Плевнелиев с второ вето - този път върху Закона за горите (обновена)

Президентът Росен Плевнелиев Росен Асенов Плевнелиев е президент на Република България и бивш министър на регионалното наложи вето върху промените в Закона за горите.

Това беше едно от основните искания на протестиращите природозащитници, които вчера отново блокираха кръстовища и булеварди в централната част на столицата.

Засиленото полицейско присъствие на вчерашния протест не позволи на екоактивистите да спрат движението през „Орлов мост”. Затова те се отправиха към президентството, където искаха да споделят на глас исканията си към държавния глава.

Плътен полицейски кордон обаче не им позволи да стигнат до сградата на „Дондуков” 2 и своеобразното шествие се върна отново към езерото „Ариана”.

На среща вчера между протестиращи неправителствени организации и представители на правителството, с участието на премиера Бойко Борисов Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г, беше постигната договореност по три от четирите основни спорни постановки в изменения Закон за горите. Единият от въпросите е свързан с разрешителния режим за сеч до 20 декара без устройствен план. Постигнато беше и споразумение корекциите на речните корита да не засягат ценни видове. Страните се договориха плановата сеч в горските територии да не надхвърля прираста на гората.

Едно от основните искания на природозащитниците остава това, за което управляващите не можаха да се споразумеят с екоактивистите – премахването на изискването за промяна в предназначението на терените от Държавния горски фонд при изграждането на спортни съоръжения. Засега няма консенсус дали да има промяна в предназначението на горски територии при строеж на ски писти и влекове.

Novini.bg публикува аргументите на президента Плевнелиев за налагането на второ му вето:

Приетият на 13 юни 2012 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за горите от една страна има за цел да насърчи развитието на регионите, туризма и спорта, да улесни изпълнението на мерки за защита от вредното въздействие на реките за предотвратяване на природни бедствия. От друга страна, обаче, законът създава основателни съмнения за несъответствие с основните начала на Конституцията и правата на гражданите, за противоречие с правото на Европейския съюз и за небалансирани решения, които ще ни изправят пред непоправими последици за околната среда. Опазването, защитата и подобряването на качеството на природата и горските ресурси не е само национална цел, а и общоевропейска.

Като държавен глава нееднократно съм се обявявал за правила, които създават благоприятна и предвидима среда за икономическо развитие и водят до изграждане на модерна инфраструктура. Трябва да се осигури потенциал на планинските райони да се развиват наравно с другите. Туризмът, и в частност зимният туризъм, е една от малкото възможности за хората от тези райони да имат препитание и да остават по родните си места. Българската природа дава уникалния шанс на страната ни да се превърне в център на ски-туризма в региона, който не бива да се пропилява.

Тези цели могат да бъдат постигнати със законодателни решения, които да осигурят защитата на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа /чл. 15 от Конституцията/, опазването на земята и използването й за земеделски цели /чл. 21 от Конституцията/. Не на последно място трябва да се гарантира правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда, признато с чл. 55 от Конституцията на Република България. Това е отговорност не само пред гражданите и обществото сега, но и пред идните поколения.

Реакцията на българските граждани срещу част от разпоредбите на приетия закон показва, че в българското общество не е постигнато съгласие относно правилата за ползването, стопанисването и упражняване на правото на собственост върху земеделски земи и гори. Тази реакция е оправдана, като се има предвид дефицитът на диалог, при който протече неговото приемане. Налагането на едностранни решения няма да кумулира доверие, нито да доведе до целените със закона резултати. Без активното участие на гражданското общество не е оправдано да се приемат правила, които засягат дългосрочно националните богатства на Република България.

Конституцията ми дава право да върна закон за ново обсъждане и в този случай използвам правото си и оспорвам закона по принцип. Смятам, че трябва изцяло да се преосмислят направените промени и ветото ще даде възможност да се постигне разбирателство по тези толкова важни национални въпроси. Надявам се повторното обсъждане на закона да се осъществи в условията на активен диалог между държавните органи, органите на местното самоуправление, гражданското общество и бизнеса. Това е в основата на съгласието да се развиват зимните спортове и регионите, но едновременно с това да се опазва и възпроизвежда околната среда. Приетият Закон за изменение и допълнение на Закона за горите не дава гаранции, че е постигнато най-доброто съчетание.

Последвайте канала на