Гласове в нищото ни пазят от беди

- „Убиват ме! Помощ, убиват ме!".

- А какво точно чухте? - сега вече и девойката го гледала с подозрение.

- Вик ли? - учудила се девойката. - Не, не съм чула нищо.

- Извинете - попитал Доналд, за да излезе от неловката ситуация. - Не чухте ли някакъв вик?

- Казвам ви: не съм чула нищо.

- Не може да не сте чули нищо, писъците идваха оттук - настоявал Доналд.

- Някой крещеше съвсем наблизо - механично повтарял мъжът и в същото време си помислил: „Има нещо гнило тук, тя не може да не е чула нищо, но се прикрива".

- Странно, може би просто ви се е сторило. Тук няма никого.

- Убиват ме! Помощ, убиват ме!

Доналд бързо обиколил с поглед двора. Всичко наоколо било спокойно. Но историята се повторила и на следващия ден. И отново само той чул виковете за помощ.

На следващата сутрин Доналд Грант отишъл на площадката, от която чувал писъците за помощ. Нищо не се случило. Той бил убеден, че до него по някакъв начин е стигал гласът на мисис Морет.

Нюанси

Спри на място!

Не са редки случаите, в които хора чуват „гласове отникъде". Психолози и психиатри обясняват това със звукови халюцинации или психически разстройства. Но изследователите на паранормални явления поддържат друга теория, пише Телеграф.

Ако хората се отнасят по-сериозно към гласовете, които ги предупреждават за предстоящи неприятности и предприемат мерки прогнозата да не се сбъдне, могат да се избегнат много трагедии. Редица такива примери посочва изследователят на паранормални явления Артур Озбърн в книгата си „Бъдещето - настояще". Ето само два от тях.

Англичанинът Доналд Грант бил страстен играч на голф и не пропускал нито едно голямо съревнование. Предстояло му да участва в турнира на международен любителски клуб. Месец преди това наел стая в неголям хотел близо до Уест Кингстън, където имало подходящи за трениране площадки за голф. Всеки ден в шест сутринта Грант отивал да се поупражнява, за да успее да хване влака в девет часа и в десет часа вече да е в офиса. Такива били плановете му и в деня, в който тишината била разсечена от пронизителен вик:

Гласът бил женски и звучал ужасно отчаяно. Грант захвърлил стика и побягнал към мястото, откъдето му се счуло, че идват крясъците. Там имало няколко вили. Когато доближил първата, Доналд видял млада жена зад оградата и решил, че е викала тя. Но в същия момент разбрал, че греши. Девойката държала в ръка кошничка, наполовина пълна с изскубани от градинката плевели и очевидно продължавала да се занимава с това. Тя погледнала с почуда запъхтяния мъж, който надничал зад оградата.

Мисис Мур потеглила с информацията към Лос Анджелис, където бил Робърт Кенеди, за да предупреди службата за безопасност за възможно покушение. За съжаление не стигнала навреме. Чак след като новината за убийството гръмнала по информационните агенции Джийн разбрала последния детайл, който й се губел - името на убиеца. Палестинският имигрант, прострелял Робърт Кенеди, се казвал Сирхан Сирхан.

На следващия ден, крайно възбудена, Джийн отишла в хотел „Омни Шорхем", където се провеждала конференцията и показала анонимното послание, което си била записала, на своята позната Би Мур от издателството „Симон енд Шустер". Тя се отнесла към казаното доста скептично. Крайно отчаяна, Джийн решила да се обърне директно към ръководството на издателството. Звучала толкова категорично, че нямало как да не й повярват.

Най-известната контактьорка с виртуални гласове, които вещаят събития, е пророчицата от САЩ Джийн Гарднър. Тя подробно разказвала какво предстои да се случи. Според нея нюансът на гласовете, които чувала, зависел от характера на съобщенията. Добрите новини се произнасяли спокойно. А ако били трагични, гласът буквално ридаел.

Най-лошото от всичко, което Гарднър чула по този начин, било свързано с Робърт Кенеди. Година преди трагедията гласът й съобщил, че братът на убития президент също ще бъде застрелян. След това започнал да дава и допълнителни детайли. Постепенно Джийн започнала да разбира за какво става дума, но не казвала на никого, защото се страхувала, че ще я обявят за изперкала.

Но историята на Грант имала неочаквано продължение, благодарение на което попаднала в досиетата на изследователи на аномални явления. Следващата пролет трябвало да избере къде да тренира и той си спомнил за преживяното. Решил да отиде там, за да провери дали звуковите халюцинации ще се появят отново. И още същата вечер собственикът на хотела му разказал история, която го потресла. Разказал му, че след заминаването му в една от вилите се настанили мъж на име Дейвид Морет и младата му жена. Двойката живеела затворено, мисис Морет не си подавала носа зад оградата. Една сутрин съпрузите неочаквано напуснали дома и повече не се върнали. Мистър Морет изпратил писмо до агента по недвижими имоти, който му съдействал да купи вилата, и го помолил да я продаде час по-скоро и да му изпрати парите в Америка. Есента, когато започнали дъждовете, новият стопанин забелязал, че пръстта на едно място в градината е по-рохкава и надута - все едно някой е копал там гроб. Съобщил на полицията за подозренията си. На мястото наистина открили труп на млада жена. Аутопсията установила, че е загинала от травма на черепа. Полицаите подозирали, че това е мисис Морет, а убиецът е нейният мъж. Опитали се да го намерят с помощта на Интерпол, но безрезултатно.

Психотерапевтът, при когото си записал час, го успокоил, че се случва човек да има звукови халюцинации. Обяснението му било, че Грант е с обострени нерви заради предстоящото съревнование. Посъветвал го просто да смени мястото за трениране. Доналд последвал съвета му и още същия ден напуснал Уест Кингстън. Повече не чул молбите за помощ.

Това продължило до момента, в който Гарднър почувствала, че предчувствието, което я гнети, трябва да излезе навън. На 2 юни 1968 г. тя се качила в автобуса, който идвал от град Елкинс, и потеглила за ежегодната конференция на книгоразпространителите във Вашингтон. Вечерта в хотелската стая гласът й казал, че Кенеди ще бъде убит в ранното утро на 5 юни и това ще се случи в кухнята. Убиецът ще бъде нисък мургав млад човек. Гласът не уточнявал къде ще бъде извършено покушението, но повторил на няколко пъти думата „сирхан". Гарднър помислила, че това е някакво географско понятие, примерно в Иран.

Френският скулптор Жан Дюпре се разхождал с открита каляска с жена си. Изведнъж чул властен глас: „Спрете!". Дюпре се огледал, но не видял никого и помислил, че му се е причуло. Но само след минута заповедта била повторена още по-категорично. Заинтригуван, Дюпре слязъл от каляската и за всеки случай я огледал. Оказало се, че лявото колело се крепи едвам на оста. Ако не бил спрял, каляската всеки момент щяла да стане неконтролируема.