Михаил Кръстев: Сметките в бюджета за следващата година няма да излязат

Слушай новината

Приетата от НС формулировка за „задържане на плащането” при непредоставяне на касова бележка е неясна. Около тази теза се обединиха икономисти и финансисти в студиото на „Здравей, България”.

Според Михаил Кръстев това изискване може да доведе до саморазправа между клиенти и търговци или до призоваване на полицейските органи.

„Ако някой клиент тръгне да си ходи и не плаща, предполагам, че ще се стигне до полиция”, каза Кръстев.

Финансовият анализатор Преслав Райков очаква тази мярка да доведе само до административен хаос върху това как ще се прилага, тъй като и сега има търговски обекти, в които по закон трябва да пазим своя касов бон до напускането им.

Юлиан Войнов заяви, че едно е текстът на закона, съвсем друго е неговото прилагане.

„Преди 5-6 месеца се прие, че всеки гражданин на държавата може да си получава парите по сметка в банката, без никакви такси, до момента няма никакви указания как това става и това не се прилага”, коментира икономистът.

Георги Ангелов от „Отворено общество” допълни, че заведенията са получили последна отсрочка, за да докажат, че с ниска ставка могат да спрат да укриват и да започнат да плащат. Има краен срок за това облекчение за ресторантите – 31 декември догодина, като първоначално ниската ставка на ДДС е било предвидено да е безсрочна, акцентира Ангелов.

Михаил Кръстев допълни, че сметките в бюджета за следващата година няма да излязат, така както по думите му не излизат и тези за настоящата година.

„Заложените приходи бяха оптимистични, тогава всички предупреждавахме, че бюджетът е прекалено оптимистичен. Той не се изпълни в приходната си част, най-вече по отношение на събираемостта от ДДС”, заяви Кръстев.

Георги Ангелов каза, че разходите също са надценени. „Залагат се огромни капиталови разходи, обещават се магистрали и т.н., но нищо не можем да построим. Преди 5 години дадоха пари на общините да построят детски градини, проблемът не е решен”, заяви Ангелов.

Бюджетната комисия не стигна до решение за минималния осигурителен доход на земеделските стопани

Преслав Райков заяви, че насочването на еднократни плащания и социални програми няма да решат големите проблеми на българската икономика. Трябва да гледаме по-дългосрочно как да помогнем на тези, които генерират стойност, а именно бизнесът. Трябва да се даде свобода и на общините и регионите, призова Райков.

Според Юлиан Войнов България изостава много по отношение на развитието и доходите, с оглед и на новата икономическа ситуация с недостиг на работна ръка. „Когато имаме доходи, които надхвърлят производителността, това винаги води до по-голяма инфлация”, заяви Войнов.

За общата европейска картина Георги Ангелов коментира, че се е обърнала тенденцията – южните държави, които преди са били проблемни, сега дърпат икономиката, което за България е добре, защото сме по-близо до тези региони. „Страдахме десетилетия, когато нашата съседка Гърция потъваше, нашият най-голям търговски партньор като потъва, и ние не се справяхме добре”, заяви Ангелов.

С повишаване на данъчната тежест върху големите компании на практика сме отменили плоския данък, заяви Кръстев. Той включи в този негативен списък и повишаването на максималния осигурителен доход.

Юлиан Войнов заяви,че единственият буфер, който ни остава, е да намаляваме капиталовите разходи, което води до по-малки доходи, инвестиции и забавяне на икономиката.

Преслав Райков призова да се търси по-голяма отчетност за капиталовите разходи.

„България има много големи предимства все още, и логистични такива, имаме излаз на два основни порта на море, имаме Дунав, имаме инфраструктура, в която трябва да продължи да се инвестира много. Имаме изоставане в жп инфраструктурата, другият проблем е работната сила. Там също трябва да либерализираме пазара за това външна работна сила да може да работи в България”, заяви Райков.

Последвайте канала на