Платон и неговите възгледи за ''Държавата''

Ученик на Сократ, учител на Аристотел, Платон безспорно е един от най-бележитите ерудити в Древна Гърция.

Основател на първата институция за висше образование в Западния свят – Атинската академия, древногръцкият философ и математик е и автор на повече от 30 философски диалози и писма, сред които прочутият и фундаментален труд „Държавата“.

В основополагащото произведение, което българският читател има възможността да (пре)прочете наново, Платон разглежда естеството на реда и справедливостта, поставяйки акцент върху характера на града-държава като идеал и справедливия човек.

Изтънчеността и високата ерудиция на божествения Платон, чиято философска мисъл полага основите на Западната философия и наука, се улавят съвсем отчетливо в неговите Сократови диалози (писани в началото на IV в.пр.Хр.; в тях участниците търсят корените на морални или философски проблеми от най-разнообразно естество, като процесът на дирене на истината прави зрим метода на Сократ – често главен герой в диалозите). В може би най-известния от тях – „Държавата“ – Сократ обсъжда с атиняни и чуждоземци смисъла на правосъдието, спирайки се включително на въпроса: Справедливият човек по-щастлив ли е от несправедливия? В диалога се бистри и предложението за общество, управлявано от философи-царе и стражи. Тук срещаме и знаменития мит за пещерата.

В сократическите си диалози Платон обсъжда и теорията за формите, безсмъртието на душата и ролите на философа и поезията в обществото. Смятана за първата утопична творба в историята, „Държавата“ на Платон се е утвърдила като едно от най-влиятелните произведения във философията и политическата теория.

Българското издание е в превод от старогръцки език, дело на големия филолог проф. Александър Милев. То е част от поредица „Тезаурус“, в която са включени също новият превод на „Великите трагедии“ на Уилям Шекспир на проф. Александър Шурбанов, уникалното издание на древноегипетската „Книга на мъртвите“ в превод на българския египтолог, преводач и лектор доц. д-р Теодор Леков, „Трактат по история на религиите“, „Шаманизмът и архаичните техники на екстаза“ и „Йога. Безсмъртие и свобода“ на видния румънски културолог, философ и писател Мирча Елиаде, биографичният труд „Живот в огъня“ на Марина Цветаева (със съставител видният философ и литературовед Цветан Тодоров), „Трактат за живописта“ на Леонардо да Винчи и една от малкото запазени писмени книги на маите, писана на кичеански – „Попол Вух“.

Последвайте канала на