Лао Дзъ: Знаещият е мълчалив, говорещият не знае

  • 28 март 2023 12:32

  • 2406
  • 1
Лао Дзъ: Знаещият е мълчалив, говорещият не знае
© Facebook
Слушай новината Слушай новината

Мъдростта на древнокитайските мислители става все по-интересна за нас европейците. През последните години се наблюдава голям интерес към трактатите на Сун Дзъ, Лао Дзъ, Су Сюн и други.

"24 часа" публикува откъс от книгата „Изкуството на войната”, който ще ви разкрие мъдростта на Лао Дзъ и ще покаже какъв е неговият начин на приемане на света и войната.

Феноменален тест на Зигмунд Фройд ще ви разголи

Увод

Древният мъдрец (Лао Дзъ – VI в. пр. Хр.), или по-точно – приписваната му книга „Дао-дъ дзин” („Канон на Пътя и Силата”), пораждат друго традиционно учение в Китай – даосизъм, оказало дълбоко, може би решаващо влияние и на традиционната китайска стратегия. Лао Дзъ споделя посланието на Конфуций за неразривното единство на „Пътя на човека” и „Пътя на Небето”, но разглежда това единство не толкова в морален, колкото в метафизичен план; за него целта на човешкото съвършенство е във връщането към първозданната пълнота на битието, още неразрушено от празното философстване. Мъдрецът според Лао Дзъ прилича на „още неродено дете, което интуитивно и затова безметежно се храни от „майката Небе и Земя”, тоест от Великия път на мирозданието. Да презреш светското знание и условностите на обществото, да се оприличиш на неродено дете и да получиш блаженство в собственото помрачение – всички тези завети на даоския патриарх са предназначени като че ли не за средните умове. Лао Дзъ сам признава, че обикновените хора ще се смеят на неговите думи, и според легендата в края на краищата напуска Китай и заминава на Запад, без да намери съмишленици. Напускайки Китай, той оставя на хората своята знаменита книга – неголямо съчинение, колкото дълбокомислено, толкова и сложно афористично.

Не приемайки цивилизацията, Лао Дзъ отхвърля и най-вярната й спътница – войната. Войната за него е най-печалното от събитията. „Яростните сражения и многото победи са верен път към гибелта на държавата” – се твърди в древния даоски трактат „Вън дзъ”. Мъдростта на пацифиста Лао Дзъ се оказва с времето изключително плодотворна за китайската стратегическа наука. Ние откриваме тук още една страна на този парадокс на китайската стратегия, с който вече се срещнахме с примери от конфуцианството: способността да не желаеш нищо за себе си най-добре осигурява успеха в света. „Метафизическите” качества на даоските мъдреци като че ли незабелязано, съвършено ненасилствено се превръщат в принципи на практическата политика; неговото тайнство в „утробата на Пътя” е полезна скритост на стратега, неговото пребиваване в „началата на нещата” му дава дарба за предвиждане, неговото „бездействие” му позволява да извлече максимална полза от естествения ход на събитията, а неговият „чист покой”, откърмен благодарение на „опустошеното сърце”, го прави особено чувствителен към промените на външния свят. Лесно е да забележим, че всички тези черти на даоските мъдреци е било съдено да станат крайъгълен камък на китайската стратегия, която изцяло изхожда от наличието на неопределимата граница между стратега (който винаги е едновременно мъдрец и управляващ) и „обикновените хора”, неспособни да разберат дълбочината на мъдростта на техния предводител. Подобно на конфуцианските мъже, даоският мъдрец (мъдрият владетел преди всичко) не позволява в борбата на личните интереси да се помрачи „великото единство” на Пътя, с нищо не се изтъква и въздейства на своите поданици опосредствано, даже незабелязано от тях самите. Той „нищо не прави” – в света „не остава нищо несвършено”. Класическо правило за всеки китайски стратег. По-късно то е породило учението, че управителят, въплъщавайки в себе си центъра на световния кръговрат, е длъжен да бъде в покой, а чиновниците, обратно, следва усърдно да се трудят за благото на държавата. Почитателите на Лао Дзъ сред китайските стратези особено ценят неговите съвети: пълководецът да бъде крайно внимателен, всячески да избягва откритото противопоставяне и сякаш пряко волята си да отива на война.

Остава фактът, че „тъмната” мъдрост на Лао Дзъ, апологет на детската наивност и убеден противник на интригите и войните, вдъхновява най-хитрите и даже най-коварните похвати на китайската стратегия. Даосизмът като резултат става не просто едно от „ученията” в Китай, но и истински фокус на китайската цивилизация, побрал в себе си и духовното съвършенство, и политиката, и културното творчество, и протеста срещу условността на културата, мечтата за вечен живот и надеждата за успех във всяко дело.

