Президентските избори в Германия са нов политически тест за Меркел

Бившият министър на външните работи на Германия Франк-Валтер Щайнмайер се очаква да бъде избран за президент при гласуване в неделя, което може да се окаже също тест за политическия авторитет на канцлера Ангела МеркелАнгела Меркел - германски политик, канцлер на ФРГ. Родена на 17 юли 1954 г. в Хамбург. Семейството се в началото на тежка изборна година.

Щайнмайер, 61-годишен член на лявоцентристката Германска социалдемократическа партия (ГСДП), разполага с подкрепата на коалиционното правителство на Меркел, което означава, че избирането му от 1260-членното Федерално събрание на този до голяма степен церемониален пост е гарантирано.

Но някои в консервативния блок на Меркел е възможно да използват вота за Щайнмайер като шанс да оспорят политическия курс на канцлера, в частност подхода й към бежанската криза, обхванала Германия преди около 18 месеца.

Ако другите трима кандидати получат по-голям резултат от очакваното, това би могло да бъде изтълкувано като признак за недоволство сред редиците на партията на Меркел Християндемократически съюз (ХДС) и техния баварски съюзник Християнсоциален съюз (ХСС).

Редовно сочен за най-популярния политик в Германия в социологическите проучвания, Щайнмайер ще поеме правомощията на държавен глава от приключващия мандата си Йоахим Гаук. Това ще стане след гласуване в специално свиканото Федералното събрание, състоящо се от членове на Бундестага и делегати, избрани от парламентите на 16-те федерални провинции. Самият избор на федерален президент протича чрез тайно гласуване.

Щайнмайер ще се изправи срещу трима кандидати, сред които Александър Холд - бивш съдия и известен в Германия телевизионен водещ - номиниран от малката десноцентристка партия "Свободни избиратели".

Останалите кандидати са изследователят на въпросите за бедността Кристоф Бутервеге, представител на твърдолинейната партия "Левите" и Албрехт Глазер от дясната популистка партия "Алтернатива за Германия".

"Като федерален президент бих искал да бъда нещо като противовес на сегашната тенденция на безкрайно опростяване на нещата", каза Щайнмайер, който се превърна в един от водещите гласове срещу възхода на популизма.

Меркел го окачестви като кандидата "на здравия разум".

"Във времена на размирици и нестабилност по целия свят смятам за правилно и важно консерваторите да изпратят послание за стабилност, като подкрепят кандидатурата на Щайнмайер", каза тя.

Но Меркел и блокът ХДС/ХСС бяха принудени да подкрепят Щайнмайер за държавен глава, след като не се споразумяха помежду си за свой собствен кандидат. ГСДП е по-малкият партньор в коалицията на Меркел.

Щайнмайер претърпя тежко поражение от Меркел на изборите през 2009 г., когато беше кандидатът на социалдемократите за канцлер при тогавашния им опит да изместят консерваторите от властта. Той беше и два пъти министър на външните работи на канцлера през 12-те години, откакто тя за пръв път беше избрана да ръководи най-голямата европейска икономика.

Политическите анализатори виждат в подкрепата на блока ХДС/ХСС за Щайнмайер знак, че сегашното коалиционно правителство на Меркел ще продължи да управлява и след парламентарните избори през септември.

Но неговата кандидатура за президент по косвен начин съдейства за сътресение в ръководството на ГСДП, завършило с номинирането за канцлер на бившия председател на Европейския парламент Мартин Шулц, който ще се изправи срещу Меркел на парламентарните избори.

Последвалото нарастване на подкрепата за социалдемократите доведе до увеличаване на натиска върху Меркел, в момент, когато партията й се готви за най-тежката предизборна кампания в историята, както я определи канцлерът.

Но избирането на президент - чиито правомощия в Германия включват назначаване на нови правителства и съдии - се оказа особен проблем за Меркел през годините.

Предишните двама номинирани от нея кандидати подадоха оставки още в началото на мандатите си.

Единият беше бившият регионален премиер от консерваторите Кристиан Вулф, който се оттегли заради твърдения за корупция.
След него на поста дойде Гаук, бивш пастор и правозащитник от Източна Германия, чийто мандат изтича през март.

Правителството на Меркел се надяваше да си спести гласуването в неделя в момент на подготовка за федерални избори и справяне с хаоса след обявения план за излизане на Великобритания от ЕС и идването на Тръмп в Белия дом.

Кабинетът настойчиво увещаваше 76-годишния Гаук да остане за още един мандат. Той обаче отказа, аргументирайки се с възрастта си.

Но процесът за избор на президент може да стане още по-проблемен, ако германските избиратели се включат в него на даден етап.

Според социологическо изследване сред 2037 германци на компанията "Ю Гов" 71 процента от електората иска също да има глас при избирането на президент.

Последвайте канала на