Прокуратурата ще плаща 75 000 лв. заради шесторното убийство в Нови Искър

Прокуратурата е окончателно осъдена да плати обезщетения от 75 000 лева на Иво Кюхов, който е един от роднините на жертвите на жестокото шесторно убийство, което беше извършено в Нови Искър преди повече от 6 години.Това стана ясно от решението на Върховния касационен съд (ВКС), който също като предишните две инстанции прие, че прокуратурата носи вина за това, че убиецът Росен Ангелов не е бил в затвора по това време, въпреки че е имал влязла в сила присъда за блудство с дете, съобщава lex.bg.

Вечерта на 31 декември 2017 г. рецидивистът Росен Ангелов уби бившата си приятелка Кети Кюхова, а в първите часове на 2018 г. отиде в къщата ѝ и застреля цялото ѝ семейство – майка ѝ Еленка Бурджиева, дъщеря ѝ Нанси Иванова, новия ѝ приятел Неделчо Юнаков, сина му Георги, както и приятеля на Нанси – Боби Иванов.

Ангелов беше издирван в продължение на една седмица, но се самоуби преди да бъде задържан. Покрай трагедията и издирването му се разбра, че той е осъждан рецидивист, който още в края на 2009 г. е бил осъден за пореден път – за блудство с малолетно момиче, а 10 години преди това е бил осъден и за изнасилване.

Последната му присъда от 8 години затвор обаче така и не е била изпълнена, защото се е укрил, а и никой не го е търсил усилено, и така са създадени предпоставките за трагедията в новогодишната нощ на 31 декември 2017 г.

През 2020 г. Иво Кюхов, който е брат на Кети Кюхова и син на Еленка Бурджиева заведе иск срещу прокуратурата и година след това Софийският градски съд (СГС) му присъди обезщетение от 50 000 лева за смъртта на майка му и 30 000 лева за това, че е загубил и сестра си. Прокуратурата обжалва решението, но и Софийският апелативен съд беше категоричен, че вредите за Кюхов са доказани и са резултат от бездействието ѝ при издирването на Ангелов, след което потвърди решението на СГС.

И двете инстанции подчертаха, че Ангелов е бил осъден на 8 години затвор през декември 2009 г., а едва през септември 2010 г. е бил обявен за общодържавно издирване. Информацията преди това била, че не е открит на адреса си и няма роднини, които поддържат връзка с него. В хода на делото стана ясно, че през годините е постъпвала една и съща информация от МВР – Ангелов го няма на адреса и роднините му не знаят къде е.

Съдилищата посочиха, че прокуратурата не е била активна и не е поискала от МВР други издирвателни действия – справки от различни национални бази данни, проследяване на банкови операции, информация от мобилните оператори, разговори с приятели, роднини, наблюдение на места, на които би могъл да пребивава и др. Показателно е, че тялото на Ангелов беше открито в района на село Луково, където е извършил блудството с дете, за което е бил осъден и формално издирван 8 години.

Съдиите приеха, че формалното изпълнение на служебните задължения на прокурорите се приравнява на бездействие и то е в причинна връзка с шесторното убийство, заради което Иво Кюхов претендира да бъде обезщетен.

И двете инстанции се позоваваха и на решение на Върховния касационен съд, който разяснява, че причинната връзка е философска категория, валидна и за правната наука. В това решение на ВКС се казва, че деянието трябва да бъде conditio sine qua non за вредата, т.е. условие, без което вредата не би настъпила. Освен това, вредата трябва да е и потенциално възможна преди да настъпи. Според цитираното тълкувание на ВКС причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента.

Проговори майката на една от жертвите на шесторното убийство в Нови Искър

„Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата, тоест вредата да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем", пишат върховните съдии.

В конкретния случай предпоставката за вредата се явява неефективната дейност по надзор върху влязлата в сила присъда на Ангелов, защото при навременното ѝ привеждане в изпълнение, той е щял да бъде в затвора на 1 януари, когато е извършил убийствата на семейството на Кюхова.

Прокуратурата обжалва и решението на апелативния съд, с което делото стигна до ВКС. Върховните съдии допуснаха касационно обжалване, но се позовават на същото предходно решение на колегите си, като посочват, че в подобни случаи, при обезщетяване на вредите следва да се отчита, че водеща причина за настъпването им е конкретното престъпно деяние на осъдения, а бездействието на прокуратурата има значението на condition sine qua non с произтичащото от това съобразяване при определянето на обема на отговорността ѝ.

Прокуратурата е оспорила и изводите, че е действала формално при опитите да бъде приведена в изпълнение присъдата на Ангелов, но ВКС напомня, че в продължение на осем години са извършвани еднотипни и безрезултатни действия, без конкретни указания от прокурора за издирването му. Върховните съдии Мими Фурнаджиева (председател на състава), Снежанка Николова и Гергана Никова (докладчик) пишат, че към 1 януари 2018 г. не е била изтекла абсолютната давност и прокуратурата все още е имала задължение да вкара Ангелов в затвора.

„Пропускът ѝ да стори това има за пряк резултат (освен нереализирането на специалната и генерална превенции и неупражняването на въздействие за поправяне и превъзпитание на осъдения) създаването на възможност за осъденото лице да извърши ново престъпление. Възможността е превърната в реалност, като е доказано, че ищецът е претърпял неимуществени вреди поради внезапната и съкрушителна загуба на роднините, към които е изпитвал най-силна привързаност – майка и сестра", посочва ВКС.

В него обаче върховните съдии отбелязват, че в такава ситуация съдът е длъжен да отчете комплексния характер на каузалния фактор при определяне на основанието и пределите на отговорност на ответника. Според ВКС апелативните съдии не са изложили мотиви в тази част на решението си, което пък е в противоречие с практиката на върховния съд.

След това ВКС обяснява, че при убийство преди да бъде приведена в изпълнение друга присъда, се вземат предвид две направления. От една страна то съставлява деликт по чл. 45 от ЗЗД с автор осъдения, а от друга – завършва фактическия състав на деликт по чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 7 от Конституцията със задължение на държавата да плати обезщетение на увредения от престъплението.

Според ВКС в подобна хипотеза водещо значение имат нанесените от Ангелов вреди, а тези, породени от бездействието на прокуратурата, са второстепенни. ВКС ги „отмерва" в съотношение 70% към 30%.

„Налице е сложна връзка на зависимост между двете отделни деяния и макар всяко от тях да се явява каузален фактор за настъпването на понесените от ищеца вреди от загубата на близките му, водещо значение има престъпното деяние на Р. Ж. А.. По отношение на него бездействието на Прокуратурата има значението на condition sine qua non. Преценявайки съотношението между приносите на двата компонента от комплексния каузален фактор, съдът приема, че условието има дял от 30%, а деянието на осъденото лице – 70% принос за настъпване на вредите, понесени от ищеца. По тази причина настоящият касатор дължи да заплати на ищеца по 30% от размера на обезщетенията за неимуществените вреди, настъпили за ищеца от смъртта на майка му и от смъртта на сестра му, определени при съблюдаване правилото на чл. 52 ЗЗД", се казва в решението.

Тъй като става дума за внезапно убийство на майката и сестрата на Иво Кюхов, с които той е имал много близки отношения, ВКС преценява, че справедливото обезщетение за вредите от смъртта на майка му е 150 000 лева и 100 000 лева за вредите от смъртта на сестра му. Според приетото от ВКС тълкуване, че отговорността на прокуратурата е за 30% от тези вреди, то и обезщетенията, които тя е окончателно осъдена да плати, са 45 000 лева за смъртта на майката на Кюхов и 30 000 лева за смъртта на сестра му.

Отделно от това прокуратурата трябва да плати и над 11 000 лева разноски.

Последвайте канала на