Спасяват 65 сгради паметници на културата по парижки модел

Стотици прекрасни сгради - паметници на културата от национално и местно значение, се рушат и чакат своето „възраждане“. За 65 постройки в столицата то вече е дошло.

До момента са реставрирани и приведени в автентичния им вид, със съгласувани с Националния институт за недвижимо културно наследство проекти, 42 сгради - паметници на културата. По 10 сгради се работи в момента и на 13 сгради документите са в процедура. Това съобщиха от Столичната община, район „Възраждане“, където са концентрирани голяма част от паметниците на архитектурата от миналия век.

Опитът е заимстван от парижкия район „Маре”, с който кметството има подписан договор за сътрудничество от 2015 г.

„Работим активно със собствениците – първо по установяване на проблема, после по убеждаване, включително с административни процедури за отстраняване на нередностите, защото по закон това е ангажимент на собствениците”, обясняват от общината за Монитор.

Местната управа стартира и програма „Културно наследство“, с която подкрепя изработването на проекти за реставриране на стари сгради. 300 000 лв. се отпускат от бюджета на общината, като максималният размер на един проект е до 75 000 лв.

И в Русе има много положителни примери на закупени и реставрирани стари сгради паметници на културата по главната улица „Александровска“. Те се открояват сред други постройки с рушащи се фасади, които чакат своя добър стопанин. Там предстои реставрация на великолепната някога сграда паметник на културата на улиците „Николаевска“ и „Рила“ - доходното здание на фабриканта Сабетай Бениеш. Рушащата се постройка бе купена от русенец, който ще върне първоначалния ѝ блясък. С години обаче чака реставрация сградата, в която се е помещавало първото застрахователно дружество в България, намираща се на „Александровска“. Общината преди време „опакова“ постройката, за да не пострада минувач. Паното предпазва и показва как е изглеждала някога сградата, но е временно решение.

Има надежда и за 122-годишната сграда на полуразрушената Синагога във Видин. До края на годината започва дълго мечтаният, от близо 36 години, ремонт и превръщането й в културен център на името на Жул Паскин. С европейски средства по проекти на общината във Видин бяха спасени няколко стари сгради, които са емблематични за града - сред тях са музей "Конака", там сега се помещава Историческият музей, „Кръстата казарма”, първата театрална сграда в страната – театър „Вида”, където пък сега тече основен ремонт.

На фона на десетките паметници на недвижимото културно наследство в Пловдив, не повече от четири-пет къщи в центъра са в критично състояние в момента, съобщи кметът на район „Централен” Георги Стаменов. Причината за състоянието им е, че от кметството не могат да открият собствениците, които са в чужбина.

„Навсякъде по останалите сгради сме връчили предписания. В голяма част от тях собствениците или са обезопасили сградите си, или са изготвили проекти и съответно са възстановени самите фасади”, уточни районният кмет.

По думите му по-голямата част от такива сгради в центъра са били включени за възстановяване на фасадите към европрограмата „Региони в растеж”, като за тях ще се предприемат и мерки за енергийна ефективност. Сградата на някогашната Софийска банка на ул. „Преслав“ 24 във Варна, която се руши от години и е един от най-емблематичните архитектурни паметници в града, ще бъде ремонтирана за сметка на общината, ако собствениците ѝ не пристъпят към нейното укрепване, заяви преди няколко месеца главният архитект на община Варна Виктор Бузев. Законът предвижда инвестираните в ремонта пари общината да си върне, като ипотекира сградата. Малко след тази радикална стъпка на кметството в морската столица двама инвеститори са заявили желание да работят по сградата и да възвърнат предишния ѝ блясък.

От общинския отдел „Културно наследство“ уточняват, че емблематичните сгради с издадени кметски заповеди за укрепване от собствениците са 32. През тази година напълно са възстановени 5 старинни сгради, а 13 са частично завършени в различни части на Варна. В момента се работи по реставрирането на други 3 сгради с историческо значение. За съжаление обаче много още красиви къщи продължават да се рушат, а някои и стигат до етап на самосрутване или невъзможност да бъдат възстановени.

Между 20 и 25 къщи паметници на културата бавно се разпадат всяка година в община Велико Търново, сочи тъжната статистика на институцията. Повечето от къщите са изоставени. Старата столица е на трето място в България по брой паметници на културата с местно и национално значение. На територията на общината има над 550 културни ценности. Най-проблемен е старият град на Търново, където голяма част от сградите са на повече от 100 години. Основният проблем е, че повечето от тях по документи имат собственици, които не се интересуват от тях и не ги ремонтират, но в същото време и не искат да ги продадат, нито дават на общината да ги събори.

Шедьовър на архитектурата се руши безмилостно в сърцето на Бургас. Двуетажната сграда, която се намира на централната пешеходна улица "Александровска" и на метри от общината, буквално е пред срутване. Проблемът виси от години, но собствениците не са взели никакви мерки за реставрацията или укрепването. Те са наследници на някогашния собственик на къщата - прочутия еврейски търговец Исак Презенти, който е бил най-големият износител на жито в началото на миналия век. Огромната сграда е била построена през 19-и век като конак на Османската империя и дълги години е играла ролята на административен център. В началото на 20-и век имотът е откупен от еврейския търговец Презенти, който след основен ремонт го преустроил в кредитно-търговска къща.

Миналата година община Бургас обяви обществена поръчка за реставрацията на 10 стари сгради в центъра на града. „Телеграф капия“ десет години тъне в разруха Близо десетина години емблематичният за Видин паметник на културата “Телеграф капия“ тъне в разруха. Паметникът представлява една от напълно запазените няколко капии (порти) на видинското кале, но днес навява само спомени на видинчани.

Във Фейсбук те са се организирали група „Помните ли Телеграф капия?”, където хора от различни градове в България и от чужбина качват клипчета от 80-те и 90-те години. По времето на социализма този символ на Видин е превърнат в заведение. Каменната капия е достроена със стъклен покрив и е превърната в бар, а към него е изграден ресторант-градина.

През 70-те и 80-те години бар-дискотека „Телеграф капия” става най-популярното заведение във Видин. След приватизацията на „Балкантурист” лятната градина и кухнята на заведението стават частна собственост. Същевременно заведението е публична държавна собственост, а пристроените на входа сервизни помещения, както и земята, са общински. Местната управа има идея какво трябва да се направи, но все още нищо не е предприела. Според официална справка собствеността върху паметника на културата е много сложна – дялове имат общината и държавата, но неизвестно как са се сдобили с части от нея и три физически лица. “Казусът с „Телеграф капия“ е доста оплетен”, коментира кметът на Видин Огнян Ценков.

Той допълни, че ще бъдат предприети действия за изясняване на съсобствеността в района, за да може общината да стопанисва своята част: “Имахме някои въпроси за доизясняване във връзка с отдаване на петна под наем. Те бяха поставени от наематели в “Крайдунавския парк” и оттам стана ясно, че ако искаме да реставрираме паметника, ни трябва разрешение от Националния институт за недвижимо културно наследство. Ще придобием тези разрешителни и след това ще проведем търгове. Имахме и дела в Административния съд. Трябва да видим коя част е наша, за да я стопанисваме”, коментира Ценков.

Крепостната порта “Телеграф капия” е част от укрепителните съоръжения на крепостта Калето във Видин и е построена през 1735 г. Тя е една от 13-те порти на Видинската крепост, които са я пазели от нашественици. Тази порта е била основната откъм река Дунав. Служила е и за митница. Срещу нея е било градското пристанище.

Последвайте канала на