"Български милиони и фалшиви документи": Как Кремъл получи от "Нефтохим" стотици милиони?

Слушай новината

България продължи да внася руски суров петрол изключително над ценовата граница от август до октомври, според поверителни митнически данни, цитирани от изданието “Политико”.

Доставките са на стойност около 640 милиона евро, според изчисления на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) и Центъра за изследване на демокрацията.

"Лукойл Бургас": Компанията изнася нефтопродукти рамките на установените квоти и ограничения

“От август до края на октомври цената за барел нараства от 60 долара на над 85 долара на барел. Това е генерирало над 690 млн. допълнителни приходи за Русия или около 460 млн. долара са влезли директно в хазната на Кремъл. Само за тези четири месеца”, каза пред bTV Мартин Владимиров, директор на програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията.

В началото на ноември доклад от съвместно разследване на неправителствената организация Global Witness, Центъра за изследване на демокрацията в България и Центъра за изследване на енергията и чистия въздух показа, че бургаската рафинерия "Нефтохим" заобикаля петролното ембарго на Европейския съюз. По този начин Русия е спечелила около 1 милиард евро".

Барели руски петрол са пристигали в страната на цена над лимита от 60 долара, който съюзниците приеха, за да лишат Москва от критични приходи за войната в Украйна.

В доклада се посочва, че дерогацията за България, Унгария, Словакия и Чехия - да внасят руски петрол до края на 2024 г., е позволила задкулисното предлагане на руски петрол на европейския пазар.

“България беше в необичайна позиция сред своите партньори. Беше ѝ дадено изключение от санкциите на Европейския съюз, забраняващи вноса на повечето руски петрол, за да се гарантира, че страната няма да се сблъска с остър енергиен недостиг, въпреки че по-широката политика на ЕС имаше за цел да разбие главната парична артерия на Русия след пълномащабното ѝ нападение над Киев”, посочва “Политико”.

В анализа тогава се посочи, че текущата граница на цените на петрола, определена на 60 долара за барел, е нарушена, а руската смес "Уралс" се търгува на около 75 долара за барел.

Въпросът е обаче дали България може да внася руски петрол, ако цената е над разрешената от 60 долара за барел? 

„Агенция „Митници“ на 4 август изпраща писмо до Европейската комисия, с което пита дали може България да внася руски петрол, а ЕК казва, че може“, добави Владимиров.

„Не е необходимо суровият петрол, внесен въз основа на тези дерогации, да бъде на или под 60 долара за барел“, гласи отговорът на ЕС.

“Разликата в санкциите е емблематична за по-широките недостатъци, които разядоха опита на ЕС да спре милиардите, които Русия печели от износа на енергия. Приблизително година след приемането на първоначалните санкции, законовите вратички се комбинираха с лошо правоприлагане и никнеща като гъби паралелна търговия, за да поддържат потока на приходите от изкопаеми горива на Москва и да изхранват почти половината от гладния за война бюджет на Владимир Путин”, посочва “Политико”.

Руският петрол вероятно се превръща в гориво в Европа по нови маршрути. Правоприлагането в целия континент е разпръснато и разчита на противоречиви данни. И цял нов черен пазар се появи, за да застрахова, превозва и укрива горивото на Русия, докато пътува по света. С други думи, санкциите не са изпълнени. Печалбите на Русия от износ на петрол са спаднали само с 14 процента след налагането на ограниченията. А през октомври приходите от изкопаеми горива в Русия достигнаха 18-месечен връх, съобщава изданието.

Последният пакет от санкции на ЕСспрямо Русия трябва да бъде финализиран на срещата на върха на лидерите тази седмица. Той е съсредоточен най-вече върху административни промени, които според експерти няма да направят много за ограничаване на широко разпространеното укриване на средства. 

„Целият механизъм за санкции работи, само ако продължавате да приемате редовно решения, които затварят вратичките и налагат нови санкции“, каза украинският външен министър Дмитро Кулеба пред “Политико”. 

Българското недоглеждане

Причината зад вратичката в ценовата граница в България вероятно е чиновнически пропуск. Когато ЕС записа горната граница на цените на страните от Г-7 в закон, служители изрично забраниха на корабните фирми и застрахователните компании в ЕС да внасят руски петрол над прага от 60 долара към страни извън ЕС. Целта беше да се намалят приходите на Кремъл, като същевременно се поддържат стабилни световните петролни потоци. Но служителите никога не са се замисляли да наложат подобни правила върху доставките до страните от ЕС, отчасти защото същия ден Брюксел забрани вноса на руски суров петрол по море. С изключение на България, добави изданието. 

Задната вратичка означава милиони допълнителни приходи за Москва. Според CREA печалбите от износ на руски петрол от продажби в България между август и октомври, са около 430 млн. евро преки данъци за Кремъл. Всички доставки с руски произход, доставени през това време - на цени между 69 и 89 долара за барел - разчитаха на западна помощ, включително от гръцки корабни оператори и британски и норвежки застрахователи, казват от “Политико”.

