Археолозите ще търсят финансиране от държавата и общината за разкопките на раннохристиянската базилика край Звездица

Слушай новината

За продължаване на разкопките в раннохристиянската базилика край варненското село Звездица догодина ще се кандидатства за финансиране и от общината, и от държавата, съобщи ръководителят на проучванията гл. ас. д-р Васил Тенекеджиев от Регионалния исторически музей във Варна, цитиран от БТА.

Той подчерта, че екипът продължава да разчита на подкрепата на кметството, откъдето подеха инициативата за проучване на обекта, който е известен още от Карел Шкорпил, но не е бил разработван. Според учения обектът е открит, тъй като през него минава горски път. Смята се, че той е част от манастирски комплекс в близката околност на Одесос, която е била добре обживяна. 

„Крайната цел е базиликата да се социализира и да се превърне в дестинация за посещаване, тъй като се намира в красива горска местност, близо е до селото и до Варна“, посочи археологът.

Археолози разкриха римски езически храм край село Татул

До голяма степен обаче Звездица споделя съдбата на манастирския комплекс в Джанавара.

„И двата са част от съзвездието култови християнски места около Одесос от V и VI век. Започнати са процедури за обособяването им като археологически обекти, които при Джанавара са напреднали, но се очертават идентични проблеми със собствеността и ползването им“, посочи Тенекеджиев. И двата терена са държавна собственост към Министерството на земеделието и храните, а руините се стопанисват от Министерството на културата. По думите му единственото решение за развитието им е собствеността и на земята, и на останките да премине към Община Варна, за да може да се кандидатства с проекти за охрана, социализация и консервация. „Ако не се вземат в спешен порядък мерки това да стане, съдбата на Звездица ще бъде като тази на Джанавара и от обект с потенциал той ще се превърне в проблем, който няма решение“, каза археологът и уточни, че останките от комплекса в Джанавара вече започват да се рушат, защото са с временна консервация. Това, което трябва да се направи, е Община Варна да заяви документално категорично решение обектите да бъдат прехвърлени за ползване от министерствата към местната власт, посочи Тенекеджиев. 

Консервация 

Тази година обектът в Звездица не е зарит както миналата. Зидовете, които се виждат, са укрепени, а подовете са покрити с геотекстил и пласт пясък, за да се запазят от атмосферните условия. „Нашата надежда е догодина да продължим да разкриваме поетапно църквата и когато документите бъдат уредени, да се направи цялостна консервация, за да има един хубав обект за посещение“, каза ръководителят. Той припомни, че тази година бяха осигурени 30 хиляди лева финансиране от Община Варна. По думите му, ако догодина отпуснатата сума е същата, ще може да се разкрие още една трета от обекта. Тенекеджиев смята, че не трябва да се бърза, защото бавната работа води до по-детайлно проучване, което дава важна информация. 

Миналата година за първи път се проведоха археологически разкопки на обекта, припомни той. Чрез сондажи бе събрана информация за размера и архитектурния план на църквата и бе направена хипотетична реконструкция, която помогна за по-добро планиране на работата през тази година. Финансирането и двата сезона е осигурено от Община Варна, а от Кметство Звездица оказват огромна организационна и логистична подкрепа, добави археологът. Проучванията този сезон бяха фокусирани върху източната част на храма в неговото олтарно пространство. 

Находките

В голяма степен познахме какъв е планът на сградата, но имаше и много хубави изненади, разкри Васил Тенекеджиев. Според очакванията са разкрити три части в олтара. В средната е олтарната маса, а отстрани има две помощни помещения, които са се оказали със специални функции, които екипът не е предвидил, сподели той. Едното е самостоятелен параклис, отделен с олтарна преграда, навярно дървена, което личи от формата и размерите на леглото, в което е била монтирана. Параклисът е бил с настилка с керамични плочи, подредени декоративно. 

Другото странично помещение се оказва баптистерий (кръщелня). В средата му има вкопана писцина (басейн) с две стъпала, достатъчно голяма, за да влязат свещеник и кръщаван. По думите на археолога такива баптистерии има в доста църкви от раннохристиянската епоха, тъй като тогава са се кръщавали не само бебета, а и много възрастни хора и е имало нужда от по-голямо пространство. Практически това са първите купели за извършване на тайнството. Такъв има и в Джанавара, но не е видим от посетителите в момента, уточни Тенекеджиев. Всички са различни по форма и устройство и разкриват нови неща за ритуала, допълни той. 

Третата изненада за археолозите е поднесъл олтарът на храма в Звездица. Не се надявахме да намерим масата, тъй като обектът е датиран от VI век, от когато рядко се откриват основи, посочи ръководителят. Под пода обаче се оказва, че има крипта, изкопана точно под масата съобразно традицията да се поставят там мощи на светец. Тенекеджиев уточни, че в онези времена ненавсякъде са можели да се снабдят с мощи, което става традиция по-късно през Средновековието. В Звездица те са поставени в специална малка камера, до която достъпът е с две стъпала. След това входът на криптата е бил зазидан с камъни и хоросан, върху които е положена мраморната настилка на олтарното пространство, обясни ученият.

За съжаление археолозите са намерили криптата разбита и празна, каза той, но обстоятелствата от разкопките дават хипотеза, че е възможно самите християни да са взели положените мощи, както и всичко ценно от храма, когато той е бил изоставен. Има данни, че църквата е била повредена преди края на късноантичната епоха и обезлюдяването на района, което вероятно е в резултат от земетресенията от VI век, за които има информация, или от нападения на варвари или разбойници. „Вижда се, че всички ценни архитектурни детайли от църквата като цели капители, колони и плочи са взети и изнесени и обектът е буквално разглобен, което не прилича на картината от разграбване, видима на други места от по-късни векове. Вземани са точно материали, които биха били нужни за строителство на други места“, посочи Тенекеджиев. 

Той обясни, че подовата настилка в храма в Звездица е типична за църкви, които не са от най-висок клас с характерните мозайки. Подът в нея е керамичен с тухли дебели около три сантиметра, подредени декоративно. Оформени са пана с рамки, в които средната част плочи са поставени по диагонал. Така е в преддверието и корабите на храма, както и в страничните помещения - параклисът и баптистерият. Мраморни са плочите на басейна и на олтара, където от хоросановото им легло личи, че са били с големи размери и са вдигнати много грижливо при опразването на църквата. 

Реставрация

По думите на ръководителя на разкопките на Звездица, от немногото открити на мястото находки най-интересната е преградна плоча от олтарното пространство, която е начупена на малки парченца, но е сглобена от специалистите от Варненския музей. Тя е с красив релеф, кръстове и растителни елементи. Върху нея има и графит, който изобразява палмови дървета. Тенекеджиев се надява плочата да бъде реставрирана в рамките на една година и да влезе в експозицията на Археологическия музей във Варна, заедно с други мраморни елементи, показващи красивата украса на храма. Учените предполагат, че липсващите цялостни елементи от Звездица са използвани отново някъде другаде в околността. 

Последвайте канала на