Колко странен е светът

Едва ли на земята има някой друг, освен децата, който още да пази Малката тайна на Голямата Вселена. А тя е проста и повече от очевидна, но за сметка на това пък е невидима. Попитайте, който и да е срещнат малучган по пътя си: „Ей мъник, знаеш ли коя е Малката тайна на Голямата Вселена, я да видя!“ и той веднага ще ви я каже, откъснал се от играта си за миг – някак си с лекота и без да се замисли, а после ще продължи заниманието си със сухата пръчка, пясъчната кула, танца... сякаш нищо никога не се е случвало.

Но не си мислете, че ще я извика на един дъх, като добре научено стихотворение от първолак, така че всички наоколо да го чуят и да кажат: „Браво! Браво, мойто дете! Колко много знаеш!“ Не, не, не – бъркате. Няма да е на висок глас, та чак и в Танганайка да го чуят. Не, че не е възможно да стигне до Танганайка. Възможно е! Но всяка тайна, затова е тайна, защото трябва да е тайна.

Малчуганът ще ви я прошепне на ушенце, тихо, като мишле. Но виж, ако имаш проблем със слуховия си апарат, то знай, че си е за твоя сметка. Ако си толкова стар, че вече не чуваш добре, то знай също, че никога повече в живота си няма да чуеш Малката тайна на Голямата Вселена.

Коя е тя ли? Да, да, за тайната питам! Веднага ще ви кажа. Но, но за съжаление ще трябва да я прошушна на ушенце, няма как – тайни!

„Шушушу-шу-ш-ушу-ш-мушу-шушушу-ууу-ммм“.

Истина Ви казвам, това е и не се смейте! Казах ви, че е проста и повече от очевидна, но за сметка на това пък невидима. А, какво, какво? Извинете ме, малкият ми спътник нещо ме дърпа за крачола и явно иска да ми каже нещо.

„Така ли, сигурен ли си? Аха, разбирааам“.

Оказва се, че освен децата, Малката тайна на Голямата Вселена се пази още и от тези странни същества, които в някои езици ги наричаме котки. Да, да от котките, точно така ми каза моят малък приятел, а той не си измисля. Истина ви казвам!

Когато аз самия разбрах наскоро Малката тайна на Голямата Вселена, а това се случи преди година, година и нещо (ще прощавате, че не мога да съм по-конкретен, но оттогава загубих представа за механичното време. Но, разбира се! И след като стана дума за времето, позволете ми да ви представя Пазителя на часовете:

Да си призная честно, напоследък не съм го мяркал наоколо), с мен се случи нещо странно.

Да, промених се, някак си станах друг човек. Осъзнах, че всъщност изглеждам ей така:

Цялата приказка можете да прочетете тук

Последвайте канала на