Меркел отбелязва 10 г. на власт, предизвикателствата заради бежанците нарастват

Преди две години германският канцлер Ангела МеркелАнгела Меркел - германски политик, канцлер на ФРГ. Родена на 17 юли 1954 г. в Хамбург. Семейството се спечели шумна изборна победа, след като умело успя да се справи с дълговата криза в еврозоната и се утвърди като най-важния европейски ръководител. Но ширещото се сега безпокойство, предизвикано от подхода й към бежанската криза, е най-голямата заплаха за политическия й авторитет, откакто преди десет години тя положи клетва като първата жена канцлер на Германия, пише ДПА, цитирана от БТА.

"Тя определено има проблем", каза Хериберт Дитер, анализатор от Германския институт за международна политика и сигурност.

"Ще трябва доста да се потруди, за да си възвърне позициите в Европа (от преди бежанската криза)", смята той.

Начело на най-голямата европейска икономика Меркел натрупа значителен политически капитал и си спечели уважение като човек, способен да управлява кризи.

Това се дължи на успешния начин, по който преведе Германия през глобалната финансова и гръцката дългова криза. Меркел бе хвалена и за това, че използваше добрия си руски, за да се противопостави на руския президент Владимир Путин по въпроса за кризата в Украйна.

"В очите на германците Меркел е главно човек, способен да управлява кризи", каза Оскар Нидермайер, политолог от Берлинския свободен университет.

Уменията на Меркел, която по професия е учен от комунистическата ГДР, й помогнаха да утвърди на международната сцена новата политическа роля на обединена Германия, която канцлерите искаха да наложат след падането на Берлинската стена преди 25 години.
Това превърна 61-годишната пасторска дъщеря в най-влиятелната жена в света според списание "Форбс".

Но решението на Меркел отпреди по-малко от три месеца да отвори германските граници за кандидатите за убежище предизвика остра критика в редиците на нейния консервативен Християндемократически съюз (ХДС) и в съюзената с него баварска партия - Християнсоциалния съюз (ХСС).

Разногласията между традиционните партньори - ХДС и ХСС, отразява и засилващото се безпокойство на много от германците дали Германия може да се справи с притока на мигранти, които се очаква да надхвърлят един милион тази година. Кървавите терористични атентати в Париж от петък може да дадат шанс на канцлера да прояви отново уменията, за които толкова я хвалят - да се справя с кризи и да ръководи.

Меркел трябваше заедно с членове на кабинета да отиде във вторник вечерта на мача между националните отбори по футбол на Германия и Холандия в Хановер, за да демонстрира сила пред лицето на глобалния тероризъм. Но мачът бе отменен поради бомбена заплаха.

Растящите страхове от евентуална нова вълна от терористични нападения като кървавата баня във френската столица също крият риск за германския ръководител.

Част от електората може да реши, че заедно с хилядите бежанци, които ежедневно влизат в Германия, се промъкват и терористи.
Повечето избиратели (52 процента) бяха недоволни от подхода й към бежанската криза още преди парижките атентати, стана ясно от огласено миналата седмица проучване на германската обществена телевизия Цет Де Еф.

Позицията на канцлера за бежанците не е първият случай, в който тя предизвиква сътресение в германската политическа върхушка.
През 2011 г., непосредствено след ядрената авария във японската атомна електроцентрала "Фукушима", тя неочаквано направи обратен завой в политиката си и обяви, че Германия има намерение да се откаже от ядрената енергетика.

Въпреки че редовно бе начело на рейтингите като най-популярния германски политик, подкрепата за Меркел и коалицията ХДС/ХСС намаля в последно време. Същевременно рязко се увеличи електоралната подкрепа за популистката и противопоставяща се на политиката за предоставяне на убежище партия "Алтернатива за Германия" и това поражда безпокойство в политическия блок на канцлера.

Утре Меркел ще бъде подложена на ново изпитание, тъй като ще трябва да говори на годишния конгрес на ХСС - партията, която е начело на атаките срещу нея заради миграционната политика.

Председателят на ХСС и премиер на Бавария Хорст Зеехофер определи като "грешка" политиката на канцлера на "отворени обятия" за бежанците.

След утрешната конференция на ХСС идния месец предстои и ежегодният форум на нейния ХДС. Повечето политически коментатори смятат, че Меркел ще се кандидатира за четвърти канцлерски мандат на националните избори през 2017 г.

Въпреки политическите вълнения заради бежанците няма някакво конкретно предизвикателство за лидерството на канцлера, отчасти защото тя съумя да се избави от всички съперници по време на възхода си към властта и по-късно като канцлер. Сред тях бяха някогашната звезда на ХДС Фридрих Мерц, консервативният хардлайнер Роланд Кох и бившият премиер на провинция Долна Саксония Кристиан Вулф. И тримата загубиха битката срещу Меркел в партията.

"В ХДС няма борба за власт", каза Нидермайер. "Партийните членове само искат тя да смени курса (по отношение на бежанците)."
Евентуална победа на Меркел на вота през 2017 г. ще означават, че тя ще остане още четири години на власт и почти ще се изравни с някогашния си политически наставник Хелмут Кол като най-дълго управлявал канцлер от времето на Бисмарк.

Но задържането на Меркел на власт може да бъде подложено на много тежко изпитание, ако бежанската криза накара избирателите да гласуват против ХДС на регионалните избори, които трябва да бъдат произведени през март в три от германските провинции.

И все пак, много политици платиха висока политическа цена за това, че я подценяваха.

Една от отличителните черти на управлението на Меркел бе изключително силният й властови инстинкт, който би трябвало да й помогне да запази канцлерския си пост за известно време.

Последвайте канала на