Прокуратурата потвърди: Пламен Горанов е пламнал при конфликт с охраната

В понеделник, два часа след работния ден от Районна прокуратура - Варна дадоха официална информация по досъдебното производство, водено във връзка със смъртта на Пламен Горанов. Публикуваме я в оригиналния й вид:

Предвид изключително високия интерес към досъдебното производство, водено във връзка със смъртта на Г-н Пламен Горанов, настъпила в резултат на самозапалването му пред сградата на Община – Варна, Варненската районна прокуратура намира за необходимо обществото и медиите да бъдат информирани за установените при разследването факти и обстоятелства.

Досъдебното производство е образувано на 20.02.2013 г., по реда на чл.212, ал.2 от НПК, с осъществяване на първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие и е водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.127, ал.1 от НК.

В хода на разследването, с цел детайлно изясняване на фактическата обстановка при настъпване на инцидента, са осъществени множество процесуално-следствени действия, включващи: оглед на местопроизшествие, при който са иззети веществени доказателства; установяване кръга от негови близки, приятели и познати, в това число – лица, контактували с пострадалия в последните дни преди смъртта му, както и такива, които са го познавали през различните периоди от живота му; разпити като свидетели на тези лица; разпити на установените свидетели – очевидци на самозапалването, включително и на полицейските служители и служителя на Община – Варна, участвали при загасянето на пострадалия; изискване и прилагане към материалите по делото на видеозаписи от охранителени камери на Община Варна, на група „Видеоконтрол и превенция” при ОД на МВР гр. Варна, както и на отстоящи в близост други сгради; извършени огледи на предоставените видеозаписи; претърсване и изземване на веществени доказателства от лек автомобил; осъществени огледи на иззети веществени доказателства и изготвяне на фотоалбуми; отправяне на запитвания до различни институции; изискване на справки от мобилните оператори; назначаване и изготвяне на видеотехническа експертиза; приобщаване на изготвената медицинска документация във връзка с лечението на пострадалия; назначаване и изготвяне на съдебно-медицинска, графическа, физикохимическа и посмъртна комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза. В резултат на проведените действия и събраните, чрез тях по реда на НПК доказателства, е установено, че

Пламен Любчев Горанов е бил единствено дете от брака на родителите си.

В ученическите си години е бил прилежен и активен в учебния процес, като се е изявявал в различни мероприятия, но допускал средата, в която се движи да му влияе. След завършване на средното си образование е учил в Стопанска академия „Д. А. Ценов” в гр. Свищов, редовна форма на обучение. След две години, се е прехвърлил в задочен профил в същата академия. През този период започнал да проявява интерес към фотографията и да се занимава с алпинизъм. Тези му занимания го отдалечили от учебния процес, поради което решил да не завършва и се завърнал в гр. Варна. Започнал работа във фотостудио, като впоследствие решил да пътува с пасажерски презокеански кораб, но не се сработил с колектива и скоро след това напуснал. В последствие, Пламен Горанов започнал да живее при свои приятели и на квартири в гр. Варна и в гр. Добрич, като се отдалечил от родителите си. Тъй като усилено се занимавал със скално катерене, решил да превърне това свое хоби в професия и започнал работа по височинно саниране на сгради. През месец август 2006 г. майката на Горанов починала. Няколко години по-късно - през 2010-2011 г. отношенията между него и баща му рязко охладнели, поради възникнали разногласия по имотни въпроси. През есента на 2012 г., Горанов започнал да живее в жилище на негова позната, находящо се в гр. Варна, като мъжа, с когото тя живеела на съпружески начала му предоставил за ползване лекия си автомобил ”Фолксваген Поло”. Според показанията на разпитаните по делото свидетели – познати и приятели на Горанов, след като влошил отношенията с родителите си, той станал по-особен и

ако си наумял нещо, не се отказвал от него. Винаги имал собствено мнение и не позволявал на никой да му се налага. Не е употребявал наркотици, както и алкохол в големи количества. Не е имал психични проблеми.

