Адвокати: Производството по стабилизация не е задължително, но по време на криза е особено приложимо

Производството по стабилизация не е задължително, то е факултативна възможност за търговците. Не е задължително да е по време на криза, но по време на криза е особено приложимо. Това бе един от изводите от презентация на адвокатите Аделина Манова и Пламена Момчева по темата за производството по стабилизация с цел облекчаване на финансовото състояние на търговците, изправени пред предизвикателствата на икономическата ситуация, породена от COVID-19.

Юристите участваха в издание на серията уебинари на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия SMEs Webinars, предаде БТА.

Правната комисия прие на второ четене промените в Закона за здравето

"Търговецът най-добре познава бизнеса си и е наясно как да направи бизнес план, за да се справи и да излезе от кризата. Той може да предвиди колко от задълженията си може да погаси и колко време ще му трябва при продължаване или преструктуриране на дейността", изтъкнаха адвокатите.

Те посочиха, че за да се открие това производство, търговецът трябва да убеди съда в това, което значи да изнесе цялата информация, свързана с дейността си и да подходи добросъвестно, защото това би гарантирало бързо откриване на производството по стабилизация и решаването на този казус.

Адвокатите напомниха, че производството по стабилизация не е сред извънредните мерки, въведени от правителството в помощ на бизнеса, то съществува в Търговския закон от 2017 г. и е въведено в законодателствата на всички страни от ЕС. То е въведено през 30-те години на миналия век като инструмент за справяне с икономическата ситуация след Голямата депресия.

Васил Велев: Всички работодатели смятат, че трябва да се коригира мярката 60/40

Най-общо казано, производството по стабилизация представлява бизнес план по силата на който търговецът преструктурира своите активи, пасиви, капиталовата си структура, може да промени дейността си и този план се приема от по-голямата част от неговите кредитори и представлява споразумение между тях. Като целта на това споразумение е длъжникът да продължи дейността си и да избегне производство по несъстоятелност. В случая става дума за търговец, който е затруднен и който към настоящия момент не е неплатежоспособен, но се намира в непосредствена такава опасност, уточниха адвокатите. Според закона непосредствена опасност се счита предвиждането, че след шест месеца търговецът няма да може обективно да изпълни изискуемите си задължения.

Например - търговец с текущи задължения по търговски сделки, публично-правни - данъци и осигуровки, задължения за заплати, като обичайната му дейност осигурява достатъчно приходи, с които да погасява текущите си задължения и дори да генерира печалба. С въвеждането на ограничителните мерки обаче, дейността на търговеца или е преустановена, или косвено, въведените мерки са се отразили на бизнеса му поради забавени плащания, намалено потребление и други.

При хипотеза, че търговецът се е възползвал мярката "60/40", успоредно с това се е възползвал и от възможността за частен мораториум и е отсрочил задължението за главница и лихва за шест месеца, може да се окаже, че този търговец е намалил разходите си за определен период от време, но когато изтекат сроковете по мярката и на банката, отново ще му възникнат задължения в първоначалния размер, каквито са били преди COVID-19, коментираха адвокатите.

Но в този случай е възможно дейността на този търговец или да е силно ограничена, или да продължава да е преустановена и тогава /след 6 месеца/ той няма да има достатъчно налични средства да погаси изискуемите задължение, изтъкнаха адвокатите и посочиха, че това е подходящият момент за обръщане към кредиторите и посочване на причините за изпадане в това затруднено състояние и за искане съгласието търговецът да продължи дейността си и да избегне фалита.

Последвайте канала на