Имате въображение или ви е бедна фантазията: мечтаете ли за активно съзнание?

Из "Когнитивна психология" на Леон Леви

Ето защо и изразът „волево въображение“ няма никакво психологическо покритие и сам представлява едно фантастично недоразумение.

Възпроизвеждащо (пресъздаващо) въображение е онова, при което субектът изгражда фантазна представа за реално съществуващ предмет: дори много известен, но който самият субект НЕ Е възприемал непосредствено.

Например: представата за Айфеловата кула е представа на въображението на голямо мнозинство от хората. Докато представата за нашето земно кълбо върху фона на космическото пространство е продукт на възпроизвеждащото въображение за почти всички хора. Впрочем, с продуктите на възпроизвеждащото въображение ние се срещаме на всяка крачка във всекидневната практика.

Активното въображение се появява в процеса на една или друга човешка дейност, която съпътства и с която взаимодейства. Съдържанието, насоката и активността на въображението се определят от характера на тази дейност. Участието на съзнанието в активното въображение се осъществява непринудено и предимно чрез основната практическа, теоретическа или художествена дейност. Включването на въображението в тази дейност изключва каквато и да било целенасоченост или преднамереност. Човек просто не може да си постави такава цел – да си въобразява, нито пък да изпълни подобна задача.

Активното въображение участва във всички възможни видове човешка дейност. Неговата продуктивност и възможности за участие НЕ ЗАВИСЯТ от характера на съответната сфера на дейност, а изключително от възможностите на съответните специалисти и творци.

Въображението е познавателен психичен процес, при който предметите и явленията от обективната действителност се отразяват и преобразяват в съзнанието на човека под формата на нови, оригинални, необичайни или неочаквани образи, представи или идеи.

За творческото въображение може да се говори само в един точно определен смисъл. В противен случай самото словосъчетание „творческо въображение“ се оказва категорична и непреодолима тавтология. В действителност за творческо въображение може да се говори само когато във високото напрежение на това своеобразно отразяващо преобразуване и преобразуващо отразяване на обективното и субективното бъдат разкрити някои безспорни и непреходни теоретически или практически, художествени или технически ценности.

Копнежът е фантазна представа за едно трудно постижимо, далечно или нереално бъдеще. Той е продукт на определена неудовлетвореност на субекта от настоящето и от невъзможност да намери своето място в условностите на настоящето. Във фантастичното бъдеще човек „намира“ всичко, което му е така необходимо и непостижимо в настоящето. Но това мнимо удовлетворяване демобилизира и деморализира човека и неговата социална активност заглъхва и отмира.

Мечтата е също фантазна представа за едно желано бъдеще. Но – съдържанието на този фантазъм въздейства върху субе3кта по съвсем противоположен начин. Тя контрастира с недостатъците на настоящето, прави ги по-непоносими. Мечтата стимулира и революционизира съзнанието и дейността на субекта.

Пасивното въображение е онова, при което съзнанието участва във възможно най-слаба степен. Особено типичен случай на пасивно въображение представляват сънищата: илюстрациите на съня. Тук съзнанието участва в най-слаба степен – само колкото да оформи фантазмите и да ги съхрани (което невинаги успява) за бодърстващия мозък и пробуденото съзнание. Поради намалената активност на съзнанието и отпадането на критичната функция на мисълта, фантазмите на съня са твърде производни.

Терминът „фантазия“ се използва като синоним на „въображение“. Използва се и в много по-ограничено значение – като особен вид въображение, чиито продукти са образи и идеи за неща, които не само, че не съществуват никъде, но и не биха могли да съществуват, защото са принципно неосъществими, тоест абсурдни. Под „фантазми“, в най-ограничения смисъл на думата, трябва да се разбират САМО тези АБСУРДНИ продукти на въображението. Фантазията и фантазмите се срещат много често в бляновете и сънищата, в митологията, религията, приказната фантазия и съвременната фантастика. Но – фантазията и фантазмите играят изключително голяма роля в евристиката ( бел. ред. наука, която се занимава със закономерностите на човешкото мислене при достигане до открития), в научното търсене и творчество.

Друг критерий за класифициране на въображението са възможностите за максимално активизиране, вграждане и реализиране на субекта и социалната ценност на получаваните резултати (продукти). Въз основа на тези показатели, се обособяват няколко разновидности на въображението – копнеж (блян), мечта и творческо въображение.

За съзидателно въображение трябва да се говори тогава, когато самият продукт на въображението непосредствено се оказва необходимата предпоставка, плодоносното решение или достатъчното благоприятстващо условие, за да бъде практически реализирана една или друга конструктивна идея, амбиция или копнеж – също така рожби на въображението. Съзидателното въображение лежи в основата на цялата изобретателна дейност и конструктивно творчество. Продуктите на съзидателното въображение проблясват от всеки сегмент на техническия прогрес.

Но и най-разюзданите и кошмарни фантазми на съня запазват отразителните функции на въображението: с определена символика и дори с някои диагностични възможности. Към пасивното въображение биха могли да се отнесат и някои от най-ранните прояви на детските копнежи и блянове.

Основен критерий за една друга класификация на въображението е активността на съзнанието, степента на неговото участие в процеса на въображението. Въз основа на този показател, въображението се обособява в два вида: пасивно и активно.

Психологическата класификация на въображението се изгражда върху няколко различни критерия. Един от тях е отношението (различието) между продукта на въображението и отразения в него обективен предмет. С други думи, първата класификация на въображението се изгражда въз основа на изменението и преобразуването на субективните фантазни образи.

С преобразуващото (модифициращото) въображение се срещаме, когато фантазмът съдържа образ на предмет, който реално не съществува, изобщо няма да съществува, още не съществува или пък съществува, но не знам къде и как да го открием. Този вид въображение се използва от читателите, за да създадат „своя“ образ на любим литературен герой, при автора – интерпретация на образа, при илюстратора – своя виждане за персонажа и т.н. То е необходимо във всички случаи, когато се изисква модална трансформация: от словесно описание (словесния продукт) към графичното, живописното, пластичното, сценичното или житейското претворяване, реализиране или инсцениране на образ.