Как аутистите оценяват света?

„През моите очи“ (ИК „Изток-Запад“) е книга, която ще промени изцяло общественото мнение за аутистите в България и ще накара много семейства и професионалисти да погледнат по различен начин на тези хора. В този сборник са събрани не само личният опит и универсалните познания на д-р Грандин, но и огромното количество изследователска литература, което тя е усвоила при изучаването на това страдание.

В продължение на 15 години д-р Грандин пише тези статии за сп. „Аутизъм Аспергерс Дайджест“. Те са групирани в различни категории и засягат разнообразни аспекти: от ранните образователни проблеми, свързани със сензорна преработка, до мозъчните изследвания и професионалната реализация. Основната теза на авторката е, че хората с разстройства от аутистичен характер непрекъснато продължават да учат и да се развиват, и е много важно да се намерят ефикасни начини, чрез които да им се помогне.

Още като дете Темпъл Грандин е диагностицирана с аутизъм, като лекарите дори съветват родителите й да я изпратят в заведение за душевноболни. Тя обаче успява да преодолее здравословния си проблем и да даде кураж на хиляди семейства по света. Днес д-р Грандин е световноизвестен автор, а нейният необикновен и вдъхновяващ случай е разказан във филм, който обиколи целия свят.

Нейната невероятна ерудиция и проницателност наистина впечатляват. Благодарение на феноменалните и енциклопедични познания, които притежава тази забележителна жена, можем да видим аутизма в най-реалистичната му светлина. Книгата предлага и много богата информация, която е приложима към всички нива на аутистичния спектър.

„През моите очи“ е третата книга на тази тема, която излиза със знака на изд. „Изток-Запад“ – първите две са „Как да живеем с аутизъм и синдром на Аспергер“ от Крис Уилямс Бари Райт и „Поведенчески проблеми при аутизма“ от Джон Клемънтс. Преводът от английски е дело на Светлана Кимпан, а автор на корицата е Десислава Игнатова.

Откъс:

Способността да правиш неща, които се харесват на другите, е жизненоважно умение за успешното намиране на работа
ДА СЕ НАУЧИМ ДА ИЗПЪЛНЯВАМЕ ПОРЪЧКИ
ЗА ДРУГИТЕ
Наскоро разглеждах стария си албум със снимки от гимназията. Докато го прелиствах, осъзнах, че още преди да постъпя в гимназията, вече съм била усвоила едно важно умение, което някои хора от аутистичния спектър никога не усвояват. Снимка след снимка откривах колко много проекти бях направила, за да зарадвам другите. Имаше снимка на портата, която бях построила за ранчото на леля ми, на декорите, които направих за училищната пиеса. Имаше и снимки, на които се виждаше как бях подновила бараката за скивлека, докато учех в пансиона. Отначало имахме само един саморъчно направен въжен влек в грозна барака от шперплат. Аз приспособих специален улей с плъзгащ се механизъм в него, монтирах го на бараката за влека, боядисах я и обточих прозорците и вратата с бял кант. Боядисах го така, че да се хареса на другите. Ако бях следвала собствените си предпочитания, бих изрисувала по нея смешни анимационни сцени, но учителите едва ли биха одобрили това. Във всички тези три проекта аз се бях съобразила с предпочитанията и мислите на околните. Вследствие на това работата ми бе възнаградена с положителното признание на хората.
През годините ми в началното училище майка ми, леля ми и учителите ме учеха – най-напред по директен, а след това и по индиректен начин, – че понякога можеш да правиш нещата, които са приятни само на теб, но в други случаи трябва да правиш и неща, които се харесват на околните. Освен това те ме караха да разбера, че понякога това е въпрос на избор, докато в други случаи е задължително. Това е основно житейско умение, а ако се усвои още в ранното детство, е и истинско предимство. От него зависи дали групата на връстниците ще приеме съответното дете и показва до каква степен детето може да работи заедно с други хора. Дори когато бях съвсем малка, правех неща, за да зарадвам околните. В четвърти клас уших костюми за училищната пиеса с игралната си шевна машина. В училище бързо научих, че за да изкарвам хубави оценки, трябва да се придържам към изискванията на учителите и да следвам инструкциите. Разбрах, че е безполезно да представя някакъв блестящ писмен доклад, в който не бях се придържала към поставената ми задача.
Не само като дете, но и като ученичка в гимназията винаги се чувствах мотивирана от два фактора. Първият беше да получа признанието на околните, а вторият – удовлетворението, което ми носеше фактът, че творенията ми се използват на различни места и във важни за мен събития.
Когато децата пораснат и станат зрели хора, способността им да правят неща за другите си остава жизненоважно умение за успешното им наемане на работа. Учениците с разстройства от спектъра трябва да бъдат обучени на тези жизненоважни умения далеч преди да завършат гимназията. Обучението трябва да започне отрано, докато детето е още малко, и да се извършва по конкретни начини. Учителите и родителите трябва да обучават тези хора успешно да завършват проекти, които отговарят на конкретните изисквания на някой друг. Ако един ученик участва в клуба по роботика, той трябва да се научи да следва указанията, за да направи робот, който да изпълнява някаква конкретна задача. В часа по английски ученикът от прогимназията трябва да се научи да пише есе, което разглежда конкретно поставения му въпрос – дори в случаите, когато проблемът не му е интересен.
Наскоро срещнах един умен младеж със синдром на Аспергер, който току-що бе завършил колежа. Той не бе успял да натрупа абсолютно никакъв трудов опит, докато бе учил в гимназията и колежа, и нямаше ни най-малка представа как да си намери работа и как да я задържи. Той нито веднъж не бе окосил нечия чужда ливада, нито пък беше работил в магазин. Като изключим академичните му познания, никога не бе попадал в ситуации, където трябваше да извършва определена работа, за да задоволи изискванията на някой друг. До завършването на колежа аз вече бях работила на много места и бях изкарала много практики. Майка ми осъзнаваше, че подготовката за широкия свят извън дома трябва да започне бавно и внимателно, с постепенно надграждане на събитие след събитие, проект след проект, умение след умение.
Учителите, родителите и терапевтите трябва да подкрепят високофункциониращите ученици от спектъра, като ги обучават да работят по проекти според изискванията на друг човек. Аз не осъзнавах колко добре съм усвоила това умение чак до мига, в който започнах да разглеждам стария си училищен албум. Тази ретроспекция ми помогна да разбера още по-ясно колко съм израснала и колко съм се развила от тогава насам.
За всички нас обучението е постоянен процес. Но детето с аутизъм разчита на родителите и учителите си, които са длъжни да помислят за житейските умения, необходими му да оцелее и преуспее в живота. Те трябва да започнат да го обучават на тези умения съвсем отрано.
 

Последвайте канала на