Космодрум се крие в Родопите

Огромните камъни, които оформят светилищата, са навсякъде по българските земи. Има ги по целия Балкански полуостров чак до Мала Азия. Учените ги наричат мегалити и нямат единно мнение за произхода и предназначението им. Обикновено се казва, че са древни светилища.

Сериозната наука не приема, че те са направени от цивилизации, предхождащи нашата. Такова е предположението и за 30-метровата скала над село Ковачевица в Западните Родопи. То е невидимо отдалеч и дори когато почти се стига до него, пак е трудно да бъде забелязано, пише в. "Уикенд".

Това е един малък каменен комплекс, който през вековете се е слял с природата наоколо. И само наблюдателното око може да разбере, че скалата в обработена и специално пригодена за ритуали или нещо друго, което са правили тук, колкото и невероятно да изглежда това днес в този стръмен район. Привържениците на версията припомнят, че пак в Родопи планина се намира друго магическо място, за което се предполага, че е площадка за кацане на извънземни кораби - Белинташ.

Според местните камъкът прилича на полегнал козел, затова и наричат монолита Кози камък. Непосредствено преди върха има издълбани стълби от неизвестни майстори преди хилядолетия. На върха те направили каменна вана, дълбока около два метра. Според някои твърдения древните обитатели на тази естествена кула са събирали във ваната дъждовна вода, за да не им се налага да я носят дотук. Отгоре е надвиснал тежък изпъкнал камък, който създава впечатление, сякаш всеки момент ще се сгръмоляса и ще помете всичко след себе си. Точно този камък се сочи като доказателство, че е съзнателно и нарочно поставен тук. Но по какъв начин и с какви средства, остава неясно и неизвестно. Нали уж в древността не е имало кранове, още по-малко високопроходими.

Също толкова загадъчни са и дупките в скалата. Те са изключително правилни и точни, сякаш са правени от много точен лазер. Има различни предположения за какво са служили. Според една версия те са прецизна звездна карта със съзвездията Церфей и Касиопея. Друга версия ги свързва с използване на мястото като наблюдателница. Дупките са служели за монтиране на основи на наблюдателница, стълби до нея и различни помощни механизми. От Кози камък се вижда всичко, без да те вижда никой.

Предполага се, че именно оттук древните стражи са следили пътищата от Беломорска Тракия към вътрешността на Балканите. По-късно и римляните са оценили това благоприятно разположение, тъй като наблизо са издигнали града Никополис ад Нестум. Дори останките от акведукта на града още могат да се видят в планината над село Огняново. Дупките по Кози камък са били много повече, отколкото са сега. Но иманяри взривил горната част на камъка. Така част от стотиците дупки са напълно унищожени.

Освен това има и издълбани улеи, които са доказателство, че на това място са се извършвали свещени ритуали, най-вероятно за преклонение пред богинята Майка. Според друга версия каменната кула е служела на древните жреци на Дионисий.

Като много обекти и този е открит първо от родните търсачи на съкровища. Според легендата тук римски пълководец скрил парите, които не занесъл на императора в центъра на империята, а просто ги откраднал.  Но войниците го предали и той бил убит от заместника си още като се връщал от скривалището на скалата. Никой не знае дали това е истина, но за иманярите преданието е повод да ровят и копаят около Кози камък.

Последвайте канала на