Всичко това е технически законно. България е помогнала на Русия да се възползва от тази явна вратичка, за да максимизира бюджетните приходи на Кремъл от тези продажби на петрол без видими ползи за българските потребители“, каза Мартин Владимиров. 

По-общо казано, освобождаването на България от забраната за руски петрол напълни джобовете както на най-голямата руска частна петролна компания “Лукойл”, която доминира българското производство на горива с разрастващата се черноморска рафинерия, така и на самия Кремъл. По-общо казано, вносът на суров петрол на Лукойл в България донесе над 2 милиарда евро приходи от износ за Русия, откакто санкциите влязоха в сила през февруари, според нов анализ на CREA и CSD”, посочва изданието.

Съпредседателят на ПП-ДБ и бивш премиер Кирил Петков каза пред “Политико”, че заобиколното решение за ограничаване на цените трябва „абсолютно“ също да бъде премахнато. Той обеща да поиска от Европейската комисия, изпълнителния орган на ЕС в Брюксел, да направи това, като същевременно настоя, че България ускорява усилията си да се отърси от руските енергийни връзки.

„Не харесваме вратичката от 60 долара, която беше създадена от дерогацията на Европейската комисия“, каза Петков.

Българският случай „подчертава една от многото вратички, които правят санкциите по-малко ефективни за намаляване на приходите от руския износ, използвани за финансиране на военната каса на Кремъл“, според Исак Леви, който ръководи екипа Русия-Европа на CREA.

Българското финансово министерство и "Лукойл" не отговориха на искания за коментар на “Политико”.

Според изданието основно предизвикателство е лошият мониторинг и правоприлагане. 

През октомври доклад, поръчан от Европейския парламент, установи, че прилагането на санкциите на ЕС е „разпръснато“ в над 160 местни власти, докато столиците имат „различни системи за прилагане“, които включват „големи несъответствия“ в наказанията за нарушения.

Това предполага, че може да се открие пробив като начало. Дори тези, които участват в транспортирането на петрол, получават само ограничен достъп до информация за сделките, каза Виктор Катона, главен анализатор на суровия петрол във фирмата за пазарно разузнаване Kpler.

Застрахователите разчитат на един единствен документ от фирми, които купуват и продават петролни товари, обещавайки продажбата да не е над 60 долара за барел, което се равнява на „декларация за вяра“, каза той. 

Предстоящият 12-ти пакет от санкции на ЕС се опитва да преодолее този проблем с нови правила, принуждаващи търговците действително да описват конкретните разходи. Целта е да се попречи на купувачите да взимат руски петрол над лимита и след това да скрият допълнителните разходи като застраховка или транспортни такси. 

Няколко държави от ЕС с големи корабни индустрии също не са склонни да затегнат тавана на цените, което прави нещата още по-трудни. По време на последния кръг от санкции Кипър, Малта и Гърция отново изразиха загриженост относно призивите за засилване на ограниченията, според двама дипломати от ЕС, поискали да останат анонимни.

Дипломат от голяма държава от ЕС, с излаз на море, каза, че по-строгите санкции само ще накарат Русия да използва повече незападни оператори за превоз на петрол. Вместо това дипломатът твърди, че фокусът трябва да бъде върху разширяването на страните, които се придържат към тавана на цените. В момента Г-7, ЕС и Австралия са включени.

„Би било глупаво да се настоява за таван на цените, а след това други корабни регистри да не го спазват, защото не са членове на ЕС“, каза дипломатът.

Междувременно страните от ЕС все още позволяват на руски петролни товари да пресичат техните води по пътя си другаде.

Проучване на CREA установи, че 822 кораба, превозващи руски суров петрол, са прехвърлили товара си на друг кораб в териториални води на ЕС, предимно гръцки, но също и малтийски, испански, румънски и италиански, откакто петролните санкции започнаха миналия декември. Обемите са еквивалентни на 400 000 барела на ден.

Говорител на Комисията защити санкциите на ЕС, отбелязвайки, че Русия е била принудена да похарчи „милиарди долари“, за да се адаптира към новата реалност, включително за нови танкери и своята инфраструктура за добив и износ на петрол, тъй като западното търсене е намаляло.

Това е причинило „сериозни и продължаващи икономически и политически последици“, каза говорителят на Комисията. И CREA установи, че ограничението на цените на петрола е лишило Кремъл от 34 милиарда евро приходи от износ, което се равнява на приблизително два месеца печалба тази година.

„Когато бяха въведени, санкциите изглеждаха като че ли имаха ефект за много кратко време. Но сега актуалното състояние е, че повечето от санкциите, които са били в сила, наистина не са работили – или са били много ограничени по отношение на това, което са успели да направят“, каза Байрън Маккини, директор в търговията и стокова фирма S&P.

Последвайте канала на