Данаил Кирилов: Подготвихме искане за тълкуване на разпоредби от Конституцията във връзка с "тримата големи"

19 юли 2019 16:55
370
1

Министерство на правосъдието е подготвило искане за тълкуване на разпоредби от Конституцията, по отношение на подготвяните законодателни промени във връзка с провеждане на ефективно наказателно производство при данни за извършено умишлено престъпление от общ характер срещу главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС).

Това заяви министърът на правосъдието Данаил КириловДанаил Кирилов е роден на 25 юни 1970 г. в Димитровград. Висшето си образование получава в СУ "Св. днес в предаването „Свободна зона“ на ТВ Европа. По думите му искането предстои да бъде внесено в Министерски съвет – органът, който има право да отправя тълкувателни въпроси към Конституционния съд. „Дефинирали сме седем ключови въпроса, по които се надявам да имаме и становището на Конституционния съд, по отношение на действащата конституционна рамка“, уточни Кирилов.

Той обясни, че изготвеният закон за изменение и допълнение на Наказателно процесуалния кодекс е съобразен с действащата Конституция и отговаря на препоръките от Механизма за сътрудничество и проверка на Европейския съюз.

По отношение на това как този въпрос е уреден в други правни системи правосъдният министър припомни, че според българската конституция воденето на разследвания и повдигането на обвинения е изключително правомощие на прокуратурата на Република България.

Кирилов бе категоричен, че и сега действащата правна рамка дава възможност главният прокурор да може да бъде разследван от свой подчинен и че не приема изказаните в публичното пространство съмнения, че тази правна възможност не се използва поради страх у подчинените прокурори. Направи сравнение с положението на редовите съдии изправени пред хипотеза да отсъждат срещу председателя на ВКС, например, от когото зависи, дали те ще бъдат командировани и в каква среда ще работят.

В заключение министър Кирилов заяви, че през последните години се наблюдава тенденция към затвърждаване на оздравителните процеси в съдебната система и повишавана на отговорността на магистратите и тяхната самодисциплина.