Според някой от тях не е бил избухлив, а според други – често влизал в спорове и бил лесно възбудим, но бързо му минавало и не бил злопаметен, въпреки че държал да изрази позиция по всеки въпрос и много спорел, когато бил уверен, че е прав. Бил отговорен, честен и прям човек. Не търпял несправедливости, бил безстрашен и винаги довършвал нещата докрай. Вълнувал се от проблемите на гражданското общество и остоявал законността и справедливостта, като се възмущавал, в случаите, когато даден човек не може да защити интересите си по законов ред. Горанов обичал животните и бил природозащитник. Бил интелигентен човек, абстракционист, многопластов и с чувство за хумор. Той виждал нещата от различен ъгъл - бил аристократ в мисленето. Горанов бил много буден и креативен човек, имал винаги гражданска позиция, която защитавал. Не поставял материалното на преден план, но не го и неглижирал. Имал собствено виждане за живота и бил против моделите.

Горанов бил изключително позитивен и прозорлив човек, оптимист. Бил голям авантюрист, отговорен към хората, много весел и приятен за компания.

Не е споделил намерение за самозапалване, тъй като гледал напред и кроял планове за действията си в бъдеще време. Той бил много организиран. Като цяло не е споделял неща от личния си живот, но имал добре обмислена обществена позиция и ясна представа за процесите в обществото. От лятото на 2012 г. Пламен Горанов започнал да споделя с приятели, че не е доволен от управлението на града и по-специално от отношението на кмета Кирил Йорданов към решаване на проблемите. През месец февруари 2013 г., Горанов се включил активно в избухналите масови граждански протести, като участвал винаги, когато можел и първоначално бил много ентусиазиран, но по-късно изразил мнение, че с протестите нищо няма да се промени, а само ще се сменят едни управляващи с други. Въпреки това, Горанов продължавал да участва в протестните митинги, но обяснявал на приятелите си, че неговия протест не е срещу енергоразпределителното дружество, а срещу кмета на града и общинския съвет. В тази връзка имал намерение да изработи чучело на кмета на града, което смятал да запали. През периода 17.02.2013 г. – 19.02.2013 г., продължил участието си в протестните шествия, но не бил доволен от развитието им, като считал, че хората не знаят за какво протестират и какво искат. Самият той, продължавал да негодува срещу управлението на града и споделил, че е по-добре да отиде да се запали пред Общината. Същевременно, Горанов планирал пътуване до курорта Анталия, в Турция, заедно със свои приятели, където имал намерение да се катери.

На 20.02.2013 г., в 07.24 ч. Горанов отишъл пред сградата на Община – Варна.

Бил облечен с тъмно яке, тъмни панталони и шапка с козирка. На гърба си носел туристическа раница. В ръцете си държал плоскост /плакат/ с надпис: „Оставка на Киро и целия Общински съвет до 17,00ч. на 20.2.2013 г.”, а отпред пред тялото си носел туба, червена на цвят, поставена през рамото му. Същият се качил по стълбището на Община – Варна, като на междинната площадка на стълбището спрял и поставил плоскостта на земята, след което, отново я вдигал и тръгнал по стълбите нагоре към входа на Община - Варна. Когато стигнал най-горе на площадката, поставил плоскостта върху кошче за отпадъци, намиращо се в дясно от официалния вход, свалил тубата, която носел през рамо, поставил я на земята и свалил раницата от гърба си. След това започнал да търси нещо в десния джоб на панталона си. В последствие, взел тубата от земята и се залял със съдържащата се в нея течност - по гърба и отпред. Надигал левия си крак свит в коляното и го залял, а след това залял и десния си крак, като около него на подлежащата настилка се образувало мокро петно. Когато оставил тубата на земята, Горанов отишъл към раницата, разкопчал я отгоре и надигнал капака в горната й част, като развързал и въже, намиращо се в горната част на раницата. В последствие наклонил раницата и отворил долния преден джоб. От него извадил шише - черно на цвят, което паднало и се изтърколило до кошчето за отпадъци, върху което се намирала плоскостта, извадил и бяло платнище /чаршаф/, което оставил в ляво от кошчето за отпадъци, на около 2-3 м. от него. След това се върнал при тубата и я сложил на врата си, посредством колана, закрепен на нея, така че тя се намирала малко под гърдите му. Отишъл до кошчето за отпадъци, вдигнал черното шише и го поставил в изправено положение. Приближил се към раницата, която била в легнало положение, развързал връзките в горната й част и извадил от нея туба от минерална вода, с вместимост около 10 л., която също била пълна с течност. Поставил я между раницата и бялото платнище /чаршаф/, изтървал някакъв предмет на подлежащата настилка, опитал се да го вземе, но се подхлъзнал. После се навел и го взел от земята, държейки го с дясната си ръка вдигната нагоре.

