ГЕРБ ще променя Конституцията заради съдебната власт

nai golemiq trun v o4ite nai setne 6te zapo4nat da rabotqt po nego , navsqkude pi6a ,za6to gerb sled kato imat mnozinstvo v parlamenta s ataka ne promenqt zakonite, prosto vreme be6e da si izvadqt glavite ot zadnicite i da zapo4nat da rabotq po tova koeto nai mn kuca na bg - sudebnata sistema, v momenta sme durjava bez kapka spravedlivost i zakonnost!

Ми то те ГЕРБ ще паднат от власт, за какви промени бълнуват тези смешковци.

Браво ! Това е новината на деня. Нека справедливостта да възтържествува, а не да четем новините и да цъкаме с език и да казваме ' е те такаа държава нема' .

Време беше!!!

Според медиите, в официално съобщение на Министерството на правосъдието се посочва, че „Управлението на съдебната система е в криза и това генерира обществено напрежение”, а „министър Попова е поискала обсъждане на конкретни предложения за преформулиране на конституционния модел на устройството и управлението на съдебната система”. При обсъждане работата на съдебната система би следвало да бъде взето предвид и изложеното по-долу, което, заедно с други подобни въпроси, засяга изключително голям брой граждани на страната и според мен стои в основата на голямото обществено недоверие в съдебната ни система. Независимостта на съдиите е необходима за свободата им да решават делата, съобразно вътрешното си убеждение, но дали това е точно така и в интерес на тази свобода може ли да бъде допуснато нееднакво прилагане на закона от различните съдии и съдилища в продължение на години? Ежегодно по пътищата на България загиват близо 1000 души и повече от 6000 са тежко ранени, което навежда, че се образуват и толкова наказателни дела срещу виновните за произшествията. Освен това само МВР, по негови данни, наказва ежегодно близо 1 милион водачи за административни нарушения, като над 250 000 от тях са с наказателни постановления (НП) (През 2010 г. бяха съобщени официално данни, че над 150 000 водачи ще останат без свидетелства за управление, заради превишаване на скоростта на движение, а за времето от края на м. февруари до 22.04.2011 г., за по-малко от два месеца, МВР са издали 13 400 електронни фиша за 1,5 млн. лева. ). Последният ЗДвП е в сила от 2000 г., който през 2007 г. претърпя основни промени, а в периода от приемането му до сега са направени общо 34 изменения и допълнения. Обжалването на НП става пред съответните районни съдилища, които в тези дела(НАХД), са длъжни да прилагат принципите и правилата регламентирани в Наказателно процесуалния кодекс(НПК), същите по които се разглеждат и наказателните дела от общ характер. През 2007 г. бяха създадени административните съдилища (АС), пред които се обжалват решенията на районните съдилища. АС работят по правилата регламентирани в Административнопроцесуалния кодекс, които съвсем не са идентични с тези на НПК. Сериозен проблем на съдебната система и в частност на работата и по отношение гледане на делата по обжалване на НП, е че практиката на съдилищата не се уеднаквява, в резултат на което тя е добила твърде скандална противоречивост, тъй като един и същ български, но и гражданин на която и да е друга държава, може да бъде наказан за едно и също деяние по различни начини, според това в кой регион на България е извършено то! Само един пример – през февруари 2011 бе изменен и допълнен ЗДвП, като за превишаване на разрешената скорост на движение беше премахнато в повечето от случаите наказанието лишаване от право да се управлява МПС, като в тези случаи наказанието остана само глоба, но в по-голям размер. Каква е практиката на АС в България по решаване на случаите в които нарушението превишаване на скоростта е установено преди промяната в закона - 05.02.2011 г., а наказанието е наложено след това, е показано на приложената в края на настоящото извадка. Сред посочените решения по касационни дела, които съвсем не обхващат цялата пъстрота на са всички случаи, има дори и такива, в които един и същ съдия в един състав се е подписал под едно становище, а в друг състав - под съвсем друго становище – противоположно на първото. В други решения, макар, че съда следва служебно да следи за съответствието със закона, изобщо не се споменава, че са настъпили някакви законодателни промени, въпреки, че медиите широко огласиха тези изменения! Кой следва да прави предложения за уеднаквяване на закона е ясно, но кога трябва да става това, за да може закона да важи и да се прилага, независимо от свободната воля на всички съдии и съдилища, спрямо всички граждани еднакво, както е записано в Конституцията? Това интересува ли изобщо правосъдната система и нейните ръководители, а също така и законотворците ни или всичко се прави с някакви други цели? Колко години трябва да изминат и колко противоречива съдебна практика трябва да се натрупа, тоест колко много български граждани трябва да