Синьото има гаден вкус

Девет месеца след настъпил инсулт в таламуса пациент от Торонто открил у себе си нестандартни реакции на външни дразнители.

Така например думи, написани с определен оттенък на синьото, предизвиквали силно чувство на отвращение. Жълтият шрифт не бил по-приятен. Малините, които преди той хапвал много рядко, на вкус се оказали сини, синият цвят пък предизвиквал привкус на малини, пише "МегаВселена", позовавайки се на "Преса".

Пронизителният звук от медни духови инструменти, включително и главната тема от филмите за Джеймс Бонд, предизвиквали чувство на екстаз и светлосини отблясъци в областта на периферното зрение.

С магнитно-резонансна томография станало ясно, че на този дразнител реагирала по-голямата част на мозъка на този човек. Музиката, изсвирена на еуфониум (туба), също включвала тези усещания.

Пациентът разказва, че първоначално бил уплашен от противоречивите чувства и смесените сигнали, изпращани от мозъка. Той толкова се вълнувал, че с него нещо сериозно не е наред, че споделил своите усещания с медицинската сестра, когато вече го изписвали от болницата „Свети Михаил” в Торонто.

Впрочем лекарите скоро го успокоили, тъй като веднага диагностицирали синестезия – неврологично състояние, при което хората реагират на дразнители с повече от един сензорен орган.

Те могат да „виждат” думите или числата в цвят (дори ако са напечатани с черно), да чуват звуци в отговор на миризми или да усещат нещо в отговор на зрителни дразнители.

Световната история отбелязва сред синестетите много дейци на изкуството. Например от такова разстройство са „страдали” композиторът Ференц Лист, музикантът Били Джоел, писателят Владимир Набоков и др.

Пациентът от Торонто е вторият известен на медицината човек, развил синестезия в резултат на увреждане на мозъка, в дадения случай след инсулт. Неговият случай е описан от д-р Том Швейцер, невролог и директор на Програмата за неврологични изследвания в болницата „Свети Михаил”.

Д-р Швейцер изучил мозъчната активност на пациента с магнитно-резонансна томография и сравнил мозъчната активност на шестима мъже на същата възраст (45 години) и със същото образование, като на всеки пуснали да чуе тема от филм за Джеймс Бонд.

Когато звучала музиката, при пациента реагирали големи участъци от мозъка, включително таламусът (информационният комутатор на мозъка), хипокампуса (областта, отговаряща за паметта и пространствената навигация) и слуховата кора (която обработва звука).

„Мозъчните участъци, които реагираха на музиката, напълно се различаваха от тези, чиято активност очаквахме – разказва д-р Швайцер. – Огромни участъци в двете мозъчни полукълба бяха активирани, но не реагираха на други звукови дразнители. При другите участници в експеримента нямаше такава реакция.”

Пациентът и хората от контролната група гледали и 10-секундни видеоклипове с думи, представени в различни цветове. Черният цвят не провокирал никакъв отклик при пациента, жълтият предизвиквал лека реакция на отвращение, а синият бил най-неприятен. Контролната група не показала никаква реакция на различието на цветовете.

Доктор Швейцер смята, че външните дразнители предизвикват много конкретни реакции при пациента за разлика от контролната група. Предполага се, че синестезията е предизвикана от това, че мозъкът се е опитвал да се възстанови след инсулта и е образувал нови невронни връзки, с което може да се обяснят смесените чувства.

Инсултът на пациента е настъпил в таламуса – орган, отговарящ за преразпределянето на информацията. Това е първият регистриран случай на синестезия след увреждане на тази част от мозъка.

Последвайте канала на