-
18 март 2013 13:05
- 2064
- 3
В петък, 15 март, във Вашингтон започна конференция, посветена на възстановяването на измрели видове (TEDxDeExtinction), пише megavselena.com.
Няма съмнения, че сега принципно можем да възстановим, да съберем парче по парче генома на някой измрял вид – възможностите на молекулярната генетика са безгранични и стават така да се каже все по-безгранични. Конференцията привлече вниманието на биолози от всякакъв вид – от биохимици до еколози, а освен тях – и цяла редица юристи, социолози, специалисти по въпросите на етиката и дори художници.
Независимо от ефективността и мащабността на инициативата има сериозни съмнения в нейната целесъобразност. Както пише в The Conversation Кори Брадшоу, еколог и един от ръководител на Центъра по климата и екологията към Института по околната среда при университета в Аделаида (Австралия), необходимостта от възкресението на измрелите видове се смята едва ли не за аксиома. Но стига да се замислим наистина ли толкова е необходимо това, веднага става ясна двусмислеността на инициативата.
Няма да отчитаме колосалните технологични трудности, свързани с това. Да допуснем, че идният прогрес ще позволи тяхното разрешаване. Нека се замислим – в каква среда ще поставим възкресените измрели видове? Причината за измирането в повечето случаи е изменението на привичната среда на обитание на животното и ако искаме да върнем живота на динозавъра, то трябва да му приготвим „Юрски парк”, иначе той няма да оцелее дълго.
Иначе казано, не е необходимо да се задълбаваме в миналото – днешните коралови рифове ще измират дотогава, докато морето се затопля и водата се замърсява и дори най-съвременните методи за генетично клониране не могат да спрат това.
От друга страна, много видове изчезват, защото губят генетичното разнообразие, което позволява на вида дълбоко да се приспособява към средата. При много измиращи видове генетичното разнообразие е по-малко, отколкото при неизмиращите. Жизнеспособната популация трябва да включва стотици и хиляди представители с индивидуални генетични особености и ако искаме да създадем истинска популация, то как ще сторим това?
Най-общо трябва да различаваме задачите на екологията от задачите на молекулярната генетика. Възстановяването на мамута вероятно ще помогне в решаването на някои вътрешни проблеми на молекулярната биология, ще отговори на въпроси, свързани с индивидуалното развитие и т.н., но за екологията това ще бъде напълно безсмислена работа.
С други думи, отчитайки огромната стойност по клонирането, не е ли по-добре да се насочат тези пари за не толкова ефектни, но по-ефективни мерки за защита на живите видове? Създаването на защитени зони, разработването на нови системи за изчистване на въздуха и водата, разработката на по-екологично производство и екологичното ограмотяване на населението биха донесли повече полза, отколкото мечтите за „мамут в епруветка”.
Последвайте канала на
Свързани новини
Ахмед Ахмедов "скъса" мрежата на Хебър
България се натресе на тим с куп играчи от Висшата лига за влизане в дивизия "В" на Лигата на нациите
Жребият в Лигата на нациите определи: ще има повторение на последните два изцяло европейски финала на световни първенства
България не успя да преодолее Черна гора, следва челен сблъсък в Ботевград
Станислав Генчев: Бяха тежки дни!
Илиан Илиев: Ирландците не бяха моят най-предпочитан противник
Коментари 3
Добави2014.08.06 | 12:56
2013.05.29 | 21:39
Добави коментар
Водещи новини
Борисов би 6 часа път, за да почерпи на банкет в Дулово: говори за Шенген и се самопромотира като евентуален премиер
22 ноември 202419:17
Божидар Божанов (ДБ): С ПП имаме различни оценки на рисковете
22 ноември 202421:26
Калин Стоянов: Определени хора могат да бъдат определени като политически лицемери - това лъсна
22 ноември 202421:31
Тошко Йорданов: Кандидатурата на Силви Кирилов е спасителен пояс не само за българското общество, но и за парламентаризма
22 ноември 202421:47
Елена Поптодорова не вярва нещо да се обърка по пътя ни към Шенген
22 ноември 202420:25
Водещите новини! От март 2025 г. България ще влезе в Шенген? Кремъл: Изстрелването на хиперзвукова ракета е предупреждение към Запада (и още…)
22 ноември 202419:08
Путин разпореди серийно производство на ракетите „Орешник“
22 ноември 202419:38
Зеленски: Светът трябва да даде сериозен отговор на Путин
22 ноември 202422:50
Директорът на ЦЕРН д-р Фабиола Джаноти: Без науката - не можем да спасим света
22 ноември 202422:05
2014.08.06 | 12:56