По-долу се привеждат избрани мисли на Лао Дзъ, засягащи въпросите на политиката и стратегията. Някои от тях са съпроводени с коментар на Ван Чжън (IХ в.), автор на книгата „Основи на военното изкуство по Дао-дъ цзин”. Непосредствено след това е поместен откъс от даоския трактат „Хун-ди съндзи” – „Четири канона на Жълтия владетел”, открит през 1972 г. в погребение от II в. пр.Хр. Този текст показва по какъв начин „непросветената” метафизика на Лао Дзъ е преосмислена в съответствие с нуждите на практическата политика.

8. Висшата добродетел е като водата.

Водата, давайки на всички същества обилна полза, не се съпротивлява на нищо. Тя се намира там, където не се вижда, затова е подобна на Дао. Да живееш добре е за земята; сърцето – за глъбината; съюзът – за любовта; словото – за доверието; управлението – за благоденствието; делото – за умението; движението – за живота.

Несвадливия не го съдят.

Коментар на Уан Джън: „Този, който умее да използва войската подобно на водата, който с нищо не се бори, е близко до Праведния път. При използването на войската е нужно да се улови благоприятният момент, затова казват: „При строежа на жилище е важно мястото”. Сърцето на пълководеца трябва да бъде чисто и спокойно, затова се казва: „В сърцето е важна глъбината”. Оръжието носи неизброими беди, затова се казва: „Във войната е важна човечността”. Ако войската не се подчинява, ще настъпи смут, затова се казва: „В управлението на войската е нужен порядък”. На война всичко трябва подробно да се премисли, затова се казва: „В делата е важно умението”. Войската трябва да се вдига на поход съобразно действията на неприятеля и за предотвратяване на беди. Тук е нужно да се знае точното време, затова се казва: „При маневрите е важно времето”. В същността на тези правила е заключена добродетелта да не воюваш.

13. Почитта и позорът от силните на света са еднакво странни.

Собственото тяло тежи като голямо бреме. Какво означава: почитта и позорът от силните на света са еднакво странни?

Почит от силния в този свят е унижение, затова, когато тя се дава, към нея трябва да се отнасяш като към нещо съвършено измамно; когато тя се отнема, към нея трябва да се отнасяш с презрение.

Какво значи: собственото тяло тежи като голямо бреме? Аз затова имам велика печал, защото имам тяло. Когато бъда лишен от тялото, няма да имам печал.

Затова, когато мъдрецът се бои да управлява вселената, може да му я предложиш; когато той съжалява, че управлява вселената, можеш да му я повериш.

22. От несъвършеното произлиза цялото.

От кривото – правото.

От задълбоченото – гладкото.

От старото – новото.

Ако е малко, лесно се постига, ако е много, лесно ще се уплетеш.

Затова мъдрият притежава само едно, но става пример на целия свят.

Той не изказва мислите си открито, затова никога не се заблуждава. Той никога не показва себе си, затова винаги е известен. Той никога не воюва, затова има заслуги.

Той с нищо не се гордее, затова го превъзнасят. Той с никого не се кара, затова цялата вселена не му се съпротивлява.

Коментар на Уан Джън: „Нужно е само да се откажеш от съперничеството в света и никой няма да може да ти съперничи. А ако в света няма съперничество, войната ще изчезне от само себе си. Казано е: „Това, което в древността са наричали криво, е било цялостно. Нима това са празни думи? Когато искреността следва пътя на „цялостната извивка”, „правата кривина”, тогава може да се върнеш към истинността и покоя. Такова е главното правило за управление на войската или държавата”.

31. Благоустроената войска е нечестиво оръдие, нещо зло по своята същност.

Мъдрецът предпочита лявата страна пред дясната, а ръководещите войската предпочитат дясната страна пред лявата. Войската е нечестиво оръдие, затова не може да бъде оръдие на мъдрия. Затова то се използва в крайни случаи. Когато стане известна победата, тази вест следва да се посрещне с траурен обред, защото на война загиват мнозина. Когато войната завършва с победа, следва да се обяви всеобщ траур.

33. Който познава другите, е разумен, а който познава себе си, е прозорлив.

Доволстващият сам от себе си е богат. Твърдият в своите намерения има твърда воля. Неотстъпващият от своето предназначение е дълговечен. Неунищожимият след смъртта е вечен.

Коментар на Уан Джън: „Да измерва дълбочината, да слуша словата и да наблюдава поведението на хората – това е достъпно на всеки, и затова тук се говори, че „да познаваш другите – това е да знаеш много”. Да пречистваш сърцето си, да гледаш навътре – там, където няма разлика между „аз” и „другите” – означава „да познаваш себе си”. Такива ги наричат „мълчаливи мъдреци”, но да достигнеш такова неизповедимо знание е твърде трудно.