бъдат засегнати, за да направи някой (основателен е въпросът кой има такъв интерес и кой има задължение в тази посока да го направи в някакъв определен срок ?) предложение, за уеднаквяване на разностранната практиката, която се е получила в резултат на законово създаденото удобство за свободно формиране на вътрешното убеждение на съда (каквито и да са причините за това - включително и някакви лични да са били в определения казус, а дори и да се дължат на липса на компетентност и на каквото и да е друго), например по следния ежедневно възникващ казус: От 2007 г. в ЗДвП има забрана за обжалване на глобите до 50 лв., които са почти 50% от всичките наказания, предвидени в него, като в някой от случаите се отнемат и контролни точки, в резултат на което водачът може да загуби правоспособност - например управление на МПС без колан или използване на мобилен телефон по време на управление на МПС. Една част от АС в страната приемат, че въпреки това тези глоби могат да се обжалват и връщат делата на районните съдилища за разглеждане. Други АС приемат, че тези обжалвания са недопустими и не разглеждат изобщо жалбите срещу тях (дори и водача да е бил в чужбина по същото време)! Въпреки, че имат свободата да формират вътрешното си убеждение независимо, съдиите от районните съдилища следва да съобразяват решенията си с тези на собствената си касационна инстанция, макар това да не е задължително според Закона за съдебната власт, тъй като все пак броя на отменените решения се отчитат при атестацията им. Като особено показателен пример в тази насока би могло да бъде посочена практиката на АС Русе (но това съвсем не е единствения случай в страната), който след 2007 г. прие, че жалбите срещу санкция от 50 лв. по ЗДвП, са недопустими и обезсили всички решения на Районния съд Русе в противната посока. Когато всички съдии от районния съд започнаха да съобразяват практиката си с това становище, (неминуемо за някой от тях това е станало противно на вътрешното им убеждение) и прекратяваха производствата по обжалването на глобите по ЗДвП до 50 лв., през септември 2010 г. АС Русе(КАНД № 236/2010) излезе с противното становище, а именно, че глобите до 50 лв. по ЗДвП подлежат на обжалване и започна да връща решенията на районния съд, сега пък за да бъдат гледани жалбите и в тази им част. В тази връзка „свободно” формируемото вътрешно убеждение на съдиите от районния съд отново се налага да бъде променено точно в противоположната посока! И в общ план, по прилагане на всички закони, но в частност най-вече в прилагането на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), по който ежегодно биват санкционирани няколко стотици хиляди граждани (без никакво преувеличение), съществуват и много други сериозни въпроси на които също следва да бъдат дадени тълкувателни отговори, но такива няма и това, както вече бе споменато, дава възможността за напълно свободна и противоречива интерпретация на закона, дори и от един и същ съдия или състав в различните, но еднакви по правен казус случаи, което предизвиква съмнения за безпринципност и за пристрастност, дори и да няма такива! Още няколко примерни въпроса, по които може да бъде посочена твърде разностранна практика, след запознаването с която се добива представата, че е напълно безпроблемно съдът да мотивира решението си в каквато и да е посока: Има ли акта за установяване на административно нарушение презумптивна доказателствена сила за съда? Следва ли да бъде отчитана грешката, която допускат техническите средства за контрол върху скоростта на движение на МПС? Допустимо ли е съдът да преквалифицира деянието и в тази връзка да измени наложеното наказание? Може ли да бъде съставен акт за административно нарушение в отсъствието на водача, без той да е призоваван изобщо? Съществува ли понятието „фактическа грешка” по отношение съществените обстоятелства, които трябва да съдържат акта и наказателното постановление? Наказанието „лишаване от право да се управлява МПС” започва ли да тече, ако водачът предаде сам и доброволно свидетелството си за управление и то се приеме от контролните органи, а в последствие се обжалва наказателното постановление? В тези случаи следва ли да се отчита предварителното „изземане” на свидетелството за управление? Следва ли да се вписват в актовете за установяване на административните нарушения ЕГН на свидетелите и липсата им съществено процесуално нарушение ли е? Изобщо липсата в съдържанието на актовете и в наказателните постановления на кои от изброените в ЗАНН обстоятелства, представлява съществено процесуално нарушение? Може ли да бъде малозначителен случая, когато не е заплатена застраховката „гражданска отговорност” за МПС, което не е спряно от движение, не е технически неизправно и се движи по пътищата? Могат да бъдат посочени примери на съдебни решения по всички от изложените по-горе въпроси. Ангелин