Слави с болезнена изповед

Слави Трифонов Станислав Тодоров Трифонов e български певец, телевизионен водещ и продуцент. Роден е в крие болезнената си чувствителност зад суров нрав.

Безкрайното му мрънкане и повишаване на тон са прокудили не един и двама от екипа на вечерното шоу. Не е тайна, че Дългия обича да унижава хората, както пред камерите, така и зад тях Причините за тираничното поведение на Слави се таят дълбоко в детството му, а самият той признава, че комплексите и терзанията му, които го преследват и до днес, са като извадени от трактат по психоанализа на Зигмунд Фройд, пише HotArena.

Именно в най-ранните му детски години се зародили неговите мании и фобии, които го тормозят в продължение на 50 години. "Обичам страшно много родителите си Здравка и Тодор, много съм им благодарен, но не обичам детството си. Просто не обичах себе си. Сега също не се обичам много, но по друг начин и заради други неща”, изповяда се в мемоарите си шоуменът.

Дългия бил едва на 5 годинки, когато учителките в детската градина забелязали, че е музикален. На тържество в предучилищната група малкият Слави изпял забавната песен „Разболя се кака Гана от ТКЗС-то” и се превърнал в истинска сензация.

И в града, и на село, Слави нямал приятели. До 8-и клас бил самотен отличник. „Вкъщи господстваше майка ми Здравка. Здрав селски морал, здрава ръка, здрави разбирания. На петиците не се гледаше с добро око. Само шестици. И аз, и сестра ми бяхме отличници. В най-ранна възраст станах отряден председател. Това влоши нещата до немай къде. Пряко последствие: като се делят на футбол, нали на два отбора, мен последен ме деляха. Често ме побийваха. Аз опитвах също да се бия, но кой да ми обясни, че когато изпитват някого и той не знае, а ти вдигаш ръка, защ ото знаеш, ставаш - най-меко казано - несимпатичен на останалите? Това нямаше кой да ми го обясни. До 8 клас. В седми клас, точно преди музикалната гимназия ми излезе една пъпка на носа. Това беше венецът на историята. Бях приел, че съм тъпак, че няма да имам приятели, че ставам само за учене, че съм отряден председател, че ми се подиграват, че не ме вземат да ритам с тях, но пъпката на носа постави нещата на мястото им окончателно. Точно тогава влязох в музикалното училище - там не ме познаваха, надявах се да ме приемат, такъв кльощав, смотан, отряден председател. За беда характеристиката ми вървеше заедно с мен. Веднага ме предложиха за комсомолски секретар и, разбира се, ме направиха. Имах чувството, че кошмарът от първите седем класа ще се повтори, но все се надявах, че нещо може да се промени, че ще имам приятели, че и аз като другите... И както се надявах, една сутрин се появи тази пъпка”, спомня си Дългия.

Повече четете ТУК

Последвайте канала на