ЕС бистри имиграцията на фона на задълбочаващата се сирийска криза

За втори път за три седмици лидерите на Европейския съюз ще се съберат утре, за да обсъдят как да спрат вълната от бежанци, поели към Европа. Има опасения, че задълбочаването на сирийския конфликт ще доведе до нов поток от хора към континента, коментира ДПА.

Тази година повече от 590 000 имигранти и бежанци са стигнали до Европа през Средиземно море, а около 3 100 са загинали по пътя, съобщи в понеделник следобед Международната организация по миграцията. Това е най-голямото движение на население, с което Европа се е сблъсквала след Втората световна война. Повече от половината от пристигащите са от Сирия, казва Върховният комисариат на ООН за бежанците. Продължаващият от почти пет години конфликт опустоши близкоизточната страна и принуди повече от половината от населението от 22,5 милиона да напусне домовете си. Започналите неотдавна руски въздушни удари усложниха ситуацията и породиха опасения, че още повече сирийци ще решат да напуснат страната си, търсейки безопасност другаде.

"Трябва да говорим за още милиони потенциални бежанци, опитващи се да стигнат от Европа само от Сирия - ако не броим Ирак, Афганистан, Еритрея и други страни", каза президентът на ЕС Доналд Туск след извънредната среща на лидерите на 28-те страни миналия месец. "Ясно е, че най-голямата вълна от бежанци и имигранти тепърва предстои", добави той. "Затова трябва да коригираме европейската политика на отворени врати и прозорци".

ЕС е длъжен по силата на международното право да предложи убежище на пристигащите на негова територия, ако те отговарят на условията. Броят на хората, които ЕС е приел, е сравнително малък в сравнение с количествата, с които бяха принудени да се справят съседните на Сирия страни, но въпреки това притокът на хора се оказа голямо натоварване за ресурсите на Европа и предизвика политическо напрежение между европейските страни, засегнати в различна степен от този проблем. Затова ЕС насочи усилията си към задържане на бежанците в лагери близо до Сирия и към по-добра защита на външните си граници, обръщайки специално внимание на отсяването на икономическите имигранти, които не отговарят на условията за предоставяне на убежище.

"Европейските лидери едва сега започват да се занимават сериозно с имиграционната криза на континента", отбеляза Корнелиус Адебар от мозъчния тръст "Карнеги Европа" след последната среща на високо равнище на ЕС, на която според него "само са били поизгладени разногласията по въпроса какво да се прави с огромния наплив от бежанци". След тази среща ЕС бързо отпусна пари за подобряване на условията в бежанските лагери извън блока и в същото време започна оспорвана офанзива за спечелване на благоволението на Турция, за да я накара да сътрудничи и да осигури по-добър контрол на имиграционите потоци.

ЕС предложи на Турция план за действие по миграционния проблем и се надява той да бъде подкрепен навреме за утрешната среща. Но преговорите бяха забавени от терористичното нападение в Анкара в края на седмицата, при което загинаха почти 100 души. Освен това няма големи надежди, че Турция ще вземе някакви сериозни решения преди парламентарните избори на 1 ноември.Въпреки това се очаква, че ЕС ще се постарае да постигне известен напредък по време на срещата. "Има всички предпоставки за изграждане . . . на доверие с турските ни партньори", каза в понеделник говорителят на Европейската комисия Маргаритис Скинас. "Сега е моментът. . . да изведем тази дискусия на политическо равнище".

"Ясно е, че ЕС и Турция днес повече от всякога имат общ дневен ред, когато става дума за сигурност и за стабилността и мира в региона", добави Федерика Могерини, ръководителката на външната политика на ЕС. Но в същото време ЕС продължава да се безпокои от политиката на Турция в областта на човешките права и от факта, че президентът Реджеп Ердоган става все по-авторитарен. Някои предупреждават ЕС да не сключва "мръсна сделка" с Анкара.

Тази седмица лидерите на ЕС ще призоват длъжностните лица "да работят бързо за приемане на общ план за действие с Турция като част от дневния ред за широко сътрудничество, базирано на взаимни ангажименти и изпълнението им". Това се казва в работен документ, видян от ДПА.

По време на двудневната среща ще се обсъжда още един политически взривоопасен въпрос - референдума, който Великобритания планира да организира за членството си в ЕС и опитите й преди гласуването да изтъргува отстъпки от другите страни. "Все още остава да се свърши много работа, за да се намери решение", каза в петък британски правителствен говорител след разговори между премиера Дейвид КамерънДейвид Камерън - политик и премиер на Великобритания от 2010 до 2016 г. Роден в Лондон на 9 октомври 1966 г. и германския канцлер Ангела МеркелАнгела Меркел - германски политик, канцлер на ФРГ. Родена на 17 юли 1954 г. в Хамбург. Семейството се. Камерън бе критикуван, че не е достатъчно ясен, когато говори за исканията си, и че не казва на обществеността какво точно се надява да постигне, преговаряйки с Брюксел. На утрешната среща лидерите на ЕС ще получат най-нова информация за развитието на този процес, но не се очаква да разискват сериозно въпроса преди декември.

Последвайте канала на