Колев, гр. Русе, 0888522055, angelin.kolev@abv.bg Извадки от практиката на 28 – те административни съдилища по прилагане изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, след настъпилата промяна на чл. 182 от ЗДвП (в сила от 05.02.2011 г.): 1. АС, които в решенията си по посочените КАНД приемат, че по-благоприятния закон е новата редакция на чл. 182 от ЗДвП, като в тази връзка следва да се отмени наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС, а по аргумент от забраната за reformatio in pejus, която на основание чл.354,ал.2 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН следва да се приложи в касационно производство, наложената глоба не следва да бъде увеличавана: Благоевград - № 161/2011; Варна - № 1115/2011; Видин - № 85/2011; Монтана - № 91/2011; Пазарджик - № 102/2011; Разград - № 52/2011; Сливен - № 307/2010; Стара Загора - № 43/2011 и № 84/2011; Търговище - № 38/2011; Ямбол - № 7/2011; Хасково - № 354/2010; Ловеч - № 81/2011; Пловдив - № 433/2011. 2. АС, които в решенията си по посочените КАНД приемат, че по-благоприятния закон е новата редакция на чл. 182 от ЗДвП, но поради невъзможността да се прилага наказание като компилация от два различни закона, въпреки съществуващата забрана за reformatio in pejus, отменят лишаването и увеличават наложената глоба, съобразно новата редакция на чл. 182 от ЗДвП: Враца - № 136/2011 и № 167/2011; Габрово - № 39/2011; Добрич - № 139/2011 и № 243/2011; Русе - № 39/2011; Шумен - № 15/2011 и № 34/2011; Кюстендил - № 169/2011; София област - № 6/2011. 3. АС, които в решенията си по посочените КАНД приемат, че не може да се прилагат измененията на чл. 182 от ЗДвП, поради разпоредбата на §11 –„За нарушения установени до влизане в сила на този закон се прилага досегашния ред”: Перник-№ 53/2011 ; Плевен - № 397/2011 и Кърджали - №25/2011. 4. АС, които в решенията си, по посочените КАНД, постановени след влизане в сила на измененията на чл. 182 от ЗДвП – 05.02.2011 г., потвърждават решения на съответните районни съдилища (които са постановени преди влизане в сила на измененията на чл. 182 от ЗДвП), без да споменават, че са настъпили изменения в закона и без да се обсъжда кой от двата закона е по-благоприятен: Велико Търново - №№ 10009, 10013, 10018, 10032 и 10047 от 2011 г., и Смолян - № 68/2011. 5. АС, които имат разнопосочна практика: Видин - КАНД № 64/2011 - потвърждава решение на районния съд, без да се споменава, че са настъпили промени в чл. 182 от ЗДвП и без да се обсъжда коя от двете редакции е по-благоприятна, а в т. 1 е посочено КАНД № 85/2011 с друго становище – прилага се новия закон, Габрово – КАНД № 28 от 10.03.2011 - потвърждава решение на районния съд по стария закон, по съображенията, че не може да бъде приложен новия закон като по-благоприятен. При променен състав на само единия от съдиите, по КАНД № 39 от 21.04.2011 г. се потвърждава решение на районния съд, в което е изменено наложеното с НП наказание и е приложена новата редакция на чл. 182 от ЗДвП – тоест противното. Пловдив - КАНД №№ 415/2011 и 446/2011 се потвърждават решения на районния съд, без да се споменава, че са настъпили промени в чл. 182 от ЗДвП и без да се обсъжда коя от двете редакции е по-благоприятна; ХХ к.с. в решение по КАНД № 433/2011 от 17.05.2011 г. прилага новата редакция на чл. 182 от ЗДвП, като по-благоприятен закон и отменя лишаването, а в КАНД № 711/2011, същия състав, с решение от същата дата – 17.05.2011 г., но при друг съдия докладчик, потвърждава решение на районния съд издадено по старата редакция на чл. 182 от ЗДвП, без да се споменава, че са настъпили промени в закона и без да се обсъжда кой от двата закона е по-благоприятен. Пазарджик - КАНД №№ 31/2011 и 179/2011 - потвърждават решения на районния съд, без да се споменава, че са настъпили промени в чл. 182 от ЗДвП и без да се обсъжда коя от двете редакции е по-благоприятна, а в т. 1 е посочено КАНД № 102/2011 с друго становище. - АС Бургас – изисква регистрация за достъп, но многократните опити не се увенчаха с успех. - АС София град – позволява справки само по определено конкретно дело. -АС Силистра – няма публикувано решение по този казус до 01.06.2011 г. Ангелин Колев, гр. Русе, 0888522055, angelin.kolev@abv.bg

Дължа уточнение! става въпрос за дела,гледани в български съд, решени от български съдии,и след това успешно обжалвани в съда в Страсбург!

Всички дела,загубени от България в съда в Страсбург са гледани и решени от български съдии.След като в Страсбург решават, че тези съдии не са водили правилно делата, и са допуснали грешни съдебни решения,това е пряко доказателство,че не са компетентни магистрати,и местото им не е в съда.Още по-вече, за всички тези дела всички данакоплатци ще трябва да плащат обещетение за грешките на "магистратите".А те пък си разпределят премии за "добре свършена" работа....Даже знам конкретни имена...