Онзи, който е станал властелин на света, непременно е постигнал победа. Онзи, който е постигнал победа, непременно е силен. Онзи, който е силен, непременно умее да използва сила срещу хората, непременно умее да покорява сърцата на хората. Онзи, който покорява сърцата на хората, непременно умее да владее себе си. Онзи, който владее себе си, непременно умее да бъде кротък и слаб”.

36. Онова, което се свива, ще се разширява.

Онова, което отслабва, ще се усили. Онова, което от всичко се лишава, получава всичко. Мекото побеждава твърдото, слабото – силното.

Както рибата не може да напусне дълбините, така страната не може да остане без оръдие. Силното оръдие на управлението не трябва да бъде показвано на народа.

Коментар на Уан Джън: „Владетелите в древността са притежавали сиятелна добродетелност и не са използвали оръжие. Оръжието – това са острите оръдия на държавата, то не бива да се разкрива. Оръжието – това са такива оръдия, с които можеш да се сражаваш, но чиято употреба не бива да желаеш. То трябва да се пази и да не се изхвърля. С негова помощ можеш тихомълком да се подготвяш за отбрана, но не бива да го използваш постоянно”.

56. Знаещият е мълчалив, а говорещият не знае.

Пребиваващият в Дао зазижда отвори, затваря врати, притъпява остриета, омекотява светлината, събира дреболии. Това се нарича съкровено подобие.

Да се сродиш с Дао е невъзможно; да го пренебрегваш не бива; да се възползваш от него е непозволено; никой не може да го повреди; да го почиташ няма основание; да го презираш също няма причини. Оттук се вижда, че Дао е по-благородно от всичко същестуващо в света.

Коментар на Уан Джън: „Праведният път при използването на войската е в това, че знаещият, разбира се, не издава мотивите на своите действия, а онзи, който говори за тях, разбира се, не ползва основите на военното изкуство. „Зазиждането на отвори и затварянето на врати” е най-дълбокият извор за военни действия. „Да притъпиш острието си, да развържеш своите възли и да пуснеш каруцата по отъпкан път” – това са основите на военното изкуство. Невъзможно е да ги определиш с думи. Това се нарича „съкровено подобие”. Мъдрецът няма врагове в целия Поднебесен свят, но не смее да се отнася пренебрежително към своите противници”.

68. Опитният воин не изглежда войнствен.

Опитният воин никога не изпада в гняв. Победителят никога няма да помоли чуждия за съдействие. Умеещият да използва хората с желание заема ниско място. Това се нарича добродетел, непредизвикваща съпротивление.

Коментар на Уан Джън: „Опитният воин не изглежда войнствен. Опитният боец никога не изпада в гняв”. Онзи, който е опитен в сраженията, не бърза да воюва. Онзи, който е изкусен в използването на своите подчинени, се държи с тях скромно. Това се нарича добродетел на отказа за съперничество, за използване на другите и за постигане на тайните на Небето.

69. Военното изкуство гласи, че на война не бива да си активен, а е нужно да бъдеш пасивен.

Но ако не направи крачка напред, а се върне с аршин назад – значи да отстъпи на врага спорното без съпротива. Когато няма врагове, няма и война. Няма по-голяма беда от това, да презираш врага. Да презираш врага е все едно да захвърлиш богатството си, без да е необходимо. Плачещият за увеличаване на войската си винаги ще бъде победител.

Коментар на Уан Джън: „Онзи, който вдига първи войската, е стопанин. Този, който отвръща след това – е гост. Мъдрият владетел използва войската си само при необходимост и при нужда отвръща на действията на противника, затова той винаги е в положението на „гост”. Той не смее да се придвижи напред дори и малко, предпочита мъничко да отстъпи назад. Тайната в използването на „свитата пружина” (дзи) във войната е в това, да следиш внимателно неприятеля. Затова даже когато противникът настъпва, той не строява войската, а не подреждайки войската, не отива в настъпление. Затова се и казва, че той „се движи, без да се придвижва”. Ако той не тръгва в настъпление и умее да се отбранява без усилия, защо му е да запретва ръкави? От това неговите противници от само себе си изчезват. Няма по-голяма беда от лекомисленото отношение към противника. От двете воюващи страни ще победи онази, която повече се опечалява от войната”.

Из „Изкуството на войната”

Теодора Павлова
2406 1

Коментари 1

Добави коментар
Емѝ...

2023.03.28 | 13:02

1
觚不觚,觚哉!觚哉!

Добави коментар

Водещи новини