Тези му действия били записани от камерите за видеонаблюдение на Община – Варна, които предавали случващото се пред Община – Варна на монитор, находящ се в т.н. „дежурна стая” и от камера, ползвана от група „Видеоконтрол и превенция” при ОД на МВР гр. Варна, поставена на стълб, в близост до входа на сградата. Освен това, действията на Горанов били забелязани от служител на Община – Варна, който се намирал до остъкления вход на сградата и веднага уведомил за тях двамата полицейски служители от група „Общинска полиция” сектор ООР и ТП при ОД на МВР гр. Варна. Те се отправили към входната врата на сградата. Забелязвайки ги, Горанов започнал енергично да маха с двете си ръце, като движенията на ръцете му били в посока от тялото навън, наподобяващи жестове, с които показва, че иска някой да се махне. Единият от полицейските служители отворил вратата и го попитал: „Какво правиш?”, като същевременно направил две крачки напред. През това време Горанов взел тубата от минерална вода от земята, като я държал в лявата си ръка на височината на гърдите си и направил две крачки назад. В дясната си ръка държал неустановеният предмет. Той отвърнал на зададения му въпрос:

„Не се доближавай, ще се запаля”. Вторият полицейски служител, чувайки отговора му, погледнал към него и видял в дясната му ръка запалка.

В този момент колегата му направил две крачки напред, а Горанов отстъпил две крачки назад, като приближил към тялото си двете си ръце, които държал на нивото на гърдите си свити в лактите. Полицаят направил още седем крачки към него, а от своя страна той отстъпил назад, като застанал до ръба на първото стъпало. Непосредствено след това полицаят посегнал с ръка и взел от лявата ръка на Горанов тубата от минерална вода. В този момент той пламнал, след което паднал на площадката обхванат от пламъци. Полицейският служител оставил тубата на площадката и тръгнал към него, като се опитвал с ръце да погаси тялото. Неговият колега, който бил до вратата, видял пламъците и веднага влязъл в сградата, за да търси пожарогасител. През това време Горанов започнал да се търкаля надолу по стълбите, като на мястото, където бил паднал продължавало да гори. Разбирайки, че няма да може да го загаси с голи ръце и другият полицай влязъл в сградата и отишъл в дежурната стая, където държали пожарогасител с вместимост 10 кг. През това време,

неговият колега, който не успял да намери пожарогасител се върнал обратно,

взел оставения до кошчето за отпадъци чаршаф и слязъл по стълбището, като започнал с него да гаси тялото на пострадалия. Междувременно на помощ се притекъл и водач на лек автомобил, чиято самоличност, въпреки проведеното щателно издирване, не е установена по делото, който също се включил в изгасянето на горящия човек, с носения от него автомобилен пожарогасител. Малко по-късно, другият полицай излязъл от сградата с носения от него пожарогасител и побягнал надолу по стълбите, като стигайки до тялото започнал да гаси пламъците. Друго лице от мъжки пол, облечено в цивилни дрехи – тъмно яке, дънки, и тъмна шапка с козирка, което излязло от сградата на Общината, взело тубата от минерална вода и я преместило на около 7 м. в дясно от кошчето за отпадъци. Пострадалия бил напълно погасен в 07:30:39 ч. Служителка на Община - Варна била очевидец на всички гореописани действия, като първоначално не възприела, че гори човек, но забелязала, че на площадката пред централния вход още гори петно с течност. Очевидец станал и охранител в бизнес сграда „Комфорт”, намираща се срещу Общината, който също възприел два огъня пред входа на сградата и също се притекъл на помощ с носен от него пожарогасител, но стигнал до мястото, в момента, когато пострадалия бил почти напълно изгасен. Именно той, чул пострадалия да говори, като казал:

„Киро, Киро …”, „Аз исках само мирно да протестирам, сега трябваше да съм на почивка в Анталия и не съм искал да се самоубивам”.

