Асим Адемов: Европейската солидарност изисква България и Румъния да бъдат незабавно приети в Шенген

Асим Адемов е роден на 3 декември 1968 г. в с. Дъбница, община Гърмен. Професионалната си кариера започва като учител по български език и литература в основно училище „Христо Ботев“, с. Долно Дряново, община Гърмен, където след повече от 20 години стаж става негов директор.
През периода 2011 г. – 2015 г. Адемов е общински съветник от квотата на ГЕРБ в Гърмен. На поста заместник областен управител на Благоевград е назначен през декември 2014, по време на второто правителство на Бойко Борисов Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г и заема длъжността до началото на 2017 г., когато е освободен от служебния кабинет на Огнян Герджиков Огнян Стефанов Герджиков е български юрист и политик, служебен премиер, председател на 39-то.
От 14 септември 2017г. е член на Европейския парламент на мястото на Мария ГабриелМария Иванова Габриел е родена на 20 май 1979 г. в Гоце Делчев.   През 1997 г. завършва Езикова, която става еврокомисар.

Ето какво каза Асим Адемов в интервю за Топновини:

Влязохте в Европейския парламент след като Мария ГабриелМария Иванова Габриел е родена на 20 май 1979 г. в Гоце Делчев.   През 1997 г. завършва Езикова стана комисар. Какво успяхте да постигнете за времето, в което сте евродепутат?

Както знаете аз се присъединих септември 2017 и съответно наследих комисиите на нашата голяма гордост - еврокомисарят Мария ГабриелМария Иванова Габриел е родена на 20 май 1979 г. в Гоце Делчев.   През 1997 г. завършва Езикова. Пълноправен член съм в Комисията по Граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред и заместник в Комисията по външни работи и Подкомисията по човешки права.

На дневен ред, разбира се, са миграционната криза, електронните информационни системи по границите на Съюза и приетото решение относно стратегията за разширяване на ЕС - Западни Балкани. Освен по настоящите доклади в тези комисии, приоритет за мен са и две други теми - образованието и религиозната толерантност.

Като човек работил дълго време в сферата на образованието, приемам присърце съвременните проблеми в образователната система и бих желал да спомогна за тяхното решаване. Но и като български гражданин, проповядващ мюсюлманската религия за мен също е важно да работя за толерантността и уважението, уважението към другия, към различния.

Смятам, че толерантността не е крайна цел или константа, ами идеал, за който трябва да се работи перманентно. Затова чрез работата си като евродепутат искам да разпространя това послание, не само в пределите на нашата държава - но в целия европейски съюз.

Какво е отношението към Българското председателство на Съвета на ЕС от страна на евродепутатите?

Прави ми приятно впечатление изключително позитивното отношение на повечето от моите колеги от ЕП изобщо към България. Самото председателство наистина е огромен шанс за издигане на авторитета на нашата страна като отговорен, сериозен и предвидим член на ЕС от една страна, а от друга страна възможност много хора да се запознаят отблизо с България, с нашия бит, с нашата култура, с нашите природни красоти.

Искам да подчертая един детайл, за който най-вероятно малко се чува в България - много от моите колеги, които са пътували до София около събитията на председателството са изключително впечатлени. Тези от тях, които посещават за първи път страната ни, остават очаровани от престоя си. А това определено помага да се преодолеят стереотипи и клишета за страната ни.

Ключов приоритет на Председателството е европейската интеграция на Западните Балкани. Какви са настроенията в Европейския парламент по този въпрос?

Що се отнася до европейската интеграция на Западните Балкани, имах удоволствието няколкократно да се срещна с представители на шестте държави, които не пропускат да благодарят на България за поставянето на дневен ред на този въпрос. Всички приветстват скорошната стратегия на Европейската комисия за Западните Балкани и са готови да работят за покриване на критериите за членство и започване на преговори.

Бъдещото разширяване на ЕС в тази посока на континента ще означава повече сигурност и стабилност за съюза, ще означава Европа да е по-силна и единна. Разбира се, самото разширяване и приема на страните от Западните Балкани за пълноправни членове на ЕС не зависи само от желанието на съюза.

Държавите от Западните Балкани има да извървят дълъг и труден път. Те трябва да имат политическа воля да извършат решителни реформи, да зачитат правилата и ценностите на ЕС, борбата с организираната престъпност е важно условие. И не на последно място да изпълнят критериите за членство.

ЕС поставя ли крайни срокове за прием на нови страни-членки от Западните Балкани?

Оптимистичният и желателен срок е най-рано около 2025 г. Разбира се, това е много условно, защото това зависи най-вече от темпа, с който страните от Западните Балкани извършват необходимите реформи, за да изпълнят критериите за членство.

Пътят им към Брюксел минава през задълбочаването на регионалното сътрудничество и развитието на добросъседските отношения.

Ключов момент за региона е и укрепването на етническата и религиозната толерантност, свободата на религиите и вероизповеданията. Без толерантност и приемане на другия, няма уважение, няма разбиране и се създава почва за страх и радикализация. Това, според мен, е препъни камъкът пред страните от Западните Балкани. Ако те не си изяснят взаимоотношенията помежду си и не направят взаимни компромиси, много трудно ще бъдат приети в ЕС. Председателят на ЕК Жан-Клод ЮнкерЖан-Клод Юнкер е люксембургски политик. Жан-Клод Юнкер е роден на 9 декември 1954 година в градчето в прав текст в ЕП заяви, че няма да приемат страни за пълноправни членки на Съюза, ако имат неизяснени спорове и конфликти помежду си!

От своя страна ЕС трябва да приеме факта, че бъдещето на Западните Балкани е в съюза! Ангажиментът на ЕС е да поощрява и окуражава тези страни да извършват необходимите реформи, да ги подпомага за подобряването на транспортната, енергийната, комуникационната и образователната инфраструктура. ЕС трябва ясно и категорично да заяви на страните от Западните Балкани, че в близко бъдеще, при изпълнение на критериите за членство, те ще бъдат приети в съюза. Поради тази причина евроинтеграцията на Западните Балкани трябва да е основен приоритет на ЕС, а не приоритет само на българското председателство.

Как стои въпросът с приемането на България за член на Шенгенското пространство?

Бъдещето на ЕС зависи от това, доколко страните членки ще бъдат солидарни и единни една с друга. Именно тази солидарност изисква България и Румъния да бъдат незабавно приети в Шенген.

Тази солидарност я виждам сред огромната част от моите колеги в европарламента. На обсъждане по темата, с много малки изключения, почти всички членове на Европейския парламент категорично подкрепиха желанието на България и Румъния час по-скоро да бъдат приети в Шенгенското пространство.

Това е и позицията на ЕК. Проблемът е Съвета на ЕС, където няколко страни са против приемането на България и Румъния по чисто вътрешнополитически проблеми.

Никак не е справедливо да се прилагат такива двойни стандарти към двете страни! Никак не е справедливо да не се оценява факта, че България има тежката отговорност за опазването на една толкова чувствителна външна граница, каквато е границата с Турция, и че тя се справя отлично с тази задача.

Отдавна България е доказала, че генерира стабилност и сигурност в един толкова сложен и проблемен район. И затова мнението на голямата част от колегите ми е, че Съветът трябва незабавно да вземе решение за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство. Ние трябва да се изправим заедно и обединени срещу заплахите в едно сплотено Шенгенско пространство. Най-добре ще е заедно да защитаваме Шенген като едно от най-големите достижения на европейската интеграция.

Последвайте канала на