Тед Кочев: Мизерията ме научи да не се боя от смъртта

Той е жизнен, енергичен, жестикулира непрестанно, разказва с неподражаем ентусиазъм за киното и нещата от живота. Смее се, шегува се, говори за мъжете и жените и как работи с двата пола, съгласява се, че сме като от различни планети. Той е световноизвестният Тед Кочев, в чиито вени тече българска кръв - режисьор на първия филм за Рамбо "Първа кръв".

Велик българин, получавал неведнъж признание за работата и таланта си, с който трябва да се гордеем. С него се срещаме в офиса на „Колибри“, които издават новата автобиографична книга на Тед Кочев. Той е отново у нас, за да я представи, за да влее малко от невероятната си енергия в лятното ни ежедневие. Вижте какво разказа той специално за читателите на Woman.bg:

-Работили сте с не едно холивудско величие и все пак кой е любимият ви актьор и актриса?

-Джийн Хекман. Впечатляващ, великолепен, брилянтен актьор. Tой не е актьор, той е самият герой. Играеше веднъж полковник – той не беше актьорът, който играе полковник, той беше полковникът. Що се касае до жените, всичките ги харесвам. Покойната вече Джийн Симънс беше голяма актриса. Беше чудесно да работя с нея. Много обичам да режисирам жени. Не по сексуални причини, разбира се (смее се). При тях винаги има някаква мистериозност, загадъчност и непредсказуемост. Когато работиш с един мъж, той е предвидим, няма изключение от правилото. Казваш му в каква посока да действа и той го прави. При жените обаче е различно, те са непредсказуеми, странни неща се случват с тях. Казваш им нещо и те въртят, сучат и винаги те изненадват. А като ги погледнеш в очите...Ооо, толкова е вълнуващо и мистериозно. Невероятно е...Мъжете някак винаги се движат напред, целеустремено, жените - не, те заобикалят, криволичат, никога не са директни.

-Сега, в днешния свят, ако бяхте на 30-35 години, какъв филм бихте направили?

-Много неща се промениха, страшно е днес. Аз винаги съм бил голям идеалист, никога не изгубих идеалистичните си виждания за света. Когато правя филмите си, винаги трябва да знам защо го правя. Интересува ме развитието на героите. В повечето ми филми централният персонаж не се познава. Филмът е едно пътуване, в което откриваме света и себе си. Надявам се в края на пътуването си героите да постигнат собствената си реализация, да се опознаят, да знаят какво правят и защо го правят.

Прочети повече  ТУК.

Последвайте канала на