Сигналът за случилото се бил подаден към ЦСМП гр. Варна от телефон 112 в 07,29 ч. Медицинският екип пристигнал пред сградата на Община - Варна в 07:35:23 ч. и веднага започнал да обработва на място пострадалия, като дрехите му били махнати, той бил поставен на носилка и качен в линейката. Единият от членовете на този екип чул от Горанов думите: „Искам да се махне Киро, не искам да умирам, искам само Киро и ТИМ да се махнат”. След качването му в линейката, бил проведен кратък разговор с Горанов за това какво се е случило.Той бил контактен през цялото време, казал трите си имена и единен граждански номер, обяснил, че се е залял с бензин около 3 – 4 л., че не е искал да се самоубива, а само да протестира и че искал кмета да подаде оставка. На няколко пъти споменал, че не желаел да се самоубива и че следващата седмица трябвало да бъде на почивка в Турция. През цялото време той говорил и бил превъзбуден, питал в кое болнично заведение ще бъде настанен, като не е споделил, дали е бил придружен от някой друг пред сградата. Горанов бил приет в МБАЛ „Военномедицинска академия” гр.Варна, в отделение „Термична травма, пластично-възстановителна и естетична хирургия” в 07,50 ч.

След като медицинския екип потеглил, на мястото бил извършен оглед от разследващ полицейски екип. При огледа било установено, че на около 5 м. от входната врата пред централния вход на сградата на Община - Варна се намира изгоряла пластмаса /стопилка/ с неправилна форма и червен цвят със силна миризма на бензин. На около 1 м. била намерена пластмасова запалка 7 х 4 см. На около 3 м. от входа, в дясно от него, непосредствено до кошче за отпадъци, бил намерен алуминиев термос с черен предпазен калъф пълен с неустановена течност. На 1,2 м. от коша за отпадъци била установена спортна раница със сив основен цвят и допълнителни оранжеви и черни ивици и пръснати до нея 4 бр. спрейове за боя, шалте синьо на цвят, навито на руло и метален термос сив на цвят. На около 15 м. срещу входа са били намерени произволно разпръснати обгорели парцали, а под тях след повдигането им - мобилен телефонен апарат, ключ, мъжки платнен обгорял портфейл с надпис “Hi Tec” с документи за самоличност на Пламен Любчев Горанов.

В дясно от тези вещи, непосредствено до първото стъпало бил установен поражогасител „Цикония 1П”.

Всички намерени вещи били описани и иззети като веществени доказателства с протокола за оглед, към който бил изготвен и фотоалбум. По-късно същия ден с протокол за доброволно предаване, служител на Община - Варна предал на разследващия орган 1 бр. лист от гипскартон с размери 1х1,5 м., бял на цвят с надпис: „Оставка на Киро и целия Общински съвет до 17,00ч. на 20.2.2013 г.”, изписан с черен маркер. С протокол за доброволно предаване от 20.02.2013 г. е предадена и 1 бр. пластмасова туба синя на цвят с надпис: „Девин вода от планината изворна” – 11 л., съдържаща жълтеникава течност с миризма на бензин, пълна почти до горе.

От заключението на извършената по делото съдебно-медицинска експертиза, е установено, че причината за смъртта на Пламен Горанов /починал на 03.03.2013 г. в болничното заведение/ е изгаряне ІІ-ІІІ степен на около 80% от повърхността на тялото, довело в токсоинфекциозния си стадий до развитие на сепсис и полиорганна недостатъчност.

От изготвената по делото видеотехническа експертиза е установено, че при изследване на предоставените видеофайлове е констатирано съвпадение в часовото време и датата, вкопирани в кадрите и от извършената проверка на всички цифрови данни, съдържащи се в тях, може да се направи извод, че няма манипулация/намеса върху записаните файлове. Не е установена външна намеса, монтаж или друго подобно вмешателство.

За изясняване дали има следи от петролни или други запалителни продукти по обгоряла текстилна материя, иззета с протокол за оглед от 20.02.2013 г., както и в 1 бр. спринцовка от 10 мл. - представителна проба от 11 л. туба с надпис „Девин” и по 1 бр. стопилка, по делото е изготвена физикохимическа експертиза. От заключението на вещото лице е установено, че по обгорялата текстилна материя се установяват следи от петролен продукт – бензин, жълтеникавата течност съдържаща се в спринцовка от 10 мл. –представителна проба, представлява петролен продукт – бензин и по 1 бр. стопилка се установяват следи от петролен продукт – бензин.

