Октоподите имат най-голям потенциал да заменят Хомо сапиенс, смята оксфордският професор Тим Кулсън

Не неизтребимите хлебарки, а октоподите са тези, които биха превзели и управлявали света, ако хората изчезнат. Така смята проф. Тим Кулсън от университета в Оксфорд. Според него съществата от морските дълбини имат най-голям потенциал да заменят Хомо сапиенс, ако по някаква катастрофална причина човешкият вид бъде изтребен.

Кулсън е убеден, че това животно е не само интелигентно, но и достатъчно сръчно, за да се превърне в основен кандидат да еволюира по начин, че да изгради цивилизация. Способността на октоподите да решават сложни проблеми, както и да комуникират помежду си чрез промяна на цвета, ги прави перфектният следващ господар на света и мозък на моретата, посочва ученият пред изданието The European.

Съществата от морските дълбини едва ли ще се адаптират към живота на сушата. Вместо това те биха могли да конструират подводни общности, наподобяващи градове, които виждаме на сушата.

Но Кулсън вярва, че в крайна сметка октоподите може да се развият така, че да ловуват извън водата. Водещият зоолог и биолог сравнява това с умението на хората да ловят риба и да се движат над и под водата, пише "24 часа". 

“Може да им отнеме стотици хиляди или дори милиони години, за да се развият и да направят това - обяснява той. - С еволюционния напредък е възможно, ако не и вероятно, те да развият начини да дишат извън водата и в крайна сметка да ловуват сухоземни животни като елени, овце и други бозайници – ако приемем, че са оцелели след катастрофалното събитие, което ще доведе до изчезването на хората.”

Днес октоподът може да оцелее до 30 минути извън водата. Създанието има много кратък живот - между една и пет години, в зависимост от вида.

Кой ще е новият господар на Земята след човека? Отговаря изкуственият интелект Chat GPT

“Разбира се, възходът на октоподите е изцяло спекулативен: еволюцията е непредсказуема и не можем да кажем със сигурност какъв път ще поеме в случай на изчезване на човека - предупреждава британският професор. - Случайни мутации, непредвидени събития на изчезване и затруднения в популацията могат значително да повлияят на траекторията на еволюцията, което прави предизвикателство да се определи дали друг вид ще развие интелект на човешко ниво, или склонност да строи градове.”

Октоподите са едни от най-странните същества на Земята, които съществуват от стотици милиони години, още отпреди динозаврите.

Хората обичат да ги слагат на масата си като деликатес, но за тях тези мистериозни същества винаги са въплъщавали всичко зловещо и мистериозно в морето. Техните меки и гъвкави тела, спотайващи се в тъмните части на океаните, са вдъхновили чудовища от ядящия моряци Кракен до морския демон Луска.

Имат три сърца, две от които работят изключително за придвижване на кръвта през хрилете, където те освобождават въглероден диоксид и се получава насищане с кислород. След това, третото сърце придвижва тази богата на кислород кръв към органите и мускулите, като им дава енергия. Но последното сърце спира да бие, когато октоподът плува, обяснявайки склонността на вида към пълзене, а не към плуване, което го изтощава. Циркулиращата в тялото на морския хищник кръв е синя.

Две трети от невроните на октопода се намират в осемте му пипала (по-правилното според някои научни източници е те да се наричат ръце), а не в главата му. В резултат на това някои от пипалата могат да разбиват черупчести мекотели, докато останалата част са заети с нещо друго, като например да проверяват пещера за още ядливи екстри. Пипалата дори реагират, след като са били напълно отрязани.

Главоногото мекотело използва очите си, за да вижда формата, текстурата и общото разположение на елементите в обстановката, в която се намира. Въпреки че може да вижда само в сиво, то използва зениците си, за да изкриви светлината и да получи груба представа за цвета. След това тази информация се изпраща от неговия мозък до осемте мозъка на пипалата, които добавят цвят от хиляди клетки под кожата му. Тези клетки се наричат хроматофори и всяка има малка торбичка, пълна с червен, оранжев, кафяв, жълт или черен пигмент. Под хроматофорите има друг слой клетки, наречени иридофори, и те могат да отразяват светлината обратно през кожата, за да направят цветовете да изглеждат по-ярки. 

Изследване с октоподи дава информация за еволюцията на съня

Октоподите нямат син и зелен пигмент. Вместо това те използват отразяващите способности на своите иридофорни клетки, за да добавят нюанси на синьо и зелено към кожата си. Мекотелите могат да променят цвета си за по-малко от 30 милисекунди, което обяснява невероятната им способност за камуфлаж. Така успяват да се приближат максимално близо до жертвите си, както и да избягват опасностите. За защита те изстрелват и облаци тъмно мастило.

Освен оцветяването, октоподът може да накара кожата си да съответства на текстурата на заобикалящата го среда - позволявайки още по-добра маскировка. С помощта на малки мускулни снопове, наречени папили, мекотелото може да направи кожата си неравна или гладка, ако е необходимо. Най-големите от тях стигат до 10 м дължина, а най-малките са само няколко сантиметра.

Последвайте канала на