Рабиндрант Тагор: Щастието е в това да отдадеш сърцето си на друг

Преди 78 години на 7 август свършва земният път на големия индийски писател, поет, философ, педагог, композитор, общественик Рабиндранат Тагор, чието име на бенгалски език означава „Повелител на Слънцето“.

Той е роден на 7 май 1861 година в Калкута в знатно бенгалско семейство с вековни традиции и променя дълбоко бенгалската култура в края на XIX век и началото на XX век.

През 1913 година получава Нобелова награда за литература и става първият неевропеец, удостоен с това отличие, което го превръща в един от най-широко известните по света индийци, наред с Махатма Ганди.

Двамата са политически съмишленици в движението за независимост на Индия, като Ганди получава прозвището си Махатма („велика душа“) от Тагор, а той от своя страна го нарича Гурудев („божествен учител“).

На тълпите им трябва религия: политическите, божествените и обществените вярвания

Всяко родило се дете е вест за това, че Бог все още не се е разочаровал от хората.

Когато някоя религия реши, че трябва да завладее с доктрината си целия свят, тя се превръща в тирания.

Реката на истината тече през каналите на заблужденията.

Смъртта е угасване на светлината на лампата, а не на слънцето.

Тревата търси на земята тълпите от себеподобни; дървото търси в небето своята самота.

Главното, на което животът учи човека, не е, че в света съществува страдание, а в това, че от самия човек зависи дали ще го превърне в благо, в радост.

Детето-цвете разтваря чашката си и възкликва: „О, скъпи мой свят, моля те, не увяхвай!”

Щастието е в това да отдадеш сърцето си на друг.

Не ударите с чук, а танцът на водата довежда облото камъче до съвършенство.

Ние потъваме в гъсталака на шумната тълпа, за да заглушим вика на собствената си съвест.

Водата в каната е прозрачна, а в морето – тъмна. Малките истини говорят с ясни думи; голямата Истина е велико безмълвие.

Ние живеем на този свят само когато го обичаме.

Бракът е изкуство и то трябва да бъде обновявано всеки ден.

Докосвайки, можем да убием; отдръпвайки се, можем да владеем.

Ние опознаваме човека не по това, което той знае, а по това, на което се радва.

Безкрайната надежда и ентусиазъм са най-голямото богатство на младия човек.

В лъчите на Луната ти ми изпращаш своите любовни писма – казала Нощта на Слънцето. – А аз ще ти оставя своите отговори в сълзите по тревата.

Ти се усмихна и ми заговори, ей-така, за нищо; и аз разбрах, че точно този миг съм чакал толкова дълго.

Песимизмът е форма на душевен алкохолизъм.

Затворете вратата пред всички грешки и истината няма да може да влезе.

Ако не виждаш слънцето, не плачи – заради сълзите няма да видиш звездите.

Последвайте канала на