Народното събрание е домакин на Парламентарната асамблея на НАТО

25 май 2024 06:41
961
58

Близо 400 парламентаристи от 32-те държави членки на НАТО и от 25 страни-партньори и парламентарни организации ще участват в пролетната сесия на Парламентарната асамблея на Алианса от днес до 27 май т.г. в София, съобщиха от пресцентъра на Народното събрание, което е домакин на форума.

Участниците в пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО ще обсъдят ключови теми от дневния ред на евроатлантическата отбрана и сигурност с фокус върху подкрепата за Украйна и приоритетите на предстоящата през юли среща на върха на НАТО във Вашингтон.

Днес и утре парламентаристите ще участват в работата на петте комитета на Парламентарната асамблея, ще дискутират проектите на техните доклади и ще приемат ключови политически препоръки.

Предвижда се на откриването на пленарната сесия на 27 май участниците в пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО да бъдат приветствани от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, председателя на Парламентарната асамблея на НАТО Михал Шчерба, заместник-председателя на Народното събрание Росица Кирова и служебния министър-председател Димитър Главчев.

На форума Асамблеята трябва да приеме своите препоръки за срещата на върха на НАТО във Вашингтон.

Министър Запрянов обяви: Очакваме генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг у нас

При откриването на пленарната сесия се очаква чрез видеоконферентна връзка послание към парламентаристите да отправи министърът на отбраната на Украйна Рустем Умеров.

В работата на пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО в София за първи път ще участват шведски парламентаристи след като страната стана пълноправен член на Алианса. Във форума е предвидено изказване да има и председателят на парламента на Швеция Андреас Норлен.

На срещата си в София парламентаристите от държавите членки на НАТО ще обсъдят и приемат решения по молбите на Малта и на Косово да станат делегации на асоциирани членове. Сред темите на форума ще бъдат и предизвикателствата в страните от Западните Балкани, наред със стратегии за подкрепа на партньори в риск и засилване на ангажираността с Глобалния юг.