Ще измести ли най-скъпата подправка - шафранът, "златото" на Родопите - тютюна?

Ще измести ли най-скъпата подправка - шафранът, "златото" на Родопите - тютюна? В близкото минало за суровината, превърнала се в синоним на "злато", заради важността й като основен и единствен поминък, се говореше с перспектива, днес обаче тютюн започва да звучи като избледняващ спомен.

От месеци в Кърджалийския регион се говори за производство на шафран - най-скъпата подправка по тегло в света, добивана от близълцата в цветовете на шафрановия минзухар. Това е новата алтернатива, която местните търсят. След като е култивиран успешно в Гърция, ентусиасти от Кърджалийско вярват в успеха на отглеждането му и в България. Водени от икономически интерес, те решават да проверят сами дали "червеното злато" може да замени "златото" на Родопите - тютюна. Техните първи стъпки са преди да бъдат извършени агропроучвания.

Едва от около година опитната станция по земеделие в Кърджали е заложила експеримент за отглеждане на шафран при български климатични условия. Периодът не е достатъчен да се направи оценка, защото културата е многогодишна и изисква по-дълъг период на отглеждане, за да се твърди, че ще има добив, споделя за БТА д-р Елица Благоева, главен асистент в Опитната станция по земеделие в Кърджали.

Като култура шафранът вирее добре, презимува добре, но оттам нататък за добив и за икономическа обосновка, трябват поне 3-4 години, казва тя. По думите на експерта на лична отговорност земеделци от Кирковско и Кърджалийско са създали малки експериментални полета. Липсата на категорична агроекспертна обосновка не възпира и 26-годишния Али Сюлейман от село Глухар да заложи експериментално на малко познатата за земеделците култура. Той вярва, че ако не сега, то след няколко години шафранът ще измести тютюна в Родопите, като алтернативен вид поминък. В началото на септември Али е засадил 1,2 дка земя с шафранов минзухар. Вложил е няколко хиляди лева в обработка на земята. Само за луковици е дал 3 000 лв.

Част от тях закупил със сертификат, а друга - не, всичките купил от чужди страни. Споделя, че и в България се продава посадъчен материал на цени между 45 и 120 лв. за килограм. Още през октомври младият фермер е събрал и изсушил малко шафран. Първата година е нещо като пробна, през която ще добия представа колко шафран мога да добия. По-сложен е въпросът с пласирането, заради трудностите със сушенето и пакетирането, обяснява Али. По думите му в България няма необходимата техника за двата процеса. Ако я има, мисля, че европейският пазар е отворен и възможностите за търговия са много.

Търсенето е огромно и смятам, че ще можем да реализираме продукцията си на хубава цена, разказва Али. Той не е единственият в региона, който гледа на шафрана като на новия поминък. Началните съвети е получил от родопчанина Хасан Тахиров. Той е първият човек в Родопите, който отглежда шафранов минзухар, с надеждата да го популяризира и да предостави на хората алтернативен поминък. Обяснява, че малките и разпокъсани площи в Родопите успешно могат да се използват за отглеждане на шафран.

Хасан Тахиров регистрира и асоциация - Българска национална асоциация на производителите на шафран и шафранови продукти. Повече от убеден е, че в България може да се отглежда шафран. Като бивш гурбетчия споделя и опит от Швеция. Засявали сме при шведски климатични условия и там растението се развива много, обяснява Тахиров.

Отчитайки, че 90 на сто от производството на шафран в световен мащаб е в Иран, Хасан Тахиров осъществява контакт с ирански специалисти от водеща компания. Преди близо месец те са посетили Родопите. Запознали са се с насажденията в опитното поле при село Глухар, както и с насаждения на частни производители. Взели са проби от почвите за изследване. Тахиров споделя, че иранците са предложили да направят в Кърджалийско фабрика за пакетиране на шафран за чай и подправки. Ще чистим цветовете, ще сушим ирански шафран тук и ще използваме старите ирански клиенти за шафрана, който ще се произвежда в България, обяснява Хасан Тахиров. Според него с иранска помощ България до 5 години може да е в челната петорка по производство в света. Ентусиазмът и стремежът на български земеделци да отглеждат шафран не само в Кърджалийско, но в различни краища на страната е икономически обоснован, въпреки трудоемкостта при добива. Ако не се отчетат обаче всички условия - климат, почви, добив до крайния продукт и пласирането му, съществува риск за инвестицията, каза агрономът и ръководител на Службата за съвети в земеделието в Кърджали Галина Ангелова на форум, посветен на добива на шафран.

Възможностите за инвестиране в шафран в България са с лични средства. По думите на Галина Ангелова, шафранът все още не е съотнесен към никоя от културите в таблицата на МЗХ за подпомагане. Единствената възможност към момента е Програмата за развитие на селските райони. Агрономът препоръча да се изчакат резултатите от заложения експеримент, преди да се премине към отглеждане и припомни неуспешните опити за отглеждане на маслини и билки в Източните Родопи.

Последвайте канала на