Назначената по делото съдебно-графическа експертиза, със задача – изясняване, дали текста на предадената с протокол за доброволно предаване 1 бр. гипсокартонена плоскост -

„ОСТАВКА НА КИРО И ЦЕЛИЯ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ДО 17,00 ч. НА 20.2.2013 г.”,

е изписан от Пламен Любчев Горанов, след извършване на изследване и на предоставените сравнителни образци от почерка на Горанов е дала заключение, че горепосочения ръкописен текст е изпълнен от Пламен Любчев Горанов.

От приобщен по делото отговор от Община – Варна, Дирекция „Управление на човешките ресурси и административни услуги” е установено, че при проверка в деловодната система няма постъпило искане от Пламен Любчев Горанов за насрочване на дата и час за среща с Кмета на гр. Варна. От приобщен отговор от Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред” е констатирано, че Горанов не е регистриран като посетител в сградата на Община - Варна за периода 20.02.2010 г. до 20.02.2013 г.

От получен отговор от МБАЛ „Св.Марина” ЕАД гр. Варна е изяснено, че няма данни Пламен Любчев Горанов да е лекуван в психиатричните клиники на МБАЛ „Св. Марина” за периода 2000 г. – 2013 г.

По делото е била изготвена и посмъртна комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Видно от психологичното освидетелстване по писмени данни, Пламен Горанов е притежавал черти и особености на висшата нервна дейност /тип темперамент/, характерни за хора със силен, бързоподвижен, уравновесен тип. Същите се поместват в рамките на сангвиничния и отчасти на холеричния темпераментов тип. Те са както следва: социален, общителен, разговорлив, на моменти сензитивен, в зависимост от ситуацията и насрещния опонент – по-лесно възбудим, оптимист, активен, с лидерски черти /неформален лидер/, в болшинството от случаите стабилен. При отстояване на мнения и идеи, бил склонен да влиза в спорове, да избухва, но не губел изцяло себеконтрол. Чертите на характера се характеризират с известни акценти, много добре илюстрирани от свидетелските показания.

Пламен Горанов е бил нестандартна личност, многоидейна, с множество интереси и хобита.

Бил изключително интересен за приятелите и познатите си, одобряван от тях, поради своята жизненост и енергичност, позитивизъм, добро настроение, чувство за хумор, интелигентност, богата култура, артистичност, обаятелност, с готовност да помогне, коректен и честен, човек, който не би могъл да подведе другите, подреден, целенасочен, смел и одухотворен. Тази богата гама от привлекателни характерови особености е увличала хората около него. Те му вярвали и го уважавали, доверявали му се и са му оставяли скъпи вещи, недвижимо и движимо имущество. Той е бил своеобразен лидер. Този образ, който е създавал, с който се е идентифицирал, е компенсирал дълбоко скритото разочарование и обида от родителското семейство и по-точно от бащата. Смъртта на майката за него е представлявал твърде болезнен момент и вероятно психотравма, тъй като тя го е отгледала сама, докато бащата е пътувал. С бащата определено не е била изградена емоционална връзка, нямало е дълбока привързаност и обич. Тъй, както Горанов е бил открит, общителен, социален, така той старателно е пазил своя личен свят и интимен живот. Никой от неговите приятели, дори и най-близките не са знаели подробности за него. Това обстоятелство още повече затвърждават убеждението, че Горанов болезнено е изживявал не само смъртта на майка си, но и раздялата със семейството и бащата, макар че е нямал създадена емоционална връзка с него. Чрез несъзнавания защитен механизъм на пренасяне /изнасяне/ е прехвърлил протеста и агресията си от бащата като авторитет към друг авторитет – кмета на гр. Варна – Кирил Йорданов.

Тази поляризация в насочеността /екстравертен в социума и интровертен по отношение на личния си живот/ също е доказателство за своеобразие на личността и за вътрешен дискомфорт и преживяване на психична травма. Тъй като Пламен Горанов е бил затворен за личния си живот, така е и планирал показно и индивидуално да протестира срещу управлението на гр. Варна, без да въвлича други хора, тъй като планът му бил рискован и е представлявал опасност за живота. Посмъртно освидетелсваният Пламен Горанов е бил човек авантюрист, екстремен. Приятелите му го описват като смел човек, който знае какво иска, към какво се стреми и как да го постигне. Имайки опит в скалното катерене и изобщо в екстремните спортове, вероятно Горанов е решил, че ще се противопостави много драстично на управлението на града. Убеден в своята кауза, той се е борил докрай, за да я защити. Мислейки за другите, бидейки отговорен за тях, не е желаел да ги въвлича в своя план. Горанов е имал само намерение много категорично и по нестандартен начин да каже „Не!”. Както се вижда от протоколите на свидетелските показания, никой не е бил в състояние да му внуши или повлияе в нещо, което той не желае да направи.

Мислел е, че, самозапалвайки се, ще може да се справи с положението, като се изгаси сам или ще му се помогне от други лица, които ще го забележат.

Надявал се е чрез своите бързи рефлекси и спортни навици да изгаси пожара и поради тази причина е започнал да се търкаля по стълбите. Тази изключително рискована стъпка съответства на неговия характер, така, както го описват всички, които го познават. Идеята за запалване /подпалване/ не е била чужда на Горанов. Тя е започнала да се оформя като направа на чучело на кмета и неговото подпалване пред Общината. Може би по-нататък се е доразвила и е достигнала до идеята за самозапалване. При друг протокол се споменава, че има идея да се прави чучело на кмета, но не е говорено да се запали, но междувременно Пламен е достигнал до извода, че само с „протестите нищо няма да се промени”. Стигайки до този извод, той е решил да покаже нещо необичайно, нестандартно, поемайки сериозен риск.

От заключението на комплексната експертиза е видно, че посмъртно освидетелстваният Пламен Любчев Горанов не е страдал от психично заболяване или зависимост към психоактивни вещества. Има данни за известна дисхармоничност на характера, но в рамките на здравата разновидност на т. нар. акцентуирана личност. Акцентуираната личност се отличава от общоприетите стандарти с някои свои характерни личностови особености, които са подчертани и изострени, повече от тези на средностатистическата норма. Това е крайният вариант на нормата. Следващото по тежест е Личностовото разстройство, за което няма данни. Акцентуацията не пречи на една задоволителна социална адаптация. В конкретния случай, без да има определени житейски стандарти, е забелязана една непостоянност при Пламен Горанов – на 36 години, той все още не е имал постоянно местоживеене, сменя често работите си /непосредствено преди февруари е споделил, че ще напусне и добре платената работа в топлоизолацията, за да прави лампи от подръчни материали/, прекъсвал и напуснал следването си. Без да е с хомосексуални влечения, той не е имал продължителна връзка с жена и не е ходил с приятелка на събирания с приятели. Свидетелката ….. описва типа личност на Горанов и по-специално акцентуацията по следния начин: „Той не беше установен на едно място, не беше от този типаж, който да живее по начина, определен от други хора. Имаше собствено виждане за живота и беше против моделите”… Към момента на извършване на деянието на 20.02.2013 г. не е бил в състояние на „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието”, не е страдал от тежко слабоумие и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Няма данни да е бил под въздействието на психоактивни вещества. От всички писмени данни и съдебно-психиатричното и психологично изследване е видно, че при него не е налице склонност към агресия и по-специално автоагресия.

Бил е много позитивен и уравновесен по характер. Липсват типичните белези за планиран самоубийствен акт на 20.02.2013 г.

Преди това не са описани от свидетелите промени в поведението, депресивни мисли и нагласи. Той не е оставил примерно предсмъртно писмо, не се е сбогувал по никакъв начин с близките си, не е дори загатнал, че има намерение да сложи край на живота си. Донесените от него вещи на 20.02.2013 г.свидетелстват повече, че е имал намерение дълго време да протестира пред сградата и дори е фиксирал срок до 17 часа. Суицидното поведение се причинява от наличие на психично разстройство, отчаяние или безнадеждност, загуба на близък, тревожност, злоупотреба или зависимост към психоактивни вещества. Такива данни няма при Пламен Горанов. Личностовите му особености не предразполагат към депресивни мисли и суицидни тенденции. Свидетелите го описват като обичащ живота и изключително позитивен. Известно е вече, че Горанов не е споделял много с приятелите си своите изживявания, но все пак нещо в поведението и настроението му щеше да подскаже, че е взел такова важно решение. Приятелите му не мислят, че би умрял за някаква кауза, но би я защитавал с всички сили. Те го описват като смел човек, който знае какво иска, към какво се стреми и как да го постигне.

Освен планирано съществува и импулсивно самоубийство. Пламен Горанов е характеризиран като стриктен и подреден човек, така той се е подготвил за протеста си на 20.02.2013 г. Въпреки че преди това в живота си той не е бил много последователен в решенията и избора си, той не е бил лабилен човек, бил доста силен като характер, сангвиничния и отчасти холеричния темпераментов тип. Действията му на 20.02.2013 г. подсказват, че е нямал сериозно намерение наистина да се самозапали, а по-скоро да протестира, заплашвайки, че ще се запали. Може да се приеме, че в стресовата ситуация е натиснал запалката и не е преценил риска поради изключителното напрежение и възбуда от този екстремен акт. Най-вероятно е преценил, че с уменията си на занимаващ се с екстремни спортове ще успее да овладее ситуацията. Думите му пред медицинския екип също свидетелстват, че е нямал намерение да се самоубие. В заключение – при Пламен Горанов са липсвали необходимите условия за замисляне и реализиране на самоубийствен акт – психично заболяване или злоупотреба и зависимост към психоактивни вещества, скорошна много тежка психотравма, характерова предиспозиция, суицидни планове и действия, явни или дискретни промени в настроението или поведението.

С оглед горното, с постановление на наблюдаващия прокурор от 29.07.2013 г. производството по делото е прекратено, поради несъставомерност на деянието по чл.127, ал.1 от НК. Прието е, че от анализа на събраните по делото доказателства, се налага извода, че по време на придвижването си към сградата на Общината, при качване по стълбите, както и по време на заливането си с бензин, Горанов е бил сам, като не е носел пожарогасител. Той не е имал изразени политически пристрастия, а и характера му е бил такъв, че нямало да допусне някой да му влияе в оценката за събитията в града и в страната. Показанията на нито един от свидетелите не са дали основание да се приеме извод, че Пламен Горанов е обмислял придвижване до сградата на Общината заедно с други лица и участието им в предприетото от него.

Той се е подготвил за продължителен протест пред сградата на Община – Варна,

като най-вероятно е възнамерявал по време на престоя си пред нея да изготвя други агитационни материали. За този извод способства и плаката носен от него – изписан текст с ултимативно съдържание с дата и час. Заливането с бензина е било неговата крайна форма на протест. Липсват гласни и писмени доказателства, които да подкрепят тезата, че той е имал друг мотив за такъв протест /напр. нерешаване на лични административни проблеми/, освен ясно формулираната му гражданска позиция. Извода за необичайна форма на реакция срещу държавната администрация в лицето на Кмета, Общинския съвет и други структури се подкрепя и от заключението на извършената посмъртна психолого-психиатрична експертиза.

Показанията на свидетелите и заключението на психолого-психиатрична експертиза дават основание да се приеме, че у Пламен Горанов не са били оформени идеи за самоубийство, както планирано така и импулсивно. Към момента на самозапалването си, той е съзнавал всичко случващо се около него и се е намирал в състояние на изключително напрежение и възбуда. Особеностите на характера му за неприемане на влияние от други лица, особено, когато защитава идея, както и факта, че полицейският служител се е приближил към него, като е взел от лявата му ръка тубата от 11 л., са способствали той да поеме изключително висок риск, надценявайки ситуацията като възпроизвел искра, чрез натискане на запалката, която държал в свитата си дясна ръка. Действията на всички лица, свързани с гасене на пламъците и последващите медицински мероприятия дават основание да се приеме, че са били предприети своевременни мерки с цел предотвратяване на тежки последици. Въпреки проведеното съобразно добрите медицински практики лечение, се е развила полиорганна недостатъчност, вследствие на която е настъпила смъртта му.

Последвайте канала на