Изумителните багри, които не можем да видим

Опитайте се да си представите червеникаво-зелено – но не онова мътно кафяво, което се получава, ако смесите две бои от тези цветове, а цвят, който е хем зелен, хем червен. Или пък си представете жълто-синьо. Не, не зелено - цвят, който да разпознавате едновременно като жълто и като синьо.

 

В съзнанието ви изниква празнина, нали? Това е защото, макар и тези цветове да съществуват, вие никога не сте ги виждали. Червено-зеленото и жълто-синьото са така наречените „забранени цветове". Те се състоят от двойки нюанси, чиито светлинни честоти автоматично се изключват една друга за човешкото око и е невъзможно да бъдат видени едновременно, пише "Списание 8".

 

Ограничението се дължи на начина, по който човешкото око възприема цветовете. Така наречените „опозиционни неврони" в ретината се задействат от червена светлина и тази активност мозъкът ни тълкува като наблюдение на нещо червено. Същите неврони остават в покой при зелена светлина – това дава сигнал на мозъка ни, че виждаме зелен цвят. По същата схема жълтият цвят активира друга двойка „опозиционни неврони", а синята светлина ги успокоява. И докато повечето цветове предизвикват смесица от влияние и над двата вида неврони, които мозъците ни могат да декодират и да идентифицират съставните им части, червената светлина напълно анулира ефекта на зелената и жълтата - на синята светлина. Така че ние не можем да възприемем тези цветове, когато идват от един и същи източник.

 

Е, почти. Учени установиха, че тези цветове могат да бъдат видени – само трябва да знаете как да гледате за тях.

 

Цветове без име

 

Революцията на цветовете започва през 1983 година. Изследователят Хюит Крейн и колегата му Томас Пиантанида правят експеримент. Учените показват на доброволци изображения, в които червени и зелени линии (и съответно жълти и сини) са поставени непосредствено една до друга. Картинките са фиксирани чрез очен тракер (уред за проследяване на очните движения), за да са сигурни учените, че светлината от всяка от двойките линии влиза в съответната нервна клетка на ретината.  

 

Участниците в този визуален експеримент докладват, че когато границите между линиите изчезнат, цветовете се смесват един с друг. Изглежда този експеримент успява да пребори естествения опозиционен механизъм на очите им и те споделят, че са видели цветове, никога невиждани досега.

 

Наблюдаващите потвърждават, че цветът е „едновременно червен и зелен". Важно е да се отбележи, че участниците в експеримента са били напълно уверени, че виждат цвят, а не, че полето е ахроматично (безцветно), както се е очаквало да реагира зрението им. Пред очите им стоял цвят, но никой от доброволците не бил в състояние да го опише или назове, като сред тях е имало и художник с много богат речник за цветовете. 

Същият е резултатът и при опозиционната двойка жълто-синьо. 

 

Изглежда все пак забранените цветове са достъпни – и възхитителни за наблюдение!

 

Името му е кал 

През 2006 година опитите във връзка с тези цветове са подновени от друг екип учени от Университета в Дармонт. Този път на доброволците са дадени множество компютърни изображения, за да посочат кой е цветът, който се доближава най-много до видения забранен цвят, вместо да се опитват да го обяснят вербално. Резултатите от този експеримент са разочароващи – всъщност най-близкият цвят до червено-зеленото, посочен от участниците, е цветът на калта. Авторите на това по-скорошно изследване заключват, че все пак участниците не са видели забранен цвят – те са наблюдавали непостоянният граничен смесен цвят между червеното и зеленото. 

 

Фиксация на цветовете

 

Тези резултати активизират отново учените Крейн и Пиантанида. Те твърдят, че всъщност новите експерименти не опровергават тяхното откритие, тъй като експериментът не е бил правилно проведен. Разковничето е очният тракер. В опита от 2006 година участниците само са били помолени да наблюдават ивиците с опозиционни цветове върху компютърен екран, което позволява на зрението им да функционира по съвсем нормален начин . При фиксирането на ретината, така че всеки от противоположните неврони да приема светлина само в един цвят, само така може да се види истинският „забранен цвят", убедени са двамата експерти.

 

Крейн и Пиантанида продължават с опитите, така че може да доживеем ден, в който ще бъде изобретен оптически метод, позволяващ ни да видим с очите си синьо-жълтите или червено-зелените неща около нас.