Черният списък на Москва задълбочава кризата между Русия и ЕС

В навечерието на европейската среща на върха през юни, когато Европейският съюз ще обсъди удължаване на санкциите срещу Русия, отношенията между Москва и Брюксел бяха разтърсени от нов скандал. Московската мисия на ЕС получи от руските власти разгласен впоследствие от медиите списък с 89 европейски политици и военни, на които е забранено да влизат на руска територия. Повечето посочени в документа представляват страни, заемащи най-твърда позиция спрямо Русия. Според експерти, потърсени от "Комерсант", черният списък на Москва няма да стане ключов фактор при вземане на решение за санкциите, но ще изведе конфронтацията на ново равнище.

Черният списък с 89 лица от страни, членуващи в ЕС, на които е забранено влизането в Русия, изтече в западните медии, след като руските власти го бяха изпратили в московската мисия на ЕС. В неделя световни медии цитираха европейски дипломати, според които в списъка фигурират граждани на 17 от 28-те членки на ЕС. Сред тях са водачът на депутатите социалисти от управляващото мнозинство във Франция Брюно Льо Ру, бившият вицепремиер на Великобритания Ник Клег, бившият белгийски премиер Ги Верхофстат, председател на групата на либералите в Европейския парламент, и генералният секретар на Съвета на министрите на ЕС Уве Корсепиус, който скоро ще стане съветник по външнополитическите въпроси на германската канцлерка Ангела МеркелАнгела Меркел - германски политик, канцлер на ФРГ. Родена на 17 юли 1954 г. в Хамбург. Семейството се.

Освен депутати от Европарламента - сегашни и бивши, списъкът включва представители на силовите структури, тайните служби и бизнес средите на държави от ЕС. По брой на гражданите, засегнати от забраната, с голяма преднина води Полша (общо 18 имена), а на второ място е Великобритания с деветима души. Следват Швеция и Естония (по осем имена), Германия и Литва (по седем), Латвия и Румъния (по пет). Както личи, най-силен е санкционният натиск на Москва върху представители на онези еврочленки, които заемат твърда позиция спрямо Русия и настояват срещата на върха на 26 юни да удължи санкциите срещу федерацията. В списъка обаче няма хора от Кипър, Унгария, Гърция, Ирландия, Австрия и други държави, които правят помирителни жестове към Москва и отправят сигнали, че искат час по-скоро да подновят сътрудничеството с Русия.

При все че потвърди новината за списъка, връчен на "европейските ни партньори", зам.-външният министър Алексей Мешков отказа да го коментира по отделни позиции, като се мотивира с политиката на Москва - да не огласява имената. На свой ред офисът на Федерика Могерини, оглавяваща европейската дипломация, определи черния списък на Москва като "абсолютно произволна и необоснована мярка". Вече одобрен, черният списък с европейци, на които се забранява влизането в Русия, не получи гласност веднага, след като бе приет, а едва в края на миналата седмица. Имената станаха известни чак след историята с депортирания от Русия депутат Карл-Георг Велман - а в знак на солидарност с него зам.-председателят на Бундестага Йоханес Зингхамер отложи планирано посещение във федерацията.

"Скандалът около списъка с 89 граждани на ЕС с наложена забрана за влизане в Русия ще нажежи още повече страстите в навечерието на лидерската среща на ЕС, насрочена за 26 юни. Но с огласяването на този списък Москва съвсем не целеше да изостри ситуацията. По-скоро обратното: доколкото списъкът е бил вече одобрен, руската страна само е опитала да сведе до минимум последиците от бъдещи скандали, които биха избухвали всеки път, щом бъде отказано влизане на един или друг европейски политик, служител или военен. Общо взето, Москва е предпочела един скандал - днешния, пред десетки бъдещи", обясни за "Комерсант" Аркадий Мошес, директор на руската програма във Финландския институт за международни отношения.

Според Мошес, независимо че Москва се стреми да не изостря още повече отношенията с ЕС в навечерието на юнската лидерска среща, скандалът със "списъка на 89-имата" се вписва в общия контекст на конфликта между Русия и ЕС, надраснал за година рамките на Украйна и добил дълбок системен характер. "Този конфликт се усеща все по-силно. Само с месец и половина още разполага например "Газпром", за да отговори на Европейската комисия, която го обвинява в нарушения на антимонополните закони. Освен това, ЕС е още по-склонен да стои страни от Русия заради все по-активното й стратегическо сближаване с Китай", заяви Аркадий Мошес. По думите му, при това положение е неуместно да се споменава вече за партньорство между Москва и Брюксел. Колкото до възможността "списъкът на 89-имата" да се отрази на бъдещото решение за санкциите, според експерта той може да има само косвено влияние, тъй като при разглеждане на въпроса решаващ фактор няма да е "войната чрез списъци", а ходът на изпълнението на Минските споразумения.

Мнението на Мошес споделя и Сергей Уткин, завеждащ отдел "Стратегически оценки" в Центъра за ситуационен анализ към Руската академия на науките. "Едва ли си заслужава да търсим голяма политика в това кога е бил огласен списъкът. Случаят с Карл-Георг Велман навярно просто е подтикнал руските власти да изпратят списъка в ЕС, за да не вдигат всеки път скандали около високопоставени пътници от ЕС, закъсали по летищата у нас. Самият факт, че има такъв списък, не е новина - руски официални лица вече неведнъж са намеквали, че личните санкции на ЕС срещу граждани на Русия ще срещнат симетричен отговор", напомни Уткин.

Експертът обаче смята за неефикасна политиката на забрани за влизане във федерацията. "Този подход не насърчава диалога, нито намалява напрежението. Вместо дискусии се залага на забранителни мерки спрямо критиците на Русия и мнозина в ЕС ще съзрат тук потвърждение за правотата на техните критики. А редица включени в списъците полагаха и усилия да споменават покрай критиката, че трябва заедно с Русия да се търси решение за проблемите. Сега обаче мерките на Москва ще ги тласнат към по-твърда позиция", заяви Сергей Уткин.

Последвайте канала на