Джулюница пази тайната на цивилизацията

Древна тайна за климатични промени, преобърнали света преди 6500 години, пази великотърновското село Джулюница.

Родното място на Калоян Махлянов - Котоошу е на път да ни прослави по света не само заради иконата на сумото, но и защото крие една от загадките на човешката цивилизация.

Това лято археологът Недко Еленски и германският професор Берхард Вонингер се натъкват на уникални открития в праисторическата могила, която разкопават.

"Последните ни находки ще разкрият непонятната засега причина за застудяването на планетата преди 6500 години, която довела древни развити цивилизации по нашите земи, а с тях и земеделието, и животновъдството в Европа", разказа ръководителят на разкопките в Джулюница Недко Еленски, предаде "Репортер".

По думите му преди почти 70 века племена от днешна Йордания и Сирия се преселват в местността на границата на Предбалкана с Дунавската равнина заради жесток студ, който сковал родните им земи. "Това са първите хора, които опознават керамиката и как да преобразуват един материал в друг. Така се променя мисленето им, което води да колонизация на нови земи по онова време", обяснява Еленски и допълва - в средата на седмото хилядолетие пр. Хр. започва видимо за нас да се проявяват такива развити общества в Европа.

Тогава в районите около река Нил и Месопотамия се прекъсва селищния модел, обясняват експертите. "Оказва се, че там климатът вече е друг. Това води до нова нагласа, че има по-благоприятни райони с добър климат и развитите племена започват да се преместват към Балканите", казва още Недко Еленски.

Точно от този период са датирани най-новите находки - кости и съдове - от Джулюница. "Всъщност тези хора, чийто останки намираме, донасят по нашите земи овце, кози, техники за лов и пр., което дава нов тласък на живота", допълва археологът от Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Екипът на германския професор Берхард Вонингер е включил българското селище в проект с още няколко подобни, но единствени по рода си древни места в света - в Йордания, в Сирия и в Анатолия.

Датирането на находките от могилата в Джулюница се извършва от специалиста в родината му и засега резултатите потвърждават, че става дума за материали именно от посочения ключов период в човешката история.

"В частност Джулюница има добри индикации за придвижване на културни елементи. Най-ранните пластове, до които сме достигнали, са от 6300-6200 г. пр. Хр. ", уточнява Недко Еленски.

Последвайте канала на