Проф. Георги Фотев за „Човешката несигурност“

В новото издание на ИК „Изток-Запад“видният социолог проф. Фотев разглежда екзистенциалната, социалната, политическата, икономическата, глобалната и други основни разновидности на „Човешката несигурност“.

„Човешката несигурност“ съдържа статии, които имат проблемно-тематична свързаност. Авторът изследва фундаментални условия на човешката несигурност и главни форми на нейната проява и преживяване. Феноменът се разглежда в светлината на новата наука за хаоса и комплексността, в контекста на рисковото общество/свят, от гледна точка на катастрофичното съзнание и в условията на типовете кризи. Специално внимание е отделено на доверието като фундаментално социално отношение и условие срещу декадентските нагласи и нихилизма.

Книгата е поредното знаково изследване на проф. Фотев, излязло с марката на изд. „Изток-Запад“. Проф. Фотев е автор на ,,Диалогична социология“ (2004), ,,Дисциплинарна структура на социологията“ (2006), ,,Дългата нощ на комунизма в България“ (2008), ,,Ценности срещу безпорядък“ (2009), „Българската меланхолия“ (2010), „Смисъл и разбиране“ (2014).

Проф. Георги Фотев е роден през 1941 г. Завършил е социология в СУ „Св. Климент Охридски“, където впоследствие е преподавател, работил е в БАН, а в настоящия момент е част от академичния състав на Нов български университет. Проф. Фотев е изтъкнат социолог с международна известност. Член е на Европейската академия на науките и изкуствата и на други авторитетни организации. Автор на голям брой научни публикации, част от които в чужбина (16 страни), чел е лекции в редица престижни международни университети. Бил е директор на Института по социология към БАН.

Оформлението на корицата е дело на Румен Хараламбиев.

