Броят на отпадащите от училище продължава да расте

Негативната тенденция все повече деца да отпадат рано от училище се задълбочава, показват данните на Евростат за 2014 г.

Въпреки че години наред България успяваше да постига известен напредък в това отношение, след 2012 г. подобрението спря. Миналата година 12.9% от учениците са отпаднали преждевременно, докато за 2012 и 2013 г. делът им беше 12.5%, пише в. Сега. Според заложените цели в областта на образованието в "Европа 2020" България трябва да сведе дела на отпадащите от училище деца до 11%. Вместо това обаче се отдалечава от набелязания праг. По този показател сме на шесто място сред 28-те еврочленки. Най-много деца, които в момента не учат, не стажуват и не са ангажирани в продължаващо обучение, са регистрирани в Испания - 21.9%, Малта - 20.4%, и Румъния - 18.1, следвани от Португалия и Италия съответно със 17.4% и 15%. В четирите държави без Румъния обаче броят на напусналите системата ученици намалява в сравнение с 2013 г. Което означава, че за разлика от нас въпросните страни се придвижват, макар и с бавни темпове, към заложените си за 2020 г. цели. Ръст на рано напусналите образователната система спрямо 2013 г. е отчетен в още 6 държави - Чехия, Естония, Румъния, Словения, Словакия и Финландия - държавата, чието образование обикновено се сочи за пример.

Държавите отличници с най-малък дял отпадащи ученици са Хърватия - 2.7%, Словения - 4.4%, Полша - 5.4%, Чехия - 5.5%, Литва - 5.9%. Данните показват, че 15 държави вече са изпълнили целите за след 5 години - Дания, Гърция, Германия, Франция, Австрия и др.

През учебната 2012/2013 г. класните стаи са спрели да посещават 17 571 деца, сочат данните на НСИ. Малко над 5 хил. от тях са до IV клас, а 6530 - от V до VIII клас. Най-често това става по семейни причини и заради заминаване в чужбина. При доста от учениците в по-горните класове пък напускането е и поради нежелание да учат. България е и единствената, в която повече момичета, отколкото момчета напускат преждевременно системата на образованието, докато във всички останали държави момчетата са по-застрашени.

България изостава от държавите в Еврозъюза и по дял на завършилите висше образование между 30 и 34 години. Към края на 2014 г. родните висшисти са били 30.9% при средно за ЕС 38% и при заложена цел в "Европа 2020" за страната ни - 36%. По-малък процент висшисти от нас имат само пет страни - Чехия - 28%, Италия - 23.9%, Малта - 26.6%, Румъния - 25%, и Словакия - 26.9%. Повечето от тях обаче са по-близо от нас до поставените си цели. В Литва, Люксембург, Кипър и Ирландия пък над 50% от хората между 30-34 г. са с висше образование. Във всички страни от ЕС с изключение на Германия жените висшистки са повече от мъжете с висше.

От 2002 г. насам делът на хората от 30 до 34 г. с висше образование в ЕС расте непрекъснато - от 23.6% до почти 38%. Процентът на ранно отпадащите от образователната система пък намалява стабилно - от 17% средно за съюза през 2002 г. до 11.1% през 2014 г.
 

Последвайте канала на