8 тайни, които е по-добре да не разкривате на детето си

1. Родилните мъки

2. Страховете на възрастните

3. Да имаме ли бебе, или не?

4. Това ще бъде нашата тайна

5. Истинското мнение за учителя или възпитателя

6. Тайната на отношенията между родителите

7. Тайните на предците

8. Изненадите

Във всеки семеен гардероб се крие някакъв скелет. Дали да го покажете на света или да го заключите със седем ключалки – решавате само вие.

В порив на гняв всеки възрастен може да наговори на съпруга си неща, които в спокойно състояние дори няма и да си помисли. Или ако си ги помисли, ще предпочете да ги остави за себе си.

Детето, което чува думите на мама и татко, си мисли: „С този човек ли трябва да бъда в една стая всеки ден? Няма нужда!“ Така че запазете тази истина, когато останете на четири очи с половинката.

Децата са впечатлителни и плашливи същества, затова не е необходимо да им разказвате за това, че например, родният им дядо е бил болен от шизофрения и е правил неща, които са неприятни за слушане дори и за възрастен.

И накрая – една хубава тайна, за която е добре да знаете повече. Родителите могат да си шепнат за предстоящия детски празник и нищо да не споделят на любопитното си хлапе, но трябва да знаете, че много често тази тайна не остава опазена.

Има една тайна, която много майки много искат да споделят на детето си, „за да възтържествува справедливостта“. „Тогава баща ти не искаше да имаме дете.“

Но едновременно с това то започва да изпитва мъчителни преживявания и чувство за вина пред „този, на когото не трябва да се казва“, тъй като обича еднакво и двамата си родители.

Но преди да разкриете тайни на детето си, помислете добре дали няма да нараните психиката му. Кои неща не би трябвало да споделяме с малчуганите изяснява психологът Дария Григориева.

Особено опасни са изказвания, които подриват авторитета на мъжа или жената като родител – „имаш лоша майка“ или „баща ти е безполезен“. Забравете за тях.

Помнете, че детето не е длъжно да слуша дори и най-верните, според вас, думи за другия родител, ако те дори и съвсем малко накърняват достойнството му.

Понякога единият от родителите решава да получи подкрепата на детето: „Хайде да направим така, а на мама/татко няма да казваме.“ Естествено е детето да е съгласно да приеме подобно откровение и да обещае да пази „голямата“ тайна.

Тази фраза може и да се върти в съзнанието ви, дори и в случай, че бащата активно участва във възпитанието на детето. Но забравете за нея, поне докато малкото не навърши пълнолетие.

Това е един от важните аспекти на успеваемостта на детето в училище или адаптацията му в детската градина. Често се случва родителите да критикуват подхода на учителя или възпитателя към неговата работа.

Ако сте имали трудна бременност или раждането е било особено мъчително, разбира се, че тези спомени ще ви останат за цял живот. И е възможно да искате да споделите с детето си тази история, когато то порасне. Но знайте, че подобна информация не е за детските уши.

Днес дори и в масовата популярна психология специалисти пишат за това, че децата са пълноценни членове на семейството и съответно – на тях е необходимо да им споделяте семейните тайни, пише сайтът "Новите родители". Първата част на твърдението е абсолютно вярна, а да следвате втората – не бързайте. Има неща, за които е добре да замълчите пред децата.

И големите се страхуват. Психолозите са наясно, че техните демони са същите, както и при децата: могат да се плашат от тъмното, самотата, крадци, дори и от Торбалан, който се крие под спалнята. Разбира се, големите мама и татко не бягат от страшното и неизвестното, както правят хлапетата, а просто изпитват силен дискомфорт.

Много послушни майки, четейки статии на психолози на подобна тема, смятат, че е необходимо до край да бъдат честни в отношенията си с децата. Затова си позволяват да опишат цветущо колко тежко им е било раждането на бебето. „Знаеш ли колко се мъчих, докато се появиш на бял свят?“ е нещо, което може да провокира развитието на чувство за вина у детето.

Например, когато съпругът отива в командировка, майката изведнъж започва да кръжи около детето. В това няма нищо лошо, докато тя не разкрие своята тайна: „Хайде да спим заедно на спалнята, че днес нещо ме е страх.“ Не е трудно да се досетите какви окраски ще придобие това изречение, когато след няколко дни на детето ще му се наложи да се върне в собственото си легло.