Откъс от част IV „Рисковият свят“

Човешките действия (дела) се категоризират като успешни и неуспешни. Има градации на успехите и респективно на неуспехите от минимум до много голям успех или неуспех. Всяко успешно дело в живота на отделния човек, на общност или социална група се дължи на поет риск, който е добре промислен, най-общ казано, управляван, на воля, но и на шанс. Всяко неуспешно дело е също въпрос на риск.
Рискът е човешко/социално действие в социологически прецизирания смисъл на понятието социално действие. Това означава, че въздържането от действие в ситуация на несигурност или по някакви други причини с оглед последиците на рисковото действие е също действие, което може да се окаже рисково в по-голяма степен. Извън условие действието да е социално определено, защото човекът от плът и кръв в някои случаи постъпва реактивно и тогава се говори за реактивно поведение (Вебер), няма място за риск и не може да се говори за риск.
Социалното/човешкото действие е повече или по-малко обмислено. Друг е въпросът как то е обмислено, дали е добре или зле обмислено, което най-добре проличава от резултата на действието. При обмислянето или проектирането на действието се поражда несигурност, въпрос който беше разискван обстойно и на който ще се върнем по необходимост отново. За да се влезе в риск е необходимо решение за действие при условие на несигурност относно неговия резултат, респективно опасности в процеса на действие, негативни последици и т.н. Ако деецът (индивидуален или колективен) е принуден да действа, отговорността за последиците от риска се носи от този, който е упражнил принудата, а дали извършителят е също отговорен е въпрос на специална преценка. Рисковете са винаги свързани с опасности, които варират по степен и характер, и са вероятни. Опасностите и заплахите са структури елементи на рисковете и в такъв смисъл е неправомерно отъждествяването. Съществуват най-разнообразни заплахи за хората и обществото/обществата, които по никакъв начин не са въпрос на рискове. Такива са природните бедствия и катаклизми, които не са предизвикани от какъвто и да е човешки/социален фактор. Посочените и подобни разграничения и прецизирания, за които ще става дума и по-нататък проясняват и дефинират, колкото е възможно и необходимо понятието за риск. Ние се нуждаем от такава яснота не с оглед на някакъв чисто епистемологичен интерес, а най-вече с оглед практическата полезност и ценност на понятието за риск. В противен случай ще се объркват различни и дори разнородни феномени, което може да води до едни или други неблагополучия и абсурди.
Всяко собствено човешко (социално) действие почива на решение. Който взема решение за действие е отговорен за неговите последици, които са винаги в бъдещето. Рискът не още действителен при вземането на решение и по тази причина той само наднича пред решението, което подлежи на реализация. Несигурността оживява в решението. Тя се превъзмогна от волевия акт. Взетото решение е волеви акт. Той се определя от привързаност към някаква ценност/ценности, приемана за доминантна. Всеки риск е някакъв ценностен избор. Подразбира се, че съществува репертоар от ценности; иначе би било абсурдно да се говори за избор. Изборът предполага една или друга свобода на дееца (индивидуален или колективен). Ръка за ръка със свободата върви отговорността. Деецът не винаги си дава достатъчно ясна сметка за отговорността, свързана с рисковото му действие. Осветляването на въпроса ни кара да се обърнем към природата на риска изобщо.
Да се говори за риск извън обществото извън границите на социалната действителност е абсурдно. Природата на риска е социална. Това естествено не означава, че всички компонентите на рисковите действия, на средата и фактическия резултат са социални, което би било абсурд. При всеки социален факт има дуализъм. Дюркем определя човешката природа като дуалистична; от една страна е социалната природа на човека; от друга страна, е природата му на биологично същество.. Социалната природа на риска прави въпроса за отговорността в най-общ смисъл двумерна. Близкият план са евентуалните щетите, които дееца си нанася. Отговорността не може да се приписва на друг или на други, на анонимни сили и фактори. Тъй като последиците са резултат от неговото решение за действието. Евентуалните щети, негативните последици на рисковото действие, обаче, могат да се стоварят пряко и видимо или косвено и невидимо върху другите. Това е друг план на отговорността.
Елементи на риска, каквито са обем и характер на релевантни налични знания, тяхното място и значение за преследвания резултат, целеполагането и особено ръководната ценност/ценности вписват действието по красноречив начин в социалните и културни условия. Но социално– културната действителност е винаги исторически определена. Това означава, че е необходимо да се гледа на риска от гледна точка на историческото развитие и на първо място от гледна точка на историческата социология.
Още в примитивните общества, в живота на примитивните хора са познати такива основни и универсални аспекти на риска като несигурност, вероятни несполуки, грозящи опасности, както потребности, интереси и магнетично привлекателни блага, заради които си заслужават определени загуби или жертвите. В омагьосан свят обаче, в смисъла на М. Вебер, за риск все още не може да става дума. Така е, защото дееца не познава свободната си воля и смята, че някакви неумолими сили властват в света. За риск може да става дума много късно в човешката история, когато възниква идеята и упражняването на свободна воля и самосъзнанието, а свободната човешка индивидуалност е принцип, когато е налице съзнание за общата воля на суверенния народ, когато е достатъчно разомагьосва света на човека. Човекът в родов смисъл е господар на себе си, обществото смята, че може да разчита на себе си и т.н. В предходните епохи е господствала неумолимата съдба, някакви божества, а по-късно човек се уповава на божията милост, благодат и пр.
Социалната, професионалната и т.н. диференциация на модерното общество, обособяването на различните жизнени сфери, все по-усилващата се динамика, непрестанните промени са обширното поле на най-разнообразни и нарастващи по брой видове и типове рискове. Изчерпателна класификация на рисковете, изброяването на класовете рискове, тяхната типологизация са обширни задачи. Има производствени, икономически, финансови, кредитни, инвестиционни и редица от този род рискове. Има политически и управленски рискове. Съществуват рискове на публичността. Голям е класа на медицинските рискове. Говори се за правни/законодателни рискове. Съвременното човечество е особено загрижено за екологическите рискове. Специализираните дейности боравят със специализирани понятия за рискове, които най-често са операционални и технически.
Рисковете и рисковите ситуации налагат много често интердисциплинарни и мултидисциплинарни подходи, изследвания и изучаване. Такъв тип знания са необходими при вземане на решения, при оценяване и измерване на риска, с оглед минимизиране на негативните последици и т.н. Централно място и значение има социологическото понятие за риск, което не означава, че то може да замени други специализирани понятия.
Понятията риск, несигурност, рисково общество, рисков свят и др. не се поддават на дефиниция, какъвто е случая на математическите понятия. Техните определения са експозиции, които обхващат непълно съответните признаци и по тази причина подлежат на предефиниране, развитие, разгръщане. Ето защо понятието риск предстои да бъде разгръщано в следващото изложение.
 

Последвайте канала на