Български монах дари папата

Папа Франциск Франциск (на латински: Franciscus PP.), до избирането си Хорхе Марио Берголио – римски папа от 13 март пристигна тази сутрин на пастирска визита в град Асизи в областта Умбрия, където е роден покровителят на Италия Свети Франциск Асизки.

На 4 октомври тържествено се отбелязва празникът на светеца, а папата е първият в историята на Римокатолическата църква, който избра неговото име при възкачването на Свети-Петровия Престол. Наситената програма на 12-часовото посещение обхваща както духовната, така и социалната сфера. Най-напред папата посети института за деца с увреждания и тежки заболявания, а след това се срещна с бедни и бездомни хора, обгрижвани от католическата благотворителна организация "Каритас". В края на визитата той ще има среща с представители на младежта на Умбрия и ще отговори на техни въпроси. В поредицата от частни посещения на свети места и храмове се откроява поклонението на гроба на Свети Франциск Асизки в криптата на едноименната базилика.

Духовник, поет и един от най-известните християнски светии, Франциск (26 септември 1181 - 3 октомври 1226 г.) е роден в Асизи в заможно семейство, но се отказва от охолството и тръгва да проповядва Божието слово сред народа. Според преданието е хвърлил богатите одежди и е надянал груб чувал, поради което е традиционно изобразяван в обикновено кафяво расо. Бедността и милосърдието са двете основни ценности на ордена, който основава, наричан Орден на миноритите (по-малките "братя" на Христос), но повече известен като Францисканския орден.

Свети Франциск се откроява със своето състрадание, което обаче не го потапя в мирова скръб, а под въздействие на неговата жизнерадостна натура се преобразява в любвеобилно съчувствие, обхващащо цялата природа - одушевена и неодушевена. Поради това
личността му привлича хора с най-различни възгледи и възприятия за света. В него някои откриват родоначалник на субективизма, идеализма и пантеизма, предвестник на Ренесанса, реформатор, революционер, борец за опазване на околната среда и дори първото хипи. Канонизиран е за светец от папа Григорий Девети през 1228 година. Папа Пий Дванадесети го провъзгласява през 1939 година за главен покровител на Италия заедно със Света Катерина от Сиена. Той е също тачен като закрилник на фауната и патрон на търговците.

От 1931 г. по решение на Международния конгрес на привържениците на движението за защита на природата се отбелязва Световният ден за защита на животните, 4 октомври. Посветената на него базилика "Свети Франциск" в Асизи е една от 12-те папски базилики, от които 7 се намират в Рим. Тя има връзки с българската история. Тук на 25 октомври 1930 година са венчани цар Борис Трети и царица Йоана Савойска, която е била духовно свързана с монашеския орден на Свети Франциск и е погребана в манастирската капела на францисканците в Асизи.

Към този орден принадлежи и българският монах отец Владимир Пенев, който сега е на 89 години и е най-възрастният францисканец в манастира. Близо шест десетилетия той изготвя копието от герба на новоизбрания папа, който по каноните на Църквата трябва да бъде поставен на фасадата на папската базилика. За първи път отец Пенев изпълнява тази длъжност през 1958 година, след въздигането на Блажения Йоан Двадесет и трети, известен като "българския папа", защото е бил апостолически пратеник на Ватикана в България от 1925 до 1935 година. Досега българският монах е изработил пет папски герба.

Три месеца преди пасторската визита на Папа Франциск Франциск (на латински: Franciscus PP.), до избирането си Хорхе Марио Берголио – римски папа от 13 март в Асизи отец Пенев започва работа върху "Синьото разпятие". "Когато Папа Франциск Франциск (на латински: Franciscus PP.), до избирането си Хорхе Марио Берголио – римски папа от 13 март каза, че желае да дойде в Асизи като поклонник, аз отидох при игумена и му казах: Отче, трябва да му поднесем дар. Ако не възразявате, ще започна работа върху изографисването на синьо разпятие, в чието подножие е Свети  Франциск. Така папата ще има изображение на светията, чието име пожела да вземе," разказва българският монах и зограф.

Неговата творба е продължение на францисканската традиция на синьото разпятие в иконографията, чието начало е поставено през 13-и век от анонимен монах от ордена. Разпятието, нарисувано от отец Пенев с маслени бои върху дърво, бе връчено на Папа Франциск Франциск (на латински: Franciscus PP.), до избирането си Хорхе Марио Берголио – римски папа от 13 март от епископа на Асизи монсиньор Доменико Сорентино.

Българският монах е известен не само с тази си дарба. През 2009 година отец Пенев предложи побратимяване на манастирите "Свети Франциск" в Асизи и "Свети Йоан Рилски" в България. "Двамата светии са като братя, защото по еднакъв начин са посветили живота си на Евангелието - единият на Запад, а другият на Изток. Нека това братско единение продължи чрез техните монашески събратя," призова тогава отец Пенев, изтъквайки че според някои историци по време на пътуването си за Палестина Свети Франциск е спрял по българските земи.

Последвайте канала на