Договор в името на човечеството

03 април 2013 19:14
1578
0

Общото събрание на ООН прие първия в историята Международен договор за търговията с конвенционални оръжия - от пистолети до танкове и бронетранспортьори.

Договорът, одобрен от 154 държави, въвежда общи стандарти в търговията с такива оръжия. Той беше приветстван от правозащитници, но критикуван от големи износители на оръжия, предаде БНТ.

70 млрд. долара - на толкова годишно възлиза оръжейният пазар в света. Зад тази сума освен въоръжаването на държавни армии обаче стои и поддържането на повече от 50 активни и тлеещи въоръжени конфликти. Всяка година те отнемат няколко хиляди десетки жертви, повечето от тях обикновени хора.

Според правозащитници, именно в тяхна защита е приетият от ООН международен договор.

"Договорът е важен за човечеството. Докато няма международен контрол върху сделките с обикновено оръжие и боеприпаси, цивилните хора и общности ще продължават да страдат", заяви Катлийн Лоуанд, Международен комитет на Червения кръст.

Договорът задължава страните износители на оръжия да обмислят добре дали дадена оръжейна сделка няма да доведе до жертви сред жени и деца. И забранява износа на оръжия, ако има достоверна информация, че те биха били използвани за геноцид, престъпления срещу човечеството, нападения срещу граждански обекти и цивилни.

Документът беше приет, след като миналата седмица беше блокиран на международна конференция от Сирия, Иран и Северна Корея. И днес те гласуваха "против", а сред 23-те държави въздържали се са основни износители на оръжия като Русия и Китай и големи купувачи като Индия. Русия, която е втори оръжеен износител след Съединените щати, протестира, че договорът не забранява износа за неупълномощени недържавни субекти - имайки предвид сирийските бунтовници.

"Някои клаузи предизвикват съмнения и въпроси. До последния момент текстът търпеше значителни промени, които внимателно трябва да бъдат обмислени", коментира Виталий Чуркин, посланик на Русия в ООН.

През юни договорът ще бъде открит за ратификация. И докато не бъде ратифициран от поне 50 страни, съдбата му ще бъде под въпрос. Очаква се процесът да отнеме около две години.