран с оглед американските сигнали за преразглеждане на условията по сделката. Главната задача на Русия е да бъде запазена ефективността на Съвместния всеобхватен план за действия, каза пред журналисти Ушаков. Той припомни, че Иран стриктно спазва ангажиментите си, както редовно потвърждава Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Наред с Китай позицията на Русия споделят и европейските партньори на "шесторката" международни посредници (постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН – САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай - и Германия), отбеляза помощникът на руския лидер.

Независимо от постоянните си стенания, че сближаването между Русия и Турция е неизгодно и дори опасно, Западът упорито тласка Ердоган и Путин в прегръдките един на друг, коментира предстоящите преговори в. "Московский комсомолец". Изданието припомня европейските критики срещу Турция "заради Кипър и Сирия", и мнението на Европейската комисия, че отношенията на Анкара с ЕС са "в тежко състояние". А "делото Сергей Скрипал ясно демонстрира, че бездната от отчуждение, недоверие и открита враждебност (спрямо Русия на Запад) не само че не намалява, напротив - расте", констатира "Московский комсомолец".

Путин и Ердоган впрочем не се събират в Анкара за взаимни оплаквания от "вероломните си партньори", а за да обсъдят двустранни проблеми - по-специално последиците от ембаргото на Русия върху турски храни, въведено след свалянето на руския самолет, макар и отменено през есента. Турците не могат да се възползват от квотите си заради ограничения на руското ресорно министерство. Затова руските власти или спират турските домати на границата, или ги размазват с булдозери като останалите неразрешени за внос хранителни стоки. Преди визитата на Путин турското правителство заплаши руските фирми на своя пазар със "симетрични мерки". Анкара е недоволна също, че Москва не отмени визите за бизнесмени, дори протака издаването им, добавя "Московский комсомолец".

Проектът за АЕЦ "Аккую" получи в Турция статут на стратегическа инвестиция. В момента интензивно се преговаря турски компании да бъдат привлечени като инвеститори в изграждането на централата. Това заяви в интервю за Анадолската агенция руският министър на енергетиката Александър Новак, пише онлайн изданието "Финам".

През декември руският концерн "Росатом" започна да строи АЕЦ "Аккую" с ограничен лиценз. Схемата предвижда собственик на централата да е руската страна. Компании от "Росатом" притежават днес почти 100 процента от капитала на дружеството "Аккую Нуклеар". Стойността на проекта е близо 22 милиарда долара. Очаква се първият блок да влезе в експлоатация през 2023 г., отбелязва електронният вестник.

Проектът за АЕЦ бе одобрен още при предишното посещение на Путин в Анкара миналата година, но все още има нерешени въпроси, засягащи газопровода "Турски поток" и търговията, изтъква "Евразия дейли".

Печатът в Русия цитира съобщение на Кремъл, че повечето разрешения за строежа на "Турски поток" са получени. Доставките по първата тръба ще са за турските потребители, а по втората - към границата между Турция и ЕС. Газопроводът фактически вече е прокаран по дъното на Черно море и предстои да излезе на суша. С първата, "турска", тръба няма проблеми, но втората, която трябва да подсигури "синьо гориво" на Европа, все още няма разрешение. Като блокира проекта, Турция се опитва да спазари за себе си сериозни отстъпки в цената на газа, заявява "Евразия дейли".

С оглед силно изострените отношения на Турция с ЕС и САЩ заради Сирия обаче, приемането на бежанци и редица икономически въпроси позицията на официална Анкара по общите проекти с Русия може осезаемо да се смекчи, смята експертът икономист Василий Колташов.

Последвайте канала на