Съюзът на превозвачите със становище за промените в Закона за автомобилните превози

Националният съюз на превозвачите в България изрази своята официална позиция относно готвените изменения и допълнения в Закона за автомобилните превози. Писмото е изпратено до председателя на парламента Михаил Миков Михаил Райков Миков е съвременен български политик, депутат и председател на 42-то Народно, зам.-председателя на парламента Мая МаноловаМая Божидарова Манолова е български политик, народен представител от парламентарната група на, председателя на Комисията по транспорта в НС Камен Костадинов и до четирите парламентарно представени партии.

Публикуваме текста на становището без редакторска намеса:

Уважаеми Дами и Господа,

Националният съюз на превозвачите е съсловна организация, в която членуват юридически лица, регистрирани от Министерството на транспорта като превозвачи, които на практика осъществяват близо 90 % от таксиметровия превоз на пътници на територията на Столична община. Всички дружества са с дългогодишен опит в осъществяването на дейността и смеем да претендираме, че познаваме в детайли проблемите й. На 11.04.2014 г. в средствата за масово осведомяване беше публикувана информация за внесени от народни представители, между които и бивш министър на транспорта, предложения за изменения и допълнения в Закона за автомобилните превози, с които да бъдат променени изискванията за пределната „възраст” на леките таксиметрови автомобили. По този повод бихме искали да изразим следното наше общо становище и предложения.

На първо място считаме, че поставеният за разглеждане въпрос не е маловажен и касае интересите както на представители на бранша, така и на широк кръг граждани, ползващи услугата, най-малкото защото в големите градове таксиметровият превоз на пътници е неразривна част от градския транспорт. Това налага по наше мнение една по-обстойна дискусия, в която да се потърси становището и на съсловните организации и дори на самите потребители - граждани и граждански организации. И до момента не сме имали възможност да изразим нашето становище, а то е следното. Предложението за законодателни промени предвижда първоначалното вписване на таксиметров автомобил в регистъра да е за коли на не повече от осем години от датата на първата им регистрация /при досегашно изискване от пет години/ и максимални години за експлоатация – 15 /при сега допустими – 10/.

Спецификата на таксиметровия транспорт на територията на столицата говори за следното. Територията на общината обхваща освен жилищните квартали, отдалечени на 15-20 и повече километри от центъра на града, така също и околни селища със статут на квартали. Тук са съсредоточени основните звена на държавната администрация, разположени по правило в централната част, така и множество бизнес сгради и големи търговски комплекси, изградени в крайните части – напр. „Бизнес парк „София“ в ж.к. „Младост-4“, ТЦ „Илиянци“, множеството обекти по т.нар. южна дъга и др. По подобен начин стоят нещата и в останалите големи градове, в които е съсредоточен основно регистрирания в страната таксиметров автопарк.

При ежедневна заетост на един таксиметров автомобил от по почти 24 часа на смени и съобразено и с пътникопотока и дължината на пробега, нормално той изминава почти 100 хил. километра на година. За десет години период на експлоатация това прави между 700 хил. и 1 млн. километра. Извън всякакво съмнение е, че това МПС е напълно амортизирано физически и технически и никакви твърдения, че при една добра сервизна поддръжка може да продължи да служи за платен превоз на пътници не могат да разсеят основателните съмнения за безопасността на водача и пътниците.

Завишаването на допустимите години за експлоатация с още пет ще доведе до влошаване на качеството на услугата, защото тя ще се предлага от амортизирани автомобили. По-сериозни са и опасенията за безопасността на превозите, защото с годините и увеличаване на пробега техническото състояние неминуемо ще се влошава, а средствата, необходими за техническа поддръжка ще се увеличават, което е несъмнено нерентабилно за собственика. Уговорката, че ще бъде максимално засилен контрола за проверка на техническото състояние звучи не особено убедително, като се има предвид начина на организация и практическото му извършване и към настоящия момент.

Идеята за допускане на първоначално вписване в регистъра на автомобили до осем години от първата им регистрация би довело до възможност на пазара да се въведат при минимални инвестиции изначално амортизирани автомобили. И това е така, защото критерият за възрастта е чисто формален и не е задължително обвързан и с техническото състояние на МПС. Ето защо считаме направените предложения в този смисъл за неудачни.

Същевременно сме съгласни отчасти и с обратното становище на превозвачите от по-малките населени места. Аргумент за това е обстоятелството, че на територията на една по-малка община, предвид пътникопотока и разстоянията един автомобил на 10 години от първата си регистрация може да има и пробег от 200 000 километра и да бъде напълно годен да продължи да работи като такси. В тази връзка би могло да се помисли за наистина диференциран подход при решаване на този проблем, но решаването „генерално” чрез предлаганите промени в ЗАвтП едва ли е удачен, като се има предвид общото разширяване по чисто формален признак на възможностите да се осъществява този вид дейност.

Евентуалното приемане на промени в този им вид и смисъл би било и много сериозно отстъпление от разработваната от дълги години политика за обновяване на таксиметровия автопарк и повишаване на качеството на услугата и безопасността й. Многократно тиражираните аргументи, че сегашните ограничения на „възрастта” ва автомобилите дискриминира някои от упражняващите дейността, карайки ги без нужда да инвестират в по-нови коли са очевидно несъстоятелни. Целта на всяка икономическа дейност е да се развива и подобрява, включително и чрез подобряването на условията за практикуването и потреблението й. Занижаването на изискванията неминуемо води до опасност професията да девалвира.

Споделяме предложението за евентуалното въвеждане и на минимална стойност на услугата от общините. Съображенията ни са, че както с въвеждането на пределна стойност на превозите се ограничи възможността за злоупотреби и увреждане интересите на потребителя, така с фиксиране на минимална стойност пък ще се ограничи нелоалната търговска практика на дъмпинг, при това в някои случаи съпровождан с други паралелни некоректни действия спрямо клиентите за компенсирането на по-ниската цена.

Уважаеми Дами и Господа, оставаме с готовност за дискусии и ползотворно сътрудничество за решаване на поставените в настоящото становище въпроси.

Последвайте канала на