Втори празник на бозата ще се проведе в Радомир

Втори празник на бозата събира утре, 15 октомври, любителите на гъстата напитка в Радомир, съобщиха от общината.

В града, смятан за столица на бозата, отново ще "отвори врати" работилницата на албанеца Али Сербез,смятан за родоначалник на занаята в Радомир. Вестникарчета ще разнасят сред гостите на празника оригиналната рецепта за приготвяне на традиционната българска напитка. Ще се оживи старата градска чаршия, където ще се разхождат елегантни дами от миналия век, придружени от изискани кавалери.

На 12 щанда на възстановения стар пазар ще се предлагат продукти местно производство. Младежи, облечени като бозаджии, ще разнасят вкусното пиво сред хората. За втори път ще се организира състезание по надпиване с боза, като този път критерият ще бъде не количеството, а бързината, поясни пред БТА началникът на отдел "Култура" в общинската администрация Елисавета Кирилова. Празникът, който е под надслов "С боза, гозба и песен", ще започне в 11,00 часа от Етнографска експозиция "Стойова къща". Там са изложени всички съдове, използвани за производство на боза - гюмове,текне /корито за размесване на сместа/, луб /сито/, пармак /дървена решетка/, кюския /уред за пресоване/, силях /колан за връзване на кръста с отвори за чаши/, канела за точене и др.
Трима местни производители на боза ще покажат продукцията си на празника. Сред тях е 115-годишната градска потребителна кооперация "Наркооп", която в целия период на съществуването си произвежда предимно боза.

Гостите на празника ще могат да опитат и екобоза, направена от ръж и лимец, също от радомирски производител. Всеки, желаещ да се докосне до оригиналния вкус на сладкия елексир, ще има възможност да го направи чрез напитката, приготвена от притежателя на марката "Радомирска боза".

Актьор ще се превъплати в популярния измислен герой бай Илия Бозаджията, чиято двуметрова фигура се издига в центъра на Радомир. Поетът Георги Евдокиев е написал специално стихотворение за бай Илия, а местен композитор направил музика към него, за да го превърне в химн на бозата, разказа заместник-кметът Любка Димитрова. Кметът на общината Пламен Алексиев обяснява, че белокаменната фигура на капелатия мъж с гюмче за боза в ръка, изработена от почетния гражданин на Радомир - скулптора Евгени Кузманов, е единственият паметник на бозаджия в света.

Радомир е бил известен като център за производство на боза в началото на 20-ти век. Първият бозаджия в района е Димитър Калгарийски от с. Чуковец е , а първата бозаджийска работилница датира от около 1880 г. Най-старите майстори правели гъстата течност от просено брашно. Произвеждали я също от ръж или пшеница, както и смесена - от просо и ръж. Най-много били бозаджиите от селата Чуковец, Владимир, Житуша, Жедна, Кленовик, Извор и Дебели лаг.

Бозата започва да се произвежда в района още по време на османското владичество. В радомирското село Негованци има оброчен паметник за бозаджийския еснаф от 1 май 1899 г. Това е и първият бозаджийски паметник в Радомирско.

Добрата боза е гъста и трябва да усеща вкусът и дъхът на зърното, от което е произведена, разкриват тайната радомирци. Според тях до голяма степен вкусът се определя от добавките и двата вида ферментация - алкохолна и млечно-кисела.

Последвайте канала на