Джибути - късче земя с голямо стратегическо значение за Франция

Високо ценено островче на стабилност в един размирен регион, Джибути представлява стратегически опорен пункт за Франция, която разчита да поддържа там и занапред най-голямата си военна база в чужбина, щом предоговори споразуменията си за отбрана с малката източноафриканска държава, предаде БТА.

Президентът Еманюел Макрон се очаква да приеме утре в Елисейския дворец своя колега Исмаил Омар Гелех, който бе негов домакин през март 2019 г. Сега, в началото на февруари, дейността на Френските сили в Джибути (FFDJ) е в разгара си - бойни действия в пустинята като стаж за местни и френски военни, учения по въздушно полицейско патрулиране за два "Миража" от военновъздушната база, тренировки на специални сили по спускане на въздушен десант, а военноморската база се готви да посрещне през март самолетоносача "Шарл де Гол", който ще я използва като логистична спирка на път за Индийския океан.

Париж, който сключи през 1977 и 2011 г. споразумения с бившата френска колония, има доста причини за стремежа да запази позициите си на това късче земя с едномилионно население, разположено на няколко кабелта от стратегическия проток Баб ел Мандеб, през който минава голяма част от световната търговия между Азия и Запада.

Топят с горелки леда по Айфеловата кула

Срещу годишен наем от 40 милиона долара и гарантирайки защитата на въздушното пространство на Джибути, "ние разполагаме тук с несравнима свобода на действие и възможности за тренировки", отбелязва комендантът на авиобазата на Френските сили полковник Оливие Соние.

А най-вече, в този анклав, обграден от страни в криза - Йемен, Еритрея и Сомалия, "смисълът от присъствието ни е да осигурим на властите у нас оценка на ситуацията", подчертава командирът на Френските сили генерал Стефан Дюпон. Тази база дава на 1500-членния френски контингент възможността при криза в субрегиона бързо да приема и изпраща войски към Индийския океан или Близкия изток.

Конкуренцията обаче е жестока. През последните двайсет години френските сили тук бяха разделени надве, а междувременно редица велики сили се настаниха в Джибути, предлагайки на властите добри пари като аренда.
От 2002 г. САЩ поддържат в страната единствената си постоянна база в Африка (4000 войници) и я използват при антитерористични операции срещу сомалийските ислямисти от Аш Шабаб и срещу Ал Каида на Арабския полуостров. Тук има също японци и италианци, които подпомагат борбата с пиратската дейност в съседство.

Франция продължи извънредното положение до 1 юни

Колкото до Китай, пристигнал тук през 2017 г., той притежава днес едно пристанище и военна база, гарантиращи сигурността на огромните му икономически интереси в региона (в транспорта, енергетиката, промишлеността и т.н.). Русия също не е далеч - през декември Москва подписа със Судан спогодба, която й дава правото да изгради военноморска база с до 300 души персонал. "Заради китайския проект за нови Пътища на коприната всички повече отвсякога се бият за контрола над Червено море - а Сомалиленд още не е признат, Еритрея е тоталитарна държава, Судан едва-що е започнал да се отваря, Йемен пък е стигнал до катастрофа. Остава Джибути", изтъква Соня Льо Гуриек, доктор по политически науки и автор на книгата "Джибути - гигантската дипломация на една малка държава".

С оглед наближилото подновяване на споразумението си за отбрана с Джибути, който редовно я упреква за недостатъчните й икономически инвестиции в тази страна, Франция прилежно възхвалява взаимните изгоди от това партньорство. "Военното ни присъствие има и възпиращ ефект, който допринася много за стабилността и икономическото развитие на Джибути", посочва командирът на Френските сили.

Макрон се приготвя за периода след Меркел

При това "френските военни единствени са се настанили тук със своите семейства, от тях се издържат училищата и магазините", докато с американците и китайците не е така, допълва комендантът на военноморската база на Френските сили, капитан Жан-Ив Пиаски.

"Париж би трябвало да осъзнае, че интересът на Джибути не е само геостратегически, а също и геоикономически", коментира впрочем през ноември президентът на Джибути в интервю за панафриканското сп. "Жьон Африк".
Френското присъствие осигурява 4 на сто от БВП на Джибути според Париж. Отношенията между двете страни наистина са охладнявали в миналото, но днес вятърът изглежда е попътен.

"Отношенията между Франция и Джибути са нещо като "Обичам те, и аз не те обичам" (je t'aime moi non plus, песен на Джейн Бъркин и Серж Генсбур), резюмира Соня Льо Гурийек. "Щом дойдоха китайците, настъпи еуфория" със започването на големите инфраструктурни проекти, финансирани от Пекин. "Само че сега местните трудно изплащат заемите", отпуснати от Китай, който държи основната част от дълга им. "Изведнъж Франция пак е партньорът, който винаги е бил на разположение", обяснява тя.

Последвайте канала на