Проф. Николай Овчаров: Влад Цепеш, по-известен като Дракула, е превзел Свищовската крепост през 1461 г.

30 май 2019 14:38
2787
4

Гюлета, използвани от отрядите на Влад Цепеш при обсадата на Свищовската крепост, е открил при археологическите проучвания в района проф. Николай Овчаров.

Пред журналисти днес той показа находките от първите 10 дни на археологическата експедиция на крепостта "Калето", финансирани от община Свищов. По думите му има неоспорими доказателства от писмените извори, че воеводата Влад Цепеш, по-известен като Дракула, е превзел крепостта от османците след тежка битка през 1461 година. Както пише самият Влад Цепеш в писмо до унгарския крал, в битката са били убити 410 турци, като част от тях са загинали с набиване на кол, посочи проф. Овчаров и допълни, че писмото е от февруари 1462 година, което показва, че по всяка вероятност зимата между двете години дой е пребивавал в Свищовската крепост и по-точно в нейния замък.

Според историка от множеството запазени данни - от пътешественици, хронисти и гравюри, е ясно, че крепостта и замъкът към нея са били от ключово значение в целия период от 14 до 19 век, тъй като през Свищов е преминавал пътят от България към Влахия.

Пътешественикът Евлия Челеби през 17 век, пише, че замъкът има седем кули, цистерна за вода, къща за коменданта, джамия, която може би преди това е била църква, а и разкопките дават подобни доказателства, посочи проф. Овчаров, цитиран от БТА. Три гравюри от началото на 19 век се пазят във Виенския музей и показват замъка запазен. През 1810 година, след поредната Руско-турска война, преди изтеглянето си руските войски взривяват крепостите по Дунав, сред тях и Свищовската крепост. Според Овчаров, проучванията от последните дни доказват, че тя по-скоро е била опожарена и е в един доста запазен вид.

Той подчерта, че именно в археологическия пласт от 15-16 век са излезли характерните гюлета за кулеврините - ръчни оръдия, които са се използвали до 16 век. Според него те са от олово и са използвани при сблъсъците между Дракула и османците, за които разказва и историческият извор.

В следващите дни ще бъде разкрит средновековният български пласт. Вече са открити византийски и български монети и множество керамика, което е доказателство за интензивния живот, който се е водил тук в продължение на столетия, отбеляза историкът.

Целта е след този първи етап на разкопките, работата да продължи и през следващите сезони, за да може крепостта да бъде експонирана като значим паметник на културата. Така ще има още една причина Свищов да се превърне в привлекателна туристическа дестинация, смята Овчаров.

Последвайте канала на

археологически разкопки

археологически находки

проф. Николай Овчаров

Велико Търново

Филип Епитропов

2787 4

МС отпуска милиони за нова църква, метро и път до уникален археологически обект

29 май 201912:23

Преместват археологическите обекти, разкрити по трасето на АМ „Струма“

17 април 201910:18

Нова археологическа находка излезе при разкопките на Шишковата градинка във Варна

04 април 201913:39

Спецоперация: Спипаха археологични предмети и старинни монети в ямболско село

18 март 201913:33

За година: Над 100 находки са открити при археологически проучвания на "Сексагинта Приста" в Русе

12 март 201913:52

Държавата отпуска 250 000 лв. за новия археологически сезон в Перперикон

27 февруари 201913:17

Дракула бил веган?

05 септември 202312:25

Проф. Николай Овчаров определи като силен археологическия сезон тази година

25 септември 201914:52

Куче спаси стопанина си от акула

21 август 201910:51

България се натресе на тим с куп играчи от Висшата лига за влизане в дивизия "В" на Лигата на нациите

Жребият в Лигата на нациите определи: ще има повторение на последните два изцяло европейски финала на световни първенства

Станислав Генчев: Бяха тежки дни!

11-те на Спартак (Варна) и Хебър

Илиан Илиев: Ирландците не бяха моят най-предпочитан противник

Дербито между Пирин и Добруджа остана без победител

Коментари 4

Добави коментар

Осигурете ЖИВОТ НА БЪЛГАРСКИ ДЕЦА

2019.05.30 | 20:19

НА фона на провежданата нагла ликвидация на БЪлгарския народ след 1947 година и блокиране на раждаемоста последните десет години се споменава една прогноза за Българското население направена през 1868 година. Към 1920 година се очаква този важен трудолюбив почтен народ в рамките на Османската империя да достигне поне 40 000 000 човека.
Те ще бъдат богати и здрави с по шест до осем деца в здрави почтени православни българо говорящи семейства.
Почти цялото население на балканската част на Османската империя ще бъде доминирано от важни родени като БЪлгари честни почтени и много трудолюбиви.
Призив дайте пари на майките да родят деца поне по едно две..

Това е последен шанс следващите десет години все още здравите БЪлгарки да си имат деца.