В. Гардиън: Европа е скептична за мира в Украйна

Европейските лидери са скептични, че мирният план ще сработи, пише британският в."Гардиън" по повод сключените вчера в Минск договорености за спиране на огъня в Източна Украйна.

Изданието посочва, че вчера европейските лидери са похвалили Германия и Франция за уреждането на спиране на огъня и мирен план за Украйна, но че в личен разговор изразявали скептицизъм относно това дали постигнатите след маратонските преговори в беларуската столица договорености ще дадат резултат. Опасенията им са, че усилването на боевете преди примирието, което трябва да влезе в сила в неделя, бързо може да се превърне в кървава баня. "Следващите 48 часа ще са решаващи", заявил цитиран от "Гардиън" европейски дипломат на Европейския съвет в Брюксел.

Вестникът пише, че САЩ са изразили предпазлив оптимизъм на фона на ескалацията в боевете. Изданието отбелязва предупреждението на Белия дом, че продължаващите боеве в Украйна нарушават духа на постигнатото в Минск споразумение. Американски официални представители изразяват предпазлив оптимизъм, заявявайки, че "истинският тест за споразумението ще е в пълното му и недвусмислено прилагане, включително и трайно прекратяване на военните действия и възстановяване на контрола на Украйна над границата й с Русия". В друга статия за шансовете пред постигнатите договорености "Гардиън" посочва, че Минското споразумение само по себе си няма да донесе мир, "ако не се научим как да се справяме с енигматичния Владимир Путин".

Минското споразумение дава "искрица надежда", че краят може би вече се вижда, пише "Дейли телеграф", цитирайки думи на канцлера на Германия Ангела МеркелАнгела Меркел - германски политик, канцлер на ФРГ. Родена на 17 юли 1954 г. в Хамбург. Семейството се. Изданието посочва също, че споразумението е сключено след безпрецедентен натиск на руския президент Путин върху сепаратистите, но че лидерите са предупредили, че предстои още много работа. "Не беше нито всеобхватно решение, нито пробив, но Меркел говори за искрица надежда. Но след изтощителните 16-часови преговори в Минск краят на конфликта в Украйна може най-накрая вече да се вижда", отбелязва вестникът. В друга, аналитична статия на "Дейли телеграф" по темата, озаглавена "В едностранчивото споразумение от Минск не се иска нищо от Путин", се посочва, че постигнатите договорености изглежда не изпълняват исканията на Украйна и в най-добрия случай ще замразят конфликта в момент, когато преимуществото е на страната на подкрепяните от Русия сепаратисти.

Бунтовниците хвалят споразумението като път към признаване и го представят като победа за сепаратистките републики, отбелязва "Файненшъл таймс". "Сега думите трябва да бъдат последвани от дела", пише германският "Велт", цитирайки изказване на канцлера Меркел в Брюксел. Изданието отбелязва, че след срещата на върха на ЕС в белгийската столица тя е дала да се разбере, че новите санкции срещу Русия ще влязат в сила - въпреки договореностите от Минск.

"Франкфуртер алгемайне цайтунг" отбелязва, че Путин би могъл да сложи край на войната в най-кратки срокове. Но търси ли той изход от този конфликт, пита се изданието, посочвайки, че съмненията в това не са станали по-малко след дългата нощ в Минск.

Путин изглежда като най-големия победител от преговорите за спиране на огъня в Украйна, пише "Вашингтон пост". Според изданието споразумението може да потуши насилието, но също така спестява на Русия нови санкции и предотвратява изпращането на американски оръжия за Украйна. "Вашингтон пост" цитира и мнението на анализатори, според които дори боевете да затихнат, насилието е възможно да се възобнови преди някоя от по-широкообхватните мерки да може да се приложи, както е станало след предишните договорености от септември.

Най-новият мирен план за Украйна поражда надежди и съмнения, пише "Ню Йорк таймс". Вестникът отбелязва, че идните дни ще са значителен тест дали обявеното вчера примирие ще бъде по-ефективно за прекратяването на продължаващата вече близо година война в Украйна, отколкото предишното споразумение за спиране на огъня от септември, което до голяма степен е било пренебрегвано.

"Оптимистите посочват присъствието на преговорите на двамата най-важни европейски ръководители наред с това на президентите на Русия и Украйна, Владимир ПутинВладимир Путин - руски политик. Роден на 7 октомври 1952 г. в Ленинград, сега Санкт-Петербург. През 1975 и Петро ПорошенкоПетро̀ Олексийович Порошѐнко (на украински: Петро Олексійович Порошенко) е роден на 26 септември като знак, че споразумението, наричано Минск 2, ще се окаже по-издръжливо, отколкото предишната версия от септември. Песимистите - някои биха ги нарекли реалисти - смятат, че най-новото споразумение само замазва много от постоянните проблеми, които по начало станаха причина за боевете".

Последвайте канала на