Природните условия са повлияли на миграцията на ранните хора през континентите

Учени от университета Флиндърс в Австралия установиха, че природните условия са повлияли на миграцията на ранните хора от Африка през Северна Евразия и Америка, съобщава БТА. 

Идеалните условия са били топли и влажни зони с гори и пасища край реки.

Преди повече от 70 000 години групи хора напускат Африка и се заселват в Европа, Азия, Австралия, Южна и Северна Америка. Все още обаче е неясно доколко околната среда, през която преминават, улеснява или пречи на движението им.

След Африка Хомо сапиенс се установил на териториите на днешни Иран, Ирак и Саудитска Арабия, преди да се отправи към Азия и Европа

Учените са комбинирали климатични модели, генетични данни и археологически доказателства, за да изследват как регионалните природни условия са повлияли на миграцията и да установят каква е трайната ни връзка с околната среда. 

Мултидисциплинарният анализ, ръководен от еколога от университета Флиндърс д-р Фредерик Салтър, публикуван в Nature Communications, показва, че макар относителното значение на факторите на околната среда да е различно в различните региони, нашите предци са пътували предимно през топли и влажни райони с гори и пасища в близост до реки.

"Първите мигранти са предпочитали маршрути, които са осигурявали основни ресурси и са улеснявали пътуването, както и региони с комбинация от гори и открити площи за подслон и храна, като същевременно са им позволявали да се разширяват в нови територии", казва д-р Салтър.

В Европа хората вероятно са се разпространили от Плодородния полумесец през Кавказките планини в Скандинавия преди около 48 300 години и в Западна Европа преди около 44 100 години, следвайки по-топлите и влажни условия.

В Северна Азия миграционните пътища са следвали големите реки, за да се справят хората с по-суровите климатични условия, преди да достигнат Берингия, понастоящем потопен сухоземен мост между Сибир и Аляска, преди около 34 700 години.

В Северна Америка хората първоначално са мигрирали по тихоокеанското крайбрежие преди около 16 000 години, а след това, приблизително 3000 години по-късно, са се придвижили навътре по сушата през незамръзващ коридор по река Макензи.

В Южна Америка миграцията следва по-влажните пасища, граничещи с Амазонка, като използва и връзките, осигурени от големите реки преди 14 800 години.

Д-р Салтър обясни, че резултатите от изследването помагат да оценим значението на биоразнообразието за това как нашите предци са се адаптирали към предизвикателствата на околната среда и са ги преодолявали.

"То показва как климатът и екологията са оформили праисторията на човека, подчертавайки ролята на биоразнообразието за оцеляването и мобилността на хората, показвайки, че богатите екосистеми са позволили на хората да процъфтяват в нови среди хиляди години. Кризата на биоразнообразието, която преживяваме сега, застрашава способността ни да процъфтяваме. Въпреки напредналите технологии, с които разполагаме днес, искрено се чудя дали ще издържим дълго, без да запазим по-голямата част от сегашното биоразнообразие."

Последвайте канала на