Учени разработват сензорна художествена литература

Книга, която има сензори и усеща на коя страница от историята е читателят, за да допълни усещането от нея с вибрации и светлини. Това звучи като изобретение, което идва от научната фантастика, но е нещо, върху което учените от Технологичния институт в Масачузетс всъщност работят от известно време.

Нейните създатели допълват, че светлините и вибрациите са направени така, че да отговарят на усещанията на главния герой спрямо страницата, на която се развива действието. Към книгата върви и жилетка с различни уреди, които симулират сърцебиене или тръпки, а освен това има и система за натиск върху тялото, за температура и звук, пише dnevnik.bg.

"Промените в емоционалното или физическо състояние на главния герой предизвикват дискретен отзвук в жилетката или като изменят нивото на симулираното сърцебиене, предизвикват натиск върху тялото чрез въздушни възглавници или температурни изменения", обясняват учените.

Идеята, която засега се нарича накратко сензорна художествена литература, е разработена от Феликс Хайбек, Алексик Хоуп и Джули Легол в лабораторията за медии към института.

Историята, използвана за прототипа на книгата, е наградената The Girls Who Was Plugged In (от англ. момичето, което беше включено - бел. ред.) на Джеймс Типтрий-мл. В нея главната героиня Пи Бърк е деформирана от мускулна дистрофия и самата тя изживява живота си с помощта на аватар. В книгата тя усеща "едновременно дълбока любов и крайно отчаяние, свободата на слънцето в Барселона и пленничеството на тъмна, влажна изба", обясняват още изследователи.

"Сензорната литература е за новите начини за преживяване и създаване на истории", пишат създателите на проекта. Обикновено художествената литература създава и предизвиква емоции и съпричастност чрез думи и изображения. "Използвайки комбинация от свързани в мрежа сензори и изпълнителни механизми, авторът на сензорна литература ще има възможност да използва нови начини за разгръщането на сюжета, настроението и емоцията, оставяйки в същото време и място за въображението на читателя."

В своята книга Marcher носителят на награда за научнофантастична литература Крис Бекет пише за подобно изобретение, макар че там "сензорното" преживяване е под формата на видеоигра, припомня "Гардиън".

Пред изданието награждаваният автор на научна фантастика Адам Робъртс определя идеята за сеонзорна художествена литература за невероятна, но в същото време и за инфантилна - "Сякаш се връщаме към онези книги, които купуваме за малките деца и които имат бутони в тях, създаващи определени звукови ефекти."

"Книгите докосват съзнанието ни - такъв вид машини са книгите. Изкушението да направим книгите така, че директно да рефлектират и върху телата ни, е нещо като грешка в категорията. Масаж, панаирна езда или рок концерт, на който има толкова много колони, че усещаш всеки акорд да вибрира в гърдите ти - всичко това е нормално. Те обаче не предлагат онези удоволствия, които са си уникални за книгите", коментира Робъртс и допълва, че емоциите, които започват в съзнанието и се преместват в тялото, са много по-ефективни от лъжливите емоционални реакции, имитирани чрез мигащи светлини и притискащи тялото подложки.

SENSORY FICTION from Felix on Vimeo.